Христо Обрешков: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
м формат дати; козметични промени |
||
Ред 32:
На 18-годишна възраст заминава за [[Швейцария]], където трябва да учи [[химия]]. Издържа се като цигулар в различни състави. Директорът на градската [[консерватория]] го забелязва и го съветва да се реализира като [[музикант]]. Обрешков завършва теоретичния и инструменталния отдел на консерваторията. Той е първия студент, който получава концертен диплом. По-късно придобива [[докторска степен]] с [[дисертация]] на тема „Българска народна песен“. В Швейцария Обрешков изнася самостоятелни концерти, участва в музикално [[трио]] и е [[концертмайстор]] на градския [[симфоничен оркестър]].
Завръща се в България, където развива концертна и педагогическа дейност. Участва в 52 [[Камерна музика|камерни]] концерта за [[Българското национално радио]] и в 30 концерта пред публика в различни населени места.<ref name="bnr">{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://bnr.bg/horizont/post/100046783/spomen-za-profhristo-obreshkov | заглавие =Спомен за проф.Христо Обрешков | достъп_дата =2 март 2015
Обрешков преподава в продължение на шест години в Музикалната академия в София, която го кани за преподавател по цигулка през 1937 година. Негови ученици са Петър Арнаудов, Ветка Жечкова, Георги Мутафчиев, Иван Попов, Радосвет Бояджиев и други.<ref name="bnr"
Обрешков загива с членове на своето семейство на 10 януари 1944 година по време на [[Бомбардировки на България|бомбардировките на София]], част от [[Втората световна война]]. Негов първи братовчед по майчина линия е поетът и литературен критик [[Петър Йорданов (критик)|Петър Йорданов]].<ref>Василева, Весела. Стихотворения, лирични фрагменти, писма. 1990 г. стр. 266</ref>
| |||