История на Испания: Разлика между версии

 

'''Историята на Испания''' започва от праисторически времена и минава през периоди на възход и спад, през първата глобална империя – [[Испанска империя|испанската]], до съвременния демократичен период след управлението на [[Франсиско Франко]].

По времето на [[Древен Рим]] полуостровът носи името ''Хиспания''. След падането на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]] в Иберия пристигат [[вестготи]]те. Те завоюват цяла Испания и се задържат до началото на [[8 век]], когато от [[Северна Африка]] нахлуват [[араби]] и [[бербери]] (наричани още [[маври]] в [[арабско-ислямско завоюване на Иберийския полуостров]]), като Испания получава името [[Ал-Андалус]]. Все пак на север [[Кралство Астурия]], [[Кралство Навара]] и няколко графства в [[Пиренеи]]те успяват да запазят своята [[независимост]]. Към [[11 век]] [[халифат]]ът се разпада на множество враждуващи по между си държавици, което позволява да започне процес на обратно отвоюване на територията, наречен [[Реконкиста]], и към християнските кралства се присъединяват [[Португалия]], [[Кралство Кастилия|Кастилия]], [[Кралство Леон|Леон]], [[Кралство Арагон|Арагон]]. Към 1250 г. маврите контролират вече само [[Емирство Гранада]] в югоизточната част на полуострова. През 1469 г. двете кралства Кастилия и Арагон сключват династична [[уния]] с брака между [[Фердинанд II Арагонски]] и [[Исабела Кастилска|Изабела I]], които римският папа [[Александър VI]] нарича „католическите крале“. Мюсюлманското управление приключва през 1492 г., когато Гранада е покорена от католическите крале.

 

 

 

След смъртта на Франко през 1975 г. страната се завръща към формата на конституционна монархия начело с [[Хуан Карлос I]] и извършва успешен преход към [[демокрация]]. Испания става член на [[Европейската общност]] през 1986 (трансформирана в [[ЕС]] с [[Договора от Маастрихт]] от 1992) и в [[Еврозона]]та през 1999. [[Световна финансова криза (2008-2011)|Световната финансова криза]] засяга изключително силно Испания, защото слага край на десет години бурен икономически растеж и страната навлиза в [[рецесия]].

 

== Праистория ==

Първите съвременни [[хора]] навлизат в [[Иберийски полуостров|Иберийския полуостров]] преди около 35 000 години. Следи от номадски селища са открити в три района на Испания: на северозапад, в област [[Сантандер]], където се намират пещерите [[Пуенте Виесго]] и [[Алтамира (пещера)|Алтамира]] с праисторически рисунки; по бреговете на реките [[Харама (река)|Харама]] и [[Мансанарес (река)|Мансанарес]] в централната [[Месета]] и в [[Левант]]е, между [[Лерида]] и [[Албасете]], област [[Теруел]], където също са открити скални рисунки на животни и бойни сцени.{{hrf|Перес|2005|17}}

 

== Древна Иберия ==

{{основна|Доримско население на Иберия}}

По източното крайбрежие на днешна Испания (известно като Иберийски Левант) през [[3 хил. пр.н.е.]] обитават [[ибери]]те, които дават и името на целия полуостров. Южното крайбрежие в района на [[Кадиски залив|Кадиския залив]] се обитава от [[турдетани]] и [[кинети]], също иберийски племена. В средата на [[2 хилядолетие пр.н.е.]] иберите започват да се заселват в укрепени селища и на територията на съвременна [[Кастилия]]. Те се занимават със земеделие, животновъдство и лов, умеели да изработват оръдия на труда от [[мед]] и [[бронз]].

 

 

== Картагенска и гръцка колонизация ==

[[Финикийци]]те основават първите си [[колонии]] в Иберия около [[1100 пр.н.е.|1100 г. пр.н.е.]] на южния бряг: [[Малага|Мáлака]], [[Гадир|Гáдир]] ([[Кадис]]), [[Кордоба (Испания)|Кóрдоба]] и други. След [[680 пр.н.е.]] [[Картаген]] става основен център на финикийската цивилизация и установява монопол над търговията в [[Гибралтарски проток|Гибралтарския проток]]. На източното крайбрежие са основани иберийски селища – [[Аликанте]], [[Елче]].

 

 

== Римска Испания ==

Намесата на [[римляни]]те в Испания е тясно свързана с много по-обхватния им конфликт с Картаген. Тъй като има подписано споразумение от [[226 г. пр.н.е.]], определящо зоните им на влияние, атаката на картагенците срещу [[Сагунт]] е [[casus belli|повод за война]].

 

 

Важна роля в романизацията играе [[латински език|латинският език]]. Хиспано-римляните получават достъп до римската култура, оформят се испанските кланове. Започва преместване на [[патриции]] в Рим и някои от известните римляни са от иберийски произход. Такива са сенаторите Балбо, Траян, Улпий, някои от най-добрите писатели на Рим – [[Марк Валерий Марциал|Марциал]], [[Квинтилиан]], [[Сенека]], [[Лукан]] – и дори императори: [[Траян]], [[Адриан (император)|Адриан]], [[Теодосий I]]. В безредиците след убийството на [[Нерон]] Испания изиграва решаваща роля, след като нейните легиони подкрепят претендента за император наместник на Тараконска Испания [[Галба|Сервий Сулпиций Галба]].{{hrf|Кортасар|2005|91}}

 

 

По време на упадъка на Римската империя в страната започват да нахлуват [[германски племена]]. В началото на 5 век в Испания пристигат, като пресичат Пиренеите, [[свеви]], [[вандали]] и [[алани]]. След края на [[Вандалска война|вандалската война]] пък територията на днешна Андалусия е завладяна от [[византийци]]те, които я обособяват във [[Византийска Испания]].

=== Испания при вестготите ===

{{основна|Толедско кралство}}

Романизираните [[вестготи]] пристигат в Иберия между 409 и 507 г. след края на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]] и на [[Тулузко кралство|Тулузкото кралство]]. Те не са нашественици, а [[федерати|съюзници]] на Рим. Основаното от тях [[Толедско кралство]] постепенно обхваща по-голямата част от полуострова, след като завладява земите на свевите на северозапад и византийските територии на югозапад. След постигането на политическо единство през 654 г. се установява и юридическо единство с [[Вестготска правда|Книгата на съдиите]] (''Forum judicum''), която е вдъхновена от [[Римско право|римското право]] и подчинява жителите на един закон. При това вестготите са малцинство сред местното християнско население от хиспано-римляни. Освен това изповядват [[арианство]]то, което ги противопоставя още повече. На [[Толедски събори|III Толедски събор]] от 8 май 589 г. по времето на крал [[Рекаред I]] обаче официална религия и на [[Вестготско кралство|Вестготското кралство]] става [[католицизъм|католицизмът]]. От този момент нататък между католическата църква и държавната власт настава своеобразно отъждествяване, което ще остави трайни следи в Испания. На периодични събирания – [[Толедски събори|църковните събори в Толедо]] – кралската власт и духовенството разискват и определят насоките в развитието на кралството.{{hrf|Перес|2005|23}}

 

{{основна|Арабско-ислямско завоюване на Иберийския полуостров}}

 

Раздираното от вътрешни противоречия Вестготско кралство става лесна жертва за ислямските нашественици. Само някои отделни планински области в северната част на полуострова, като [[Кралство Астурия|Kралство Астурия]], [[Кралство Навара|Kралство Навара]] и няколко графства в Пиренеите успяват да запазят своята независимост. Арабите наричат целия Пиренейски полуостров [[Ал-Андалус]], но днес само най-южната част на полуострова е запазила това име като [[Андалусия]].

 

 

Към ХІ век [[халифат]]ът се разпада на множество враждуващи по между си държавици, наречени [[тайфа|тайфи]] ({{lang-es|taifas}}), което позволява на малките християнски кралства на север Кастилия, Навара, Леон, Арагон да разширят териториите си и да консолидират своите позиции. Пристигането на нови ислямски вълни от Северна Африка, като [[Алморавиди]]те и [[Алмохади]]те, временно спира християнското настъпление и въвежда по-консервативна форма на исляма, показваща по-малко търпимост. Въпреки че постигат някои успехи, маврите се оказват неспособни да се справят с нарастващата военна мощ на християнските кралства, които се стремят да си върнат окупираните земи.

През 1469 г. двете кралства Кастилия и Арагон сключват династична [[уния]] с брака между [[Фердинанд II Арагонски]] и [[Исабела Кастилска|Изабела I]], които римският папа [[Александър VI]] нарича „католическите крале“. След смъртта на баща си през 1479 г. Фердинанд II Арагонски наследява Арагонското кралство и двете кралства вече са обединени под един скиптър и корона. Това слага началото на Кралство Испания, макар че съгласно условията на брачния договор [[кастилска корона|кастилската корона]] и [[Арагонска корона|арагонската корона]] запазват своето самоуправление, своите институции и традиции. Окончателното им политическо обединение приключва едва към края на [[XV век]], а Кралство Навара се присъединява през 1512 г.

 

 

Но основният враг си остава последната ислямска държава [[Емирство Гранада]]. Макар че през 1476 г. емирът сключва примирие с Кастилия, през 1481 г. то е прекъснато и военните действия продължават с променлив успех до 1491 г., когато кастилците навлизат в долината на Гранада. Градът слага оръжие на [[2 януари]] [[1492]] г. С [[падането на Гранада]] завършва Реконкистата (обратното завладяване).

== Испанска империя ==

{{основна|Испанска империя}}

През същата 1492 година, в която завършва Реконкистата, [[Христофор Колумб]] получава средства за своята експедиция от католическите крале, открива [[Новия свят]], основава там испански [[Колония|колонии]] и започва изграждането на [[Испанска империя|Испанската империя]]. Тя е една от първите глобални империи, както и една от най-големите.

 

 

Отначало териториите в Америка носят разочарование, тъй като завареното население няма много какво да предложи за търговия. За сметка на това започва [[внос]] към [[Европа]] на голям брой и различни нови видове растения и животни – т.нар. [[Колумбов обмен]]. Към 1520 г. обаче са открити залежи от [[сребро]] в Мексико и [[Боливия]], които започват да се разработват в индустриални мащаби и оказват силно влияние върху испанската икономика. В замяна на изнесеното сребро се внасят луксозни стоки и зърно. [[Благородни метали|Благородните метали]] се пренасят с [[Конвой|конвои]] от испански кораби (т.нар. ''Сребърен флот'') и допринасят до превръщането на Испания в края на [[16 век]] в най-богатата държава.<ref>{{икона|en}} Danbom, David B.: ''Born in the country: a history of rural America.'' Johns Hopkins University Press, 2006, page 20. ISBN 0-8018-8458-6</ref> Огромните богатства, добивани в испанските колонии, простиращи се от [[Калифорния]] до [[Патагония]], позволяват на Испания да води множество войни и агресивна политика в цяла Европа и в света. Същевременно притокът на сребро и злато намалява стойността им, цените се повишават главоломно и в съчетание с огромните дългове на короната това води до спад в икономиката и до няколко последователни национални [[банкрут]]а. В резултат на неплащанията на испанските крале към 1690 г. европейските банкери спират да им отпускат заеми.<ref>{{икона|en}} {{cite book |title= The Spanish Treasure Fleets |last= Walton|first=Timothy R. |year= 2002|publisher= Pineapple Press Inc|isbn=1-56164-261-4 |pages= 145}}</ref>

=== Хабсбургска Испания ===

{{основна|Хабсбургска Испания}}

Управлението на [[Карл V|Карлос I]] от династията на [[Хабсбурги]]те, който става испански монарх през 1516 г., бележи началото на [[Хабсбургска Испания]], а тъй като той е едновременно и император на [[Свещената римска империя]] като Карл V, Испания играе важна роля и в [[Централна Европа]].<ref>{{икона|en}} Wolfgang Reinhard, European Science Foundation (1996), ''Power Elites and State Building'', p 92</ref> Испанската политическа и икономическа тежест и влияние в управлението на света и Европа продължават около век и половина. Същевременно кралят често пътува в чужбина и трудно управлява многобройните си владения. В края на живота си той ги разделя на две: от една страна Испания, [[Нидерландия]], владенията в [[Северна Африка]] и Америка, а от друга – Свещената римска империя. Това създава много трудности на сина му [[Филип II (Испания)|Филип II]], който поема трона през 1556. Той счита себе си за стожер на католицизма, както срещу настъпващата [[Османска империя]], така и срещу протестантите. Испания до голяма степен остава встрани от бушуващите религиозни конфликти в останалите европейски страни и запазва католицизма, като Филип II се самообявява за водач на [[контрареформация]]та в Европа.

 

През 1554 г. Филип сключва брак с английската кралица [[Мария I Тюдор]] („Кървавата Мери“) и затова е обявен за крал и на [[Англия]]. Брачните клаузи обаче са много строги и осигуряват пълната независимост на двете страни. През 1558 г. Мери умира, без да остави наследник и Филип престава да бъде крал на Англия.

 

През 1568 г. в [[Нидерландия]], където се разпространяват [[протестантство]]то и [[калвинизъм|калвинизмът]], избухва въстание, довело до [[Осемдесетгодишна война]]. Този конфликт поглъща много средства и води до войни с Англия, която подкрепя холандците (1585 – 1604), и с Франция (1590 – 1598). С цел завладяването на Англия е построен [[флот]] от 134 военни кораба, известен като [[Непобедимата армада]], но е разбит през 1588 г.

 

 

Хабсбургският период в управлението на Испания не преминава само в търсене на [[Елдорадо]], но е и [[Испански златен век|златната ера]] на испанската култура. Сред най-значимите творци от този период са [[Диего Веласкес]], [[Ел Греко]], [[Педро Калдерон де ла Барка]] и [[Мигел де Сервантес]].<ref>{{cite book | last = Уедърфорд | first = Джак |authorlink= Джак Уедърфорд| year = 2001 | title = История на парите | publisher = Обсидиан |page = 140| isbn = 954-769-003-5 | ref = Уедърфорд}}</ref> Известни [[Теология|теолози]] от същия период са [[Тереза Авилска]] и [[Франсиско Суарес]]. Испанското изкуство, литература, драма, архитектура процъфтяват.

 

=== Начало на управлението на Бурбоните ===

Последният представител на Хабсбургите в Испания [[Карлос II]] няма пряк наследник и през 1700 г. престола заема неговият племенник [[Филип V Испански|Филип V Бурбон]], френски принц. Обявяването му за испански крал се посреща остро от останалите европейски държави поради опасенията им от обединение на Испания и Франция и избухва [[войната за испанското наследство]] (1701 – 1714). На двете страни се противопоставя алиансът на Англия, Нидерландия и [[Австрия]], който след много битки (в частност в Испания) надделява<ref>John B. Wolf, ''The Emergence of the Great Powers: 1685 – 1715'' (1962)</ref> и войната завършва с подписването на [[Договор от Утрехт|договора от Утрехт]]. С него Филип е признат за законен испански крал, а в замяна на това от Испания отпадат териториите на [[Менорка]], [[Гибралтар]], [[Испанска Нидерландия]], [[Неаполитанско кралство|Неапол]], [[Милано]], [[Сардинско кралство|Сардиния]] и [[Сицилианско кралство|Сицилия]].

 

През 1715 г. Филип V подписва серия от декрети ({{lang-es|Decretos de Nueva Planta}}), с които лишава от привилегии няколко самостоятелни дотогава кралства (най-вече Арагон и Каталония) и ги поставя под управлението на Кастилия.<ref>Henry Kamen, ''Philip V of Spain'' (2001)</ref> Така в стремежа си за постигане на политическо и културно обединение Испания следва примера на абсолютистка Франция за централизация. Филип извършва реформи и заздравява централната власт за сметка на местната. Неговите реформи са продължени и достигат кулминацията си по времето на [[Карлос III]], царувал от 1759 до 1788 г., който отменя много остарели закони, спиращи развитието на търговията и икономиката; по негово време е разширена пътната мрежа, построени са множество напоителни и отводнителни канали. Той е представител на [[просветен абсолютизъм|просветения абсолютизъм]], поощрява университетите и научните изследвания и иска да отслаби влиянието на църквата. Не успява обаче да контролира финансите на държавата, прави големи заеми и неговите реформи траят само до смъртта му.<ref>Nicholas Henderson, „Charles III of Spain: An Enlightened Despot,“ ''History Today'', Nov 1968, Vol. 18 Issue 10, p673-682 and Issue 11, pp 760 – 768</ref>

 

 

Към 1780 г. на върха на социалната структура на обществото са благородниците и църквата. Няколкостотин семейства доминират [[аристокрацията]], а други около 500 000 души имат статут на благородници. С църквата са свързани около 200 000 мъже и жени, като половината от тях обитават богати [[манастир]]и, контролиращи голяма част от земята, останала извън владенията на аристокрацията. Най-бедните живеят предимно в провинцията, във ферми или като ратаи и дребни земеделци. Градската средна класа е малобройна, но расте; същевременно е недолюбвана както от земевладелците, така и от селяните.<ref>Franklin Ford, ''Europe, 1780 – 1830'' (1970) p 32</ref>

== 19 век ==

=== Испанска война за независимост ===

Безсилието на Карлос IV е сигнал за Наполеон, че е настъпил часът за пълно подчинение на Испания. За това му помагат вътрешнополитическите сътресения в страната. Външнополитическата ориентация на Испания разделя двора на две партии. Начело на едната, която има профренска ориентация ({{lang-es|afrancesado}}), са кралят и министърът Годой, а начело на другата са [[престолонаследник]]ът Фернандо и съпругата му Мария-Антония. След смъртта на Мария-Антония (1806) положението се променя. Фернандо се ориентира към втори брак с принцеса от рода [[Бонапарт]], а Годой отново заема проанглийска позиция. През 1808 г. Наполеон се обръща срещу съюзника си и започва [[Полуостровната война]] (която до голяма степен се припокрива с ''Испанската война за независимост'', {{lang-es|Guerra de la Independencia Española}}). През март същата година Карлос IV [[Абдикиране|абдикира]] в полза на сина си [[Фернандо VII]], който на свой ред 2 месеца по-късно е заставен да предаде престола на [[Жозеф Бонапарт]], брат на Наполеон. Фернандо прекарва следващите шест години в един замък във Франция, а баща му, майка му и Годой заминават в изгнание в Италия.

 

Жозеф първоначално е приветстван от испанските франкофили, които вярват, че сътрудничеството с Франция ще доведе до модернизиране на страната и повече свободи. Пример за положителна промяна е премахването на испанската [[инквизиция]]. Но френските войски конфискуват и голяма част от обширните имоти на католическата църква. Църкви и метоси са осквернявани, като ги използват за [[Конюшня|конюшни]] и [[Казарма|казарми]], произведения на изкуството се изпращат във Франция. Духовенството и патриотите започват сред населението агитация срещу французите, и след първите [[политическа репресия|репресии]] по време на [[Мадридско въстание|Мадридското въстание]] се разгръща всенародна борба за независимост. Тя се счита от някои историци за една от първите [[тотална война|национални войни]] и в нея за първи път се наблюдава мащабна [[партизанска война]] (на испански ''guerrilla'', което означава „малка война“).{{hrf|Laqueur||350}}<ref group="notes"> Лакьор отбелязва, че войната е „един от първите случаи, когато в съвремието се води партизанска война в голям мащаб.“</ref> Кървавите репресии са изобразени в серия графики от [[Франсиско Гоя]], озаглавена ''„Бедствията на войната“''; те не сломяват съпротивата, а напротив. Вместо разпуснатите местни власти населението спонтанно образува [[хунта|хунти]] – комитети, обединяващи хора от различни социални слоеве. Латиноамериканските колонии отказват да признаят Жозеф и властта в тях е поета от местни правителства, като това дава тласък на борбата им за независимост.

 

 

Войната и въстанието срещу окупацията на Наполеон довеждат до учредяването на независими [[Кортеси]] в [[Кадис]], които да действат от името на краля, да координират местните хунти и да играят ролята на испанско правителство в изгнание. Те изготвят първата испанска [[конституция]] от 1812 г., една от най-либералните за времето си, станала по-късно крайъгълен камък на европейския [[либерализъм]].<ref>Payne, Stanley G. [http://libro.uca.edu/payne2/spainport2.htm A History of Spain and Portugal: Eighteenth Century to Franco]. Т. 2. 1973 г. University of Wisconsin Press. Madison. стр. 432 – 433. ISBN 978-0-299-06270-5</ref> През същата 1812 г. обединена съюзническа армия на Англия, Португалия и Испания започва да изтласква французите. През зимата на 1813 г. е сключен сепаративен мирен договор и изтощените и деморализирани френски сили тръгват в отстъпление през Пиренеите към Франция. В крайна сметка кампанията в Испания се оказва катастрофална за французите, като постепенно изчерпва техните пари, човешки ресурси и престиж.<ref>David Gates, ''The Spanish Ulcer: A History of the Peninsular War'' (1986)</ref>

 

=== Първа реставрация на Бурбоните ===

След края на войната за независимост властта на [[Бурбоните]] е възстановена и крал Фернандо VII (наричан отначало ''желаният'', а по-късно ''предателят'') се завръща, но с подкрепата на консерваторите отменя всички промени, направени от независимите Кортеси в Кадис. Той възстановява [[абсолютна монархия|абсолютната монархия]] и продължава маниера на управление на предшествениците си<ref>Charles S. Esdaile, ''Spain in the Liberal Age: From Constitution to Civil War, 1808 – 1939'' (2000)</ref> като преследва и осъжда на смърт всеки, заподозрян в либерализъм.

 

Следващото десетилетие е на относителен мир. Изправен пред въпроса за наследяването, при липсата на мъжки наследник Фернандо променя [[Салически закон|Салическия закон]] в полза на невръстната си дъщеря [[Исабела II]], изолирайки брат си [[Карлос де Молина|инфант Дон Карлос, граф де Молина]], също претендент за трона. Започва дълга епоха на граждански войни ([[Карлистки войни]]) между привържениците на Исабела и на Карлос.

 

Героят от войната е генерал Еспартеро, радикален либерал (прогресист). Той претендира пред Мария-Кристина за реформи, но тя е против и предпочита да му отстъпи мястото си на регент. Проведените от него либерални реформи обаче срещат значителна съпротива, избухналите въстания са жестоко потушени. Затова регентското място заема по-умереният Рамон Нарваес.

 

 

През септември 1868 в Испания избухва т.нар. [[Славна революция (Испания)|Славна революция]], която обединява силите на либерали и републиканци срещу монархията. Начело на революционните войски застават генералите [[Хуан Прим]] и [[Франсиско Серано]], които разбиват роялистките войски в [[Битка при Алколеа|битката при Алколеа]] (27 септември 1868 г.) и принуждават Исабела II и кралското семейство да избягат във [[Франция]].<ref>{{cite book|author=William James Callahan|title=Church, Politics, and Society in Spain, 1750 – 1874|url=http://books.google.com/books?id=UlDsJF_mD0wC&pg=PA250|year=1984|publisher=Harvard U.P.|page=250}}</ref>

 

=== Втора реставрация на Бурбоните (1874 – 1931) ===

През 1874 г. Алфонсо XII се завръща в Испания и официално заема испанския престол. Коронясан е през декември. След смутните републикански времена испанците охотно приемат възвръщането на стабилността под управлението на Бурбоните. Същата зима републиканските армии декларират своята вярност към краля. Републиката е отменена и [[министър-председател]] става [[Антонио Кановас дел Кастильо]], доверено лице на краля. Карлистката съпротива бързо е потушена с активното участие на краля.<ref>Earl Ray Beck, ''Time of Triumph & Sorrow: Spanish Politics during the Reign of Alfonso XII, 1874 – 1885'' (1979)</ref> В Испания е установена система на редуване на двете основни партии – либерали и консерватори на кормилото на управлението ({{lang-es|turnos}}), което води до стабилност и икономически прогрес по време на краткото царуване на Алфонсо (1874 – 1885), починал внезапно едва на 28 години.

 

 

=== Диктатура на Франко ===

С края на Втората световна война Испания е изолирана политически и икономически, поради близостта на Франко с [[Хитлер]] и [[Мусолини]] и принудена да изстрада икономическите последици от това. Тази ситуация частично приключва, когато САЩ сключва [[военен съюз]] с Испания заради стратегическото положение на страната, ключово по времето на [[Студена война|Студената война]]. Промяната започва с посещението на американския президент [[Дуайт Айзенхауер]] през 1953 г. Страната е приета за член на [[Организация на обединените нации|ООН]] през 1955 и през 60-те години испанската икономика отбелязва безпрецедентен растеж, станал известен като „испанското чудо“.

 

Без да има строга [[идеология]], Франко търси помощ от националсиндикалистите (''nacionalsindicalismo'') и католическата църква (''nacionalcatolicismo''). Неговата коалиционна управляваща партия „Национално движение“ ({{lang-es|Movimiento Nacional}}) е толкова разнородна, че дори трудно може да се категоризира като [[партия]]. Главната черта на испанската държава по това време е кооперативизмът – режим, в който се набляга повече на реда и стабилността, отколкото на точна политическа визия. Идеологията на франкизма се нарича и национал-католицизъм. Спазването на стриктните католически правила е причислено от публичните власти към целите на социалния строй, налагани със закон. Испанските номади са изключително засегнати. През 1954 г. [[Хомосексуализъм|хомосексуализмът]] и [[проституцията]] са обявени за [[Престъпление|престъпления]]. По време на диктатурата са забранени всички организации на политически опоненти, от [[комунисти]] и [[анархисти]] до либерални демократи и каталонски или баски националисти. Единственият легален [[профсъюз]] е правителственият Синдикато Вертикал.

За да построи единна испанска нация, публичната употреба на всеки език, различен от официалния [[Кастилски език|кастилски]] (и по-специално [[Каталонски език|каталонски]], [[Галисийски език|галисийски]] и [[Баски език|баски]]) са строго забранени. Езиковата политика във франкистка Испания обхваща правителствените, нотариалните, юридическите и търговските документи, които са преведени на испански; всеки документ, написан на друг език, не е бил зачитан. Употребата само на [[испански език]] е наложена и в надписите на улиците и табелите на магазините, рекламите и изобщо всички надписи в страната. Всички културни дейности стават обект на [[цензура]] и много са забранени. Тази културна политика се смекчава с времето, най-вече след 1960 г.