Хевиметъл: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
махам твърдения без източник |
м замяна на месец от англ. на бг.; козметични промени |
||
Ред 16:
}}
'''Хевиметъл''' (или просто '''метъл''') е жанр в [[рок]] музиката и културата<ref>Du Noyer (2003), p. 96; Weinstein (2000), pp. 11 – 13.</ref>, който първоначално попада под влиянието на [[блус рок]]а и [[психеделичен рок|психеделичния рок]].<ref>Fast (2005), pp. 89 – 91; Weinstein (2000), pp. 7, 8, 23, 36, 103, 104.</ref> Стилът се оформя в края на [[1960-те]] и началото на [[1970-те]] години в [[САЩ]] и [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Обединеното кралство]].<ref>Weinstein (2000), pp. 14, 118.</ref> Характерно за композициите в това направление е използването на [[електрическа китара]], [[бас китара]], [[барабан]]и, разнообразни [[певец|
Първите хеви метъл групи като [[Лед Цепелин]], [[Дийп Пърпъл]] и [[Блек Сабат]] привличат голяма аудитория, въпреки че често са били обект на подигравки от критиците по това време. В средата на 1970-те, [[Джудас Прийст]] помага на развитието на жанра, като отхвърля голяма част от блус влиянието.<ref>Walser (1993), p. 6.</ref><ref>„As much as Sabbath started it, Priest were the ones who took it out of the blues and straight into metal.“ Bowe, Brian J. ''Judas Priest: Metal Gods''. ISBN 0-7660-3621-9.</ref> [[Моторхед]] въвежда [[пънк рок]] усещане и все повече акцентира върху скоростта. По време на [[Нова вълна в британския хеви метъл|новата вълна в британския хеви метъл]], [[Айрън Мейдън]] и [[Саксън]] свирят в същия дух. В края на 1970-те, метъл феновете биват наричани „[[метълисти]]“ (на [[Английски език|англ.]] ''metalheads'') или „[[Хедбенгинг|хедбенгъри]]“.
Ред 33:
== Характеристика ==
Хевиметълът се характеризира като музика, в която доминират [[Електрическа китара|китари]], [[Комплект барабани|барабани]], силен ритъм и класически, [[блус]]арски или пък симфонични примеси. Във всеки случай, подстиловете на хевиметъла имат свои стилови вариации различни от оригиналната форма, от която често отстъпват. В метъла (жанра като цяло) е присъщо акцентирането на композициите върху художествена музикална картина, в която може да има въведение, развитие, кулминация на основната тема и заключение. Тези елементи на композицията може да се съдържат в отделни произведения и да продължават в цял концептуален албум. В тази връзка хевиметъла като цяло демонстрира качествата на инструменталната музика и нестандартните хармонии.<ref>Rock and roll: an introduction. Michael Campbell, James Brody. Cengage Learning, 2007. ISBN 0-534-64295-0, 9780534642952</ref> Често метъл албумите се разглеждат като „звучен авангарден живопис“.
[[
В допълнение към китарите и барабаните, в различните подстилове на метъла често може да се видят и други музикални инструменти – [[Орган (музика)|органи]], [[синтезатор]]и, акустични инструменти ([[цигулка]], [[виолончело]] и др.), предназначени да разширят звуковата палитра и атмосфера. Различните подстилове отразяват различно промяната в музиката. Корените на хевиметъла – [[психеделичен рок]], експериментират с [[фолк музика|фолк]] и [[поп музика]], също и [[блус]] и [[джаз]], но в крайна сметка под влиянието на [[пънк рок]]а и [[хардкор пънк]]а се формира крайния вид. Според критика на [[New York Times]], "в родословното дърво на популярната музика, метъла е една от най-важните стилове рок – стил с по-малко синкопиране и повече елементи на шоу и сила. „От всички видове рок музика, метъла е най-високата точка на сила, мъжественост и театралност.“ – пише [[Allmusic]].
Ред 40:
Електрическата китара и мощта на звука, увеличен чрез усилвател, исторически остава основен елемент от хевиметъла. Китаристите често използват педали за изкривяване на звука, като ефекта е много по-тежък звук. От началото на 1980-те години, традиция е групите да имат по двама китаристи. Такива групи са [[Айрън Мейдън]] и [[Джудас Прийст]], а има и такива с по трима, изпълняващи редуващи се соло и ритъм части. Въпреки това има и редки изключения, например немската [[пауър метъл]] група [[Van Canto|Ван Канто]] не използва китари, а разчита изцяло на своя вокалист, а финландската група [[Апокалиптика]] заменя китарите с [[виолончело]].
[[
В стила често централен елемент на метъл композициите е китарното соло. С развитието на подстиловете се появяват все по-сложни и скоростни рифове. Китаристите използват тепинг и други техники на скоростта, когато някои стилове го изискват.
Ред 60:
Темите в хевиметъл музиката обикновено са по-сериозни, отколкото спокойните теми в поп музиката от 1950-те, 1960-те и 1970-те години, с акцент върху [[война]]та, ядрените заплахи, темите, свързани с [[екология]]та и [[политика]]та или религиозната [[пропаганда]]. „[[War Pigs]]“ на [[Black Sabbath]],<ref>Hatch and Millward (1989), p. 167</ref> „[[Killer of Giants]]“ на [[Ози Озбърн]], „[[...And Justice for All]]“ на [[Металика]] и „[[2 Minutes to Midnight]]“ на [[Айрън Мейдън]] са примери за принос за обсъждането на реалната ситуация.
Излизайки от своите блус корени, [[секс]]а е друга важна тема – води началото си от текстовете на [[Лед Цепелин]] и се среща при [[глем метъл]] и [[ню метъл]] групи, където [[тийнейджър]]ската тревога е друга централна тема. Метъл песните често съдържат текстове от [[фантастика]]та. Песните на Айрън Мейдън, например, често са вдъхновени от [[митология]]та, [[Фикция (литература)|
Текстовете на Blind Guardian често се позовават на [[Властелинът на пръстените]], както и друга митология и [[фолклор]], в песните „[[The Battle of Evermore]]“, „[[Immigrant Song]]“, „[[Ramble On]]“, „[[No Quarter]]“ и „[[Achilles Last Stand]]“. Други примери са „[[The Wizard]]“ на Блек Сабат, „[[The Conjuring]]“ на [[Мегадет]] и „[[Five Magics]]“, „[[Great King Rat]]“ и „[[Ogre Battle]]“ на [[Куийн]], както и „[[Dreamer Deceiver]]“ на [[Джудас Прийст]]. През 1980-те с възхода на траш метъла и песни като "...And Justice for All" на Металика и „[[Peace Sells]]“ на Мегадет, повече текстове на метъл песните са със социална или политическа насоченост, отклонение от стандартните хевиметъл текстове. Това бива повлияно от социалния заряд и политическата неяснота. Стилове като [[Мелодичен дет метъл|мелодичния дет метъл]], [[прогресив метъл]] и [[блек метъл]] често изследват философски теми.
Ред 66:
Тематичното съдържание на хевиметъла от дълго време е обект на критика. През 1980 г. ''Родителския музикален ресурсен център'' (Parents Music Resource Center) изпраща петиция до [[конгреса на САЩ]] да регулира популярната музика поради осъдителните текстове в хевиметъл песните.<ref name="See, e 2006 pp. 104">See, e.g., Ewing and McCann (2006), pp. 104 – 113</ref>
През 1990 г. Джудас Прийст са осъдени в американския съд от родителите на двама младежи, които се самозастрелват пет години по-рано, след като чуват „направи го“ („do it“) в песен на Джудас Прийст.<ref name="See, e 2006 pp. 104"/> Случаят привлича голямо медийно внимание, но в крайна сметка е отхвърлен. В някои страни, предимно мюсюлмански, хевиметълът официално е гледан като заплаха за традиционните ценности. В страни като [[Мароко]], [[Египет]], [[Ливан]] и [[Малайзия]], стават инциденти с метъл музиканти и фенове, които биват арестувани и хвърлени в затвора.<ref>{{cite web|author=Whitaker, Brian|date=
== Визия и култура ==
Ред 73:
Дългата коса, според Вайнщайн е „най-важната отличителна черта на метъл културата“.<ref>Weinstein (2000), p. 129</ref> Първоначално е приета от [[хипи]] субкултурата, до 1980-те и 1990-те години хеви метъл косата „символизира [[омраза]]та, [[страдание]]то и [[разочарование]]то на едно поколение, което никога не се чувстав у дома си“, според журналиста Нейдър Рахман.
[[
Класическите дрехи, които носят метъл феновете са светли, протрити, закърпени или скъсани [[дънки]], черни тениски, [[ботуш]]и (кубинки) и черни кожени или дънкови якета. Тениските обикновено са с логото или изображение на любима метъл група.<ref>Weinstein (2000), p. 127</ref> Метъл феновете „използват също елементи от S&M обността (вериги, метални [[шип]]ове, [[череп]]и, [[кръст]]ове)“. През 1980-те филмите на ужасите, [[пънк]]а и [[готика]]та влияят на метъл модата. Много изпълнители от 1970-те и 1980-те използват ярко оцветени инструменти в тон със сценичния им вид.<ref name=Umelec>Pospiszyl, Tomáš. [http://www.divus.cz/umelec/en/pages/umelec.php?id=13&roc=2001&cis=1 „Heavy Metal“]. ''Umelec'', January 2001. Retrieved on November 20, 2007. {{Wayback|url=http://www.divus.cz/umelec/en/pages/umelec.php?id=13&roc=2001&cis=1|date =20080603034818|bot=DASHBot}}</ref><ref name="Thompson (2007), p. 135">Thompson (2007), p. 135; Blush, Steven. [http://feralhouse.com/press/mini_sites/american_hair_metal/excerpts.php „''American Hair Metal''—Excerpts: Selected Images and Quotes“]. FeralHouse.com. Retrieved on November 25, 2007.</ref>
Ред 86:
== Фенска субкултура ==
Според Дийна Вайнщайн, хевиметъла е надживял много други рок стилове, поради своята голяма интензивност, ексклузивност и субкултура. Като метъл фен базата е предимно млада, бяла и мъжка, тя е „толерантна към тези извън нея и демографската основа, която следва свой кодекс за външен вид и поведение“. Идентифицирането със субкултурата не е само до споделяне на концертен опит и мода, но и до метъл списания и доста уебсайтове. Хевиметъл фенове носят дънкови якета с кръпки на групи и картинки с групите [[Металика]], [[Гънс Ен Роузис]], [[Айрън Мейдън]], [[Слипнот]], [[Дио]] и [[Лед Цепелин]].
[[
Хевиметъл сцената се характеризира като „субкултура на отчуждение“, със свой собствен кодекс за автенчичност.<ref name=JQS>„Three profiles of heavy metal fans: A taste for sensation and a subculture of alienation“, Jeffrey Arnett. In ''Qualitative Sociology''; Publisher Springer Netherlands. ISSN 0162 – 0436 (Print) 1573 – 7837 (Online). Volume 16, Number 4 / December 1993. Pages 423 – 443.</ref> Този кодекс поставя няколко условия към носителите му: те трябва да са напълно отдадени на музиката и субкултурата, която подкрепят; те трябва да са незаинтересовани от комерсиализацията и [[радио]] хитовете; те не трябва никога да се „продадат“.<ref>Weinstein, pp. 46, 60, 154, 273</ref> За метъл феновете кодекса промотира „опозиция на изграденото общество и отделяне от останалите“.<ref>Weinstein, p. 166</ref>
Ред 111:
Откритието „дисторшън“ (изкривяване) имало основно значение за метъла. „You Really Got Me“ на [[Кинкс]] несъмнено оказало решаващо влияние върху бъдещите метълисти, защото имала в структурата си прости рифове и пълноценен метълски изкривен звук. Идеята им е подхваната и доразвита от ранните експериментатори, положили основите на хеви метъл музиката.
Такива били английски групи свирили [[Прогресив рок|прогресив]] и [[психеделичен рок]] (които по-късно ще се отнасят към [[хард рок|
Тъй като границите между ранния [[хард рок|хардрок]], [[дуум метъл]] и хевиметъл са малки, критиците не определят групи пионери, до началото на 1970-те биват наричани „хард ен хеви“ или „психеделичен хевиметъл“.
Ред 125:
До 1980 г. NWOBHM пробива на [[мейнстрийм]] сцената с албумите на Айрън Мейдън и Саксън, които достигат британския топ 10. Макар и с по-малък комерсиален успех, групите [[Венъм]] и [[Даймънд Хед]] също имат значително влияние в развитието на хевиметъла.<ref>Weinstein (1991), p. 44</ref> През 1981 г. Моторхед става първата от новите групи оглавила британските класации с ''No Sleep 'til Hammersmith''.
[[
Първото поколение метъл групи изчезва от светлината на прожекторите. [[Дийп Пърпъл]] се разпада след напускането на [[Ричи Блекмор]] през 1975 г., и [[Лед Цепелин]] след смъртта на [[Джон Бонъм]] през 1980 г.
Ред 136:
До средата на 1980-те глем метъла доминира в музикалните класации на САЩ, музикалните телевизии и при концертите. Новите групи [[Warrant|Уорънт]] от Лос Анджелис, [[Poison|Пойзън]] и [[Синдърела]] от източния бряг стават водещи, като Мотли Крю и Рат остават много популярни. Преодолявайки стилното различие между хард рок и глем метъл, [[Бон Джоуви]] добива успех с третия си албум [[Slippery When Wet]] (1986). Шведската група [[Юръп]], чиито стил е подобен стават международни звезди с [[The Final Countdown]] (1986).<ref>{{cite news |title=Rock Group Europe Plan Comeback |publisher=BBC News |date=2003-10-03 |url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/entertainment/3162506.stm |accessdate=2008-11-28 |location=London}}</ref> Едноименната им песен е на 1-во място в 25 страни. През 1987 г., MTV започва да излъчва шоу, посветено на хевиметъл клипове. Феновете започват да насочват вниманието си към много ъндърграунд сцени с повече екстремен звук и наричат презрително популярния стил като „лек метъл“ или „хеър метъл“.<ref>Walser (1993), p. 14; Christe (2003), p. 170</ref>
Една от групите, достигнала до много различни фенове е [[Гънс Ен Роузис]]. За разлика от техните глем метъл съвременници в Лос Анджелис, те са „по-сурови“. Техен топ албум е [[Appetite for Destruction]] (1987).<ref>Christe (2003), p. 165</ref> На следващата година [[Джейнс Ъдикшън]] произлиза от същата хард рок клубна сцена с албума [[Nothing's Shocking]]. Списание [[Ролинг Стоун]] ги нарича „истинските наследници на [[Лед Цепелин]]“.<ref>{{cite web |title=Jane's Addiction: ''Nothing's Shocking'' |author=Steve Pond |publisher=Rolling Stone |date=1988-10-20 |url=http://www.rollingstone.com/artists/janesaddiction/albums/album/119704/review/5942383/nothings_shocking |accessdate=2007-05-01 |archiveurl=http://web.archive.org/web/20071002080218/http://www.rollingstone.com/artists/janesaddiction/albums/album/119704/review/5942383/nothings_shocking |archivedate=
През 1980-те години в [[Сиатъл]] се заражда [[гръндж]]а, който е популяризиран от [[Нирвана (група)|Нирвана]], [[Хол]], [[Алис ин Чейнс]], [[Саундгардън]], [[Стоун Темпъл Пайлътс]] и др. През 1994 г. умира [[Кърт Кобейн]] – фронтменът на Нирвана, и това слага края на гръндж вълната.
Ред 146:
{{Основна|Траш метъл}}
Траш метъла се развива в началото на 1980-те години под влиянието на [[хардкор пънк]]а и [[Нова вълна в британския хеви метъл|новата вълна в британския хеви метъл]].<ref name=GTM>[{{Allmusic|class=style|id=speed-thrash-metal-ma0000002874|pure_url=yes}} „Genre—Thrash Metal“]. Allmusic. Retrieved on March 3, 2007.</ref> Движението започва в САЩ, водеща сцена за траша е Бей Арена. Музиката, която свирят траш метъл групите е по-бърза и агресивна от тази на оригиналните метъл групи и техните глем метъл наследници. Текстовете изразяват нихилистични възгледи или се занимават със социални проблеми. Траша е описван и като „братовчед на рапа“.<ref>Moynihan, Søderlind (1998), p. 26</ref>
[[
Подстилът е популяризиран от „Голямата четворка на траша“: [[Металика]], [[Антракс]], [[Мегадет]] и [[Слейър]].<ref>Walser (1993), p.14</ref> Трите немски групи [[Криейтър]], [[Sodom|Содом]] и [[Дистръкшън]] играят централна роля за пренасянето на стила в [[Европа]]. Други като [[Testament|Тестамент]], [[Exodus|Екзъдъс]], [[Overkill|Оувъркил]] и бразилците [[Сепултура]] също оказват съществено влияние. Въпреки, че трашът започва като ъндърграунд движение, и остава такова за почти десетилетие, водещите групи в стила достигат до все повече фенове. Металика достига топ 40 с [[Master of Puppets]] (1986), първият платинен траш албум.<ref>Nicholls (1997), p. 378</ref> Две години по-късно [[...And Justice for All]] (1988) достига 6-то място. Мегадет и Anthrax също са в топ 40 на американските класации.<ref>[{{BillboardURLbyName|artist=metallica|chart=all}} „Metallica—Artist Chart History“]; [{{BillboardURLbyName|artist=megadeth|chart=all}} „Megadeth—Artist Chart History“]; [{{BillboardURLbyName|artist=anthrax|chart=all}} „Anthrax—Artist Chart History“]. Billboard.com. Retrieved on April 7, 2007. {{Wayback|url={{BillboardURLbyName|artist=metallica|chart=all}}|date=20070929225341|bot=DASHBot}}</ref>
Ред 155:
==== Дет метъл ====
{{Основна|Дет метъл}}
[[
Трашът скоро започва да се развива и разделя в по-екстремни метъл стилове. Според MTV News, „музиката на Слейър е пряко отговорна за възхода на дет метъла“.<ref>[http://www.mtv.com/bands/m/metal/greatest_metal_bands/071406/index7.jhtml The Greatest Metal Bands of All Time—Slayer]. MTVNews.com. Retrieved on February 27, 2008.</ref> [[Дет метъл]] движението в [[Северна Америка]] и [[Европа]] приема и налага елементи на [[богохулство]]. Групите [[Дет]] и [[Possessed (група)|Possessed]] са признати като основоположници в стила. Името на стила идва от албума от 1985 г. [[Seven Churches]], където има песен „Death Metal“. В края на 1980-те и началото на 1990-те години шведския дет метъл става популярен със своите мелодични форми.<ref>Ekeroth, Daniel (2011).</ref>
Ред 167:
Сатанинските теми са често срещани в блек метъла, много групи са вдъхновени от древното [[езичество]] и пред-християнските традиции.<ref>Moynihan, Søderlind (1998), p. 212</ref> Някои групи „експериментират с различни форми на метъл, [[фолк музика|фолк]], [[класическа музика]], [[електроника]] и авангард“.
[[
До 1990 г. Mayhem редовно използват черно-бял грим ([[корпспейнт]]), след което много блек метъл групи също го правят. Bathory се вдъхновява от [[викинг метъл]]а и [[фолк метъл]]а, а [[Immortal]] въвежда бласт бийта. Няколко скандинавски блек метъл групи са свързани с актове на насилие в началото на 90-те, като [[Mayhem]] и [[Burzum]] извършват палежи на църкви.<ref>Christe (2003), p. 276</ref> Нарастващата комерсиализация около дет метъла предизвиква обратен ефект.<ref>Moynihan, Søderlind (1998), pp. 31 – 32</ref> Започвайки от [[Норвегия]], много скандинавски ъндърграунд метъл групи започват да подкрепят блек метъл сцената, която е съпротива на комерсиализацията на хеви метъла. Според бившия вокалист на [[Gorgoroth]] Гаал, „блек метъла никога не е искал да достигне широката аудитория... Ние имаме общи врагове, които, разбира се са [[християнство]]то, [[социализма]] и всичко, зад което стои [[демокрация]]та“.
Ред 174:
==== Пауър метъл ====
{{Основна|Пауър метъл}}
[[
В края на 80-те, [[пауър метъл]] сцената се появява в голяма степен като реакция към грубостта на [[Дет метъл|дет]] и [[блек метъл]]а.<ref name="Genre - Power Metal">[{{Allmusic|class=style|id=power-metal-ma0000011913|pure_url=yes}} „Genre – Power Metal“]. Allmusic. Retrieved on March 20, 2007.</ref> Въпреки сравнителния му ъндърграунд стил в [[Северна Америка]], пауър метъла се радва на широка популярност в [[Европа]], [[Япония]] и [[Южна Америка]]. Той се фокусира върху оптимистични, епични мелодии и теми, които „се докосват до чувствата за храброст и красота на слушателя“.<ref>Christe (2003), p. 372</ref> Пионери в стила са германската група [[Helloween]], които в средата на 80-те години комбинират мощни рифове, мелодични и високи вокали, подобни на тези на [[Judas Priest]] и [[Iron Maiden]] с траш бързина и енергия.<ref>[{{Allmusic|class=artist|id=helloween-mn0000957340|pure_url=yes}} „Helloween – Biography“]. Allmusic. Retrieved on April 8, 2007.</ref>
Ред 194:
[[Глем метъл]]а губи известност за сметка на грънджа,<ref>Christe (2003), p. 231</ref> но и поради нарастващата популярност на по-агресивния звук, типичен за [[Metallica]] и пост-траш [[груув метъл]]а на [[Pantera]] и [[White Zombie]].<ref>Birchmeier, Jason. [{{Allmusic|class=artist|id=pantera-mn0000005441|pure_url=yes}} „Pantera“]. Allmusic.com. Retrieved on March 19, 2007.</ref> Няколко нови метъл групи имат комерсиален успех през първата половина на 90-те години – [[Far Beyond Driven]] (1994) на Pantera оглавява [[Билборд 200]], но „в скучните очи на мейнстрийма, метълът е мъртъв“.<ref>Christe (2003), p. 305</ref> Някои банди правят опити да се адаптират към новите музикални стилове. Metallica променя имиджа си: членовете на бандата подстригват дългите си коси, а през 1996 г. са хедлайнери на алтернативния фестивал Lollapalooza, създаден от вокалиста на [[Jane's Addiction]] [[Пери Феръл]]. Въпреки, че това предизвиква негативни реакции в старите фенове на групата,<ref>Christe (2003), p. 312</ref> Metallica остава една от най-успешние групи в света до началото на новия век.<ref>Christe (2003), p. 322</ref>
[[
Също като Jane's Addiction, много от популярните групи в началото на 90-те с корени в хеви метъла, попадат под чадърния термин „[[алтернативен метъл]]“.<ref name=alternativemetal>{{cite web |title=Genre—Alternative Metal |publisher=Allmusic |url={{Allmusic|class=style|id=alternative-metal-ma0000012328|pure_url=yes}} |accessdate=2007-03-26}}</ref> Групи от [[сиатъл]]ската [[гръндж]] сцена като [[Soundgarden]] се считат за създадели на „хеви метъл в алтернативния рок“,<ref>{{cite web |author=Erlewine, Stephen Thomas |title=Soundgarden (Biography) |publisher=Allmusic |url={{Allmusic|class=artist|id=soundgarden-mn0000001098|pure_url=yes}} |accessdate=2009-09-01}}</ref> [[Alice in Chains]] са в центъра на алтернативното движение. Музикалните компании привличат групи, които смесват метъла с други различни стилове: [[Faith No More]] комбинират [[алтърнатив рок]] с [[пънк]], [[фънк]], метъл и [[хип хоп]], [[Tool]] използват метъл с [[прогресив рок]], [[Fear Factory]], [[Ministry]] и [[Nine Inch Nails]] включват в музиката си [[индъстриъл]] елементи. [[Marilyn Manson]] използва шок елементи като [[Alice Cooper]].
Ред 202:
Метълът остава популярен през новия [[21 век]], особено в [[Европа]]. До новото хиледолетие [[Скандинавия]] е едно от местата, от където са тръгнали много известни банди, а [[Белгия]], [[Холандия]] и [[Германия]] са с най-успешния пазар.<ref>K. Kahn-Harris, ''Extreme Metal: Music and Culture on the Edge'' (Oxford: Berg, 2007), ISBN 1-84520-399-2, pp. 86 and 116.</ref> Между 2003 г. и 2008 г. няколко европейски групи попадат в топ 20 на немските класации, включително [[Children of Bodom]],<ref>{{citation |title=Finland's Children of Bodom Debut at #22 on Billboard Chart with New Album, 'Blooddrunk' |journal=Guitar Player |url=http://www.guitarplayer.com/article/finland--39;s/April-2008/35205 |archiveurl=http://www.webcitation.org/5wiVCU59l |archivedate=23 February 2011}}</ref> [[Dimmu Borgir]],<ref>{{citation |title=Chartverfolgung / Dimmu Borgir / Long play |journal=music line.de |url=http://www.musicline.de/de/chartverfolgung_summary/artist/Dimmu+Borgir/?type=longplay |archiveurl=http://www.webcitation.org/5wiVpMP9i |archivedate=23 February 2011}}</ref> [[Blind Guardian]]<ref>{{citation |title=Chartverfolgung / Blind Guardian / Long play |journal=music line.de |url=http://www.musicline.de/de/chartverfolgung_summary/artist/Blind+Guardian/?type=longplay |archiveurl=http://www.webcitation.org/5wiWICFm3 |archivedate=23 February 2011}}</ref> и Хамърфол.<ref>{{citation |title=Chartverfolgung / Hammer Fall / Long play |journal=music line.de |url=http://www.musicline.de/de/chartverfolgung_summary/artist/HAMMERFALL/?type=longplay |archiveurl=http://www.webcitation.org/5wiYWL3qD |archivedate=23 February 2011}}</ref>
Смесеният стил между [[екстремен метъл]] и [[хардкор пънк]], [[метълкор]]а,<ref>Weinstein (2000), p. 288; Christe (2003), p. 372</ref> добива популярност. Известни групи са [[Suicidal Tendencies]], [[Killswitch Engage]], [[Dirty Rotten Imbeciles]] и [[Stormtroopers of Death]].<ref>Christe (2003), p. 184</ref><ref>I. Christe, ''Sound of the Beast: The Complete Headbanging History of Heavy Metal'' (London: HarperCollins, 2003), ISBN 0-380-81127-8, p. 184.</ref><ref>{{cite web |title=Shai Hulud, interview with Punknews.org – 05/28/08 |url=http://www.ruleeverymoment.com/media/interviews/interview.php?id=43 |accessdate=
[[
Третият албум на уелската група [[Bullet For My Valentine]], [[Fever (албум на Булит фор Май Валънтайн)|Fever]], дебютира на 3-то място в класацията на [[Билборд 200]] и на 1-во в рок и алтернативните класации, правейки го най-успешния за групата до днес. В последните години метълкора присъства на големите фестивали Ozzfest и Download Festival. [[Lamb of God]], [[груув метъл]] банда влиза в топ 10 през 2006 г. с албума си [[Sacrament]]. Успеха е продължен с нови групи като [[Trivium]] и [[Avenged Sevenfold]].<ref>[http://www.mtv.com/news/articles/1532120/avenged-sevenfold-play-ozzfests-main-stage.jhtml Avenged Sevenfold Confirmed For Ozzfest's Main Stage]</ref> Развиващ се отделно от метълкора стил е маткора, по-ритмичен и прогресив стил чрез групите [[The Dillinger Escape Plan]], [[Converge]] и [[Protest the Hero]].<ref>Kevin Stewart-Panko, „The Decade in Noisecore“, ''Terrorizer'' no. 75, Feb 2000, p. 22 – 23.</ref> [[Mastodon]], които свирят [[Прогресив метъл|прогресив]]/[[Слъдж метъл|слъдж]] са вдъхновени от метъл възраждането в САЩ, наречено от някои критици [[нова вълна в американския хеви метъл]].<ref>Sharpe-Young, Garry, ''New Wave of American Heavy Metal'' [http://books.google.com/books?id=uIIf03bGyAAC&pg=PP10&dq=nwoahm&ei=a7ohSNGYCrW2iQGP95nFDQ&sig=yhEpvA_dhNF6I5YwMJACJGRA3XY#PPP10,M1 (link)]. {{cite web |author=Edward, James |title=The Ghosts of Glam Metal Past |url=http://www.lotfp.com/content.php?editorialid=64 |publisher=Lamentations of the Flame Princess|accessdate=2008-04-27}} {{cite web |url=http://www.popmatters.com/columns/begrand/051014.shtml |publisher=PopMatters.com |title=Blood and Thunder: Regeneration |author=Begrand, Adrien |accessdate=2008-05-14}}</ref>
Терминът „ретро-метъл“ е използва за да опише американските групи [[The Sword]] и [[High on Fire]], шведската [[Witchcraft]]<ref name=AMAgeofWinters>{{Citation |last=E. Rivadavia |title=The Sword: Age of Winters |journal=Allmusic |url=http://www.allmusic.com/album/age-of-winters-r820095/review |archiveurl=http://www.webcitation.org/5wXocRYKR |archivedate=
== Външни препратки ==
* [http://werock.bg/ werock.bg|Сайт за рок и метъл]
* [http://www.metal-world.info/ metal-world.info|Български метъл портал]
* [http://www.rawknroll.net/ Rawk'n'Roll|Музикален рок уебзин]
* [http://irontrees.com/ irontrees|Български сайт за рок и метъл музика]
== Източници ==
Ред 219:
{{Хеви метъл}}
{{Рок музика}}
{{Превод от|en|Heavy metal music|641942336}}▼
[[Категория:Метъл жанрове]]
▲{{Превод от|en|Heavy metal music|641942336}}
|