|
'''„Джагфар тарихъ“''' ({{lang-|tt|Җәгъфәр тарихы|Cäğfär Taríxı}}) – в превод "История„История на Джагфар"Джагфар“, е спорен текст, претендиращ, че е компилация от ранни исторически материали за [[прабългари]]те, [[хазари]]те и други [[Евразия|евразийски]] [[номад]]и. Той говори за много личности и исторически събития, за които липсват свидетелства от други източници. Например, в него се споменават хазарските владетели от средата на 7 век [[Халга]] и [[Кабан]], които липсват в [[Табари|ал-Табари]], в [[Кембриджки ръкопис|Кембриджкия ръкопис]] и в [[Хазарска преписка|Хазарската преписка]] или в който и да е друг запазен документ.
Макар някои историци да приемат частичната автентичност на „Джагфар тарихъ“,<ref>{{cite journal | last = Жук | first = В. Н. | authorlink = | year = 1996 | title = Кто вы, наши далекие предки? | journal = Bulgarian Historial Review | volume = 1 | pages = 3- – 46}}</ref><ref>{{cite journal | last = Баранов | first = И. А. | authorlink = | year = 1997 | title = Великая Болгария и Крым: итоги и проблемы изучения | journal = Международная конференция „Византия и Крым“. Тезисы докладов | pages = 19- – 21}}</ref><ref>{{cite journal | last = Станилов | first = Ст. | authorlink = | year = 2003 | title = Хазарската теза. Принос към проблема за идентификация на археологическата култура на Кубратовата Велика България | journal = Българи и хазари през ранното средновековие | pages = 62- – 63}}</ref> преобладава мнението, че това е фалшификат от 19- – 20 век, съдържащ смесица от реални данни и измислици.<ref>{{cite journal | last = Толочко | first = П. П. | authorlink = | year = 2001 | title = Миф о хазаро-юдейского основания Киева | journal = Российская археология | volume = 2 | pages = }}</ref><ref>{{cite book | last = Приходнюк | first = О. М. | authorlink = | title = Степове населення Украіни та східні слов'яни (друга половина I тис. н.е.) | year = 2001 | publisher = | location = Киів | isbn = | pages = 25}}</ref><ref name="рашев">{{cite book | last = Рашев | first = Рашо | authorlink = Рашо Рашев | title = Прабългарите през V-VII век | edition = Трето издание | year = 2005 | publisher = Орбел | location = София | isbn = 954-496-073-2 | pages = 47- – 48}}</ref> Според защитниците му „Джагфар тарихъ“ е написан около [[1680]] г. в някогашното [[Казанско ханство]] по заповед на сеид [[Джагфар]]. Те смятат оригинала за изгубен, като текстът е запазен само в руски превод, за който се твърди, че е направен от [[Ибрагим Нигматулин]] (1916- – 1941 г.). Той е публикуван за пръв път през 1993 г. без научен коментар.<ref name="рашев"/>
==== Предполагаема история ====
Според нейния издател, Фархат Нурутдинов, оригиналът се е пазел в библиотеката на Булгарската ислямска духовна академия в [[Казан]]. При погрома над нея в 1884 г. той е унищожен, но оцеляват преписите от студенти на ваисовското медресе „Булгария“, които под ръководството на Сайфуллин в 1887 г. са пренесени в [[Петропавловск]]. Текстът, написан на "тюрко„тюрко- булгарски"булгарски“ (езика на волжските българи) с арабски букви е преведен на руски език в Петропавловск от чичо му Ибрахим Мохамед-Каримович Нигматулин ( 1916—19411916 – 1941), който е направил това, за да го спаси от акцията на [[НКВД]] за конфискация и унищожаване на старите ислямски и други документи с предполагаемо религиозно съдържание. Това става след унищожаването на Ваисовското движение в 1923 г., когато то е забранено и инкриминирано за антисъветска дейност и опит за създаванне на теократична Булгарска Република. Ръкописът, съдържащ текста, е унищожен от агентите на НКВД, а самият Ибрахим Нигматулин бил убит по време на Втората световна война. Преводът е запазен от майка му, която в крайна сметка го предава на внука си, Нурутдинов през 1976 г. Той успява да копира части от превода, но първоначалният превод и екземплярите са откраднати от селската къща на баща му през 1980 г. от неизвестни извършители. След промените през 1990 г. Нурутдинов успява да публикува останалия текст.<ref>[http://s155239215.onlinehome.us/turkic/10_History/Djagfar_Tarihi/DjagfarTarihi%20Preface.htm The preface of the book Cäğfär Taríxı]</ref> ▼
▲Според нейния издател, Фархат Нурутдинов, оригиналът се е пазел в библиотеката на Булгарската ислямска духовна академия в [[Казан]]. При погрома над нея в 1884 г. той е унищожен, но оцеляват преписите от студенти на ваисовското медресе „Булгария“, които под ръководството на Сайфуллин в 1887 г. са пренесени в [[Петропавловск]]. Текстът, написан на "тюрко-булгарски" (езика на волжските българи) с арабски букви е преведен на руски език в Петропавловск от чичо му Ибрахим Мохамед-Каримович Нигматулин (1916—1941), който е направил това, за да го спаси от акцията на [[НКВД]] за конфискация и унищожаване на старите ислямски и други документи с предполагаемо религиозно съдържание. Това става след унищожаването на Ваисовското движение в 1923 г., когато то е забранено и инкриминирано за антисъветска дейност и опит за създаванне на теократична Булгарска Република. Ръкописът, съдържащ текста, е унищожен от агентите на НКВД, а самият Ибрахим Нигматулин бил убит по време на Втората световна война. Преводът е запазен от майка му, която в крайна сметка го предава на внука си, Нурутдинов през 1976 г. Той успява да копира части от превода, но първоначалният превод и екземплярите са откраднати от селската къща на баща му през 1980 г. от неизвестни извършители. След промените през 1990 г. Нурутдинов успява да публикува останалия текст.<ref>[http://s155239215.onlinehome.us/turkic/10_History/Djagfar_Tarihi/DjagfarTarihi%20Preface.htm The preface of the book Cäğfär Taríxı]</ref>
== Източници ==
== Литература ==
* {{cite book | last = Бахши | first = Иман | authorlink = | title = Джагфар тарихы. Свод булгарских летописей 1680 г. Т.I. | year = 1993 | publisher = | location = Оренбург | isbn = }}
== Външни препратки ==
* [http://tangrabg.files.wordpress.com/2010/12/djagfarbg.pdf Текстът на Джагфар тарихъ]
* [http://zlatalvova.narod.ru/Kaganat_rosov/01/narody_gosudarstva.htm НЕКОТОРЫЕ ДАННЫЕ ЛЕТОПИСИ “ГАЗИ„ГАЗИ-БАРАДЖ ТАРИХЫ”ТАРИХЫ“ О НАРОДАХ И ГОСУДАРСТВАХ ВОСТОЧНОЙ ЕВРОПЫ IX века] 3. А. ЛЬВОВА
__NOTOC__
|
