Пейчиново: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 1:
<br />{{Селище в България
| екатте = 55720
| надм-височина = 68
Ред 17:
По време на турското робство населението на селото е мюсюлманско. Първите български християнски семейства се заселват тук след Кримската война, а останалите – след Руско-турската война от 1877-1878 г., когато старите жители с турско самосъзнание се изселват. Преселниците са главно от Търновския, Габровския и Севлиевския Балкан, което е отразено и в някои фамилни имена от селото. Езикът, битът, обичаите, стопанската терминология и т.н. в Пейчиново са типично балканджийски и се отличават силно от онези на т.нар. хърцои в селата на север. Близките роднинства на пейчиновци в миналото са били преди всичко със съседното, също балканджийско с. Страхилово. През първата половина на XX в. много жители от Пейчиново отиват на гурбет, преди всичко като градинари, в Австро-Унгария (в дн. Австрия, Унгария, Чехия, Словакия, Хърватия), както и в Австралия, предимно в гр. Аделаида. Други работят в мините в Перник, а в по-ново време се установяват в Бяла, Русе, Горна Оряховица, В. Търново, София и др.
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от ''Бурумлий'' е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.832.</ref>.
Името на селото до [[1934]] година е '''Бурумлий''', след което е прекръстено на Пейчиново.
Ред 25:
== Културни и природни забележителности ==
{{обработка}}
Два камъка с барелефи и надписи вероятно от римско време и с голяма историческа стойност, до към 1960 г. са изложени в с. Пейчиново. Камъните са с размери приблизително: дължина 220 см, ширина 100 см и дебелина 40 см. Единият камък е изложен в центъра на селото, успоредно на пътното платно на тротоара пред църквата. Камъкът е бил положен легнал по страничната си стена от 220 см, като стената с ширина 100 см е изправена и наклонена назад под около 40 градуса. По лицевата си част този камък е богато инкрустиран по краищата, а в средата ѝ на шлифовано поле с едри красиво изписани букви има надпис вероятно с голяма историческа стойност. Този камък около 1960 г. по нечие нареждане е взет от селото и сега е разположен в Музея на Освободителната война в град Бяла. Другият камък със същите размери, е бил разположен близо до кладенеца, където сега е паркът в долната махала на селото. През голямото наводнение като потоп през 1929 г. камъкът е бил разцепен на две приблизително по средата и е завлечен от пороя на около 30 м на изток. По-късно двете му половини са били старателно монтирани с минимална фуга между тях и дълги години е бил разположен легнал на около 4 м в дясно от моста над дерето до парка. Лицевата страна и на този камък е богато инкрустирана по краищата с надпис върху шлифовано поле. Интересното на този камък е, че на около 60 см в единия му край има красиво изработен семеен барелеф на мъж, жена и двете им деца. В селото се носи мълвата, че това е надгробен паметник на важна царствена особа. По-важната половина от камъка с част от надписа сега е разположена близо до общината на Пейчиново, изправена с барелефа нагоре и е подпряна отзад с бетонова подпора, а другата му половина предстои да се проучи къде е. Тези ценни исторически паметници вероятно са били надгробни плочи на важни исторически личности, а надписите върху тях описват важни исторически събития свързани с местността и района на с. Пейчиново. Съществуват проучвания на БАН, съгласно които в района на Пейчиново са оземлени знатни римски пълководци и че двата камъка с барелефи и надписи са надгробни плачи именно на такива римски пълководци.
През 1932 година край селото в глинесто пясъчна почва е открит бивник на мамут, който по-късно е преместен в София и понастоящем се намира в Природонаучния музей.
Line 35 ⟶ 31:
На центъра от предната страна на кметската сграда има паметник на победата над фашизма.
<!-- == Редовни събития == -->
▲== Личности ==
В Пейчиново е роден проф. Пламен Павлов – един от най-изявените български историци по средновековна история - преподавател във Великотърновския университет. Неговите родители са Христо Павлов, който беше директнор на училището в Пейчиново, който играеше и футбол в местния отбор и свиреше на саксофон в оркестъра на селото. Майка му Здравка Пеева е родена в Пейчиново. По късно те се изселват в Русе и Христо Павлов беше директор на училището в кв. Средна Кула. Прекрасни хора, които сега живеят при синът си проф. Пламен Павлов във Велико Търново.
Освен проф. Павлов, от Пейчиново произхождат много висшисти: финансисти, учители, инженери, химици и първокласни машиностроителни работници, работещи в заводите в Бяла и Русе и в местният машиностроителен цех създаден през 1985 г., в който работеха 22 висококвалифицирани стругари, фрезисти и шлайфисти.
Произхода на тези високообразовани специалисти и работници от Пейчиново, не е случаен и той се дължи на сравнително високата култура на будното селско население в Пейчиново, на училището с много добри учители, на църквата и на читалището. Всичкото това е знак за културния възход на Пейчиново докъм 1990 г.
<!-- == Литература == -->
<!-- == Личности == -->
| |||