Михаил III Шишман Асен: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →Битка при Велбъжд (1330 г.): -, replaced: Република Македония → Северна Македония редактирано с AWB |
|||
Ред 118:
Повечето изследователи приемат, че войските на двамата владетели са с приблизително равна численост. Според сведенията на [[Никифор Григора]] Михаил Шишман разполага с 12 000 български и 3000 „скитски“ воина ([[татари]], [[яси]], [[алани]] и [[власи]]). Стефан Дечански има на разположение 14 000 души, към които впоследствие се присъединяват 300 (по сведения на Кантакузин) или 1000 (по сведения на Григора) каталани (испански наемници от областта [[Каталуния]]). Изчаквайки именно тяхната поява, на 24 юли Стефан Дечански предлага на Михаил Шишман еднодневно примирие. Царят приема, т.к. за войската липсват провизии. Установено е, че Белаур не се присъединява към брат си, както и ловешкият деспот [[Иван Александър]]. Тъй като българската войска страда от липса на продоволствия, в деня на примирието тя се пръсва по околните селища за набавянето им.
В това време пристигат тежковъоръжените каталунски наемници. Възползвайки се от изгодната ситуация, кралският престолонаследник [[Стефан Душан]] нарушава примирието и атакува лагера на Шишман. Опитът на Михаил Шишман да организира ефикасна съпротива е неуспешен. В [[Битка при Велбъжд|битката при Велбъжд]] на 28 юли 1330 г. войската на Михаил Шишман претърпява поражение, а самият цар е тежко ранен и умира 3 дни по-късно в плен<ref>„История“, Никифор Григора</ref>. Погребан е по желание на велможите си в църквата „[[Свети Георги (Старо Нагоричане)|Свети Георги]]“ в [[Старо Нагоричане]], днес в [[
=== Среща в Мраката ===
| |||