Плевня (дем Просечен): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м {{цитат}} +lang=el |
|||
Ред 31:
=== В Османската империя ===
Църквата „Света Богородица“ в Плевня е построена при владичестването на [[Атанасий Каирис|Атанасий III]] (1842 – 1852).<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.ergasia-press.gr/news/?new_id=10396 | заглавие = Αποκατάσταση του Ναού ή μετατροπή του σε μουσείο – | труд = Εργασία | lang = el }}</ref>
През 1870 година в селото е открито новобългарско училище с първи учител [[Стоян Джансъзов]].<ref>„Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860 – 1893“. София, 1969, стр. 434, 462.</ref> В Плевня от 1876 година работи и гръцко училище.<ref>[http://www.prosotsani.gr/indexgr.php?do=petrousa Δημοτικό Διαμέρισμα Πετρούσας]</ref> През декември 1879 година вестник „[[Марица (1878 - 1885)|Марица]]“ публикува дописка от селото, в която се казва, че село Плевня, което се състояло от 320 къщи български през 1868 година било заменило в училището и църквата гръцкия език с български. Тоя пример пробудил и съседните села [[Волак]], [[Просечен (дем Просечен)|Просечен]] и други. Още преди [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] [[Йоаникий Иконому|Йоаникий Драмски]] повежда война срещу това българско движение, а неговият наследник [[Герман Михаилидис|Герман III Драмски]] я продължава. Арестувани са учителят Христо Гергизов Чокалиев и българският доктор Димитър Шопов, който и по време на войната прекарва две години в затвора. Арестуван е и просеченският учител [[Георги Попиванов (общественик)|Георги Иванов]].<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 354 – 355.</ref>
Ред 62:
| title = Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία
| accessdate = 3 май 2009
|archiveurl=http://archive.is/YKrE|archivedate=31 юли 2012 | lang = el }}</ref>
В 1918 година селото има 600 къщи и 3000 души население, от които 80 гъркомански семейства, а според друг източник 1850 православни българи.<ref name="Иванов14">Иванов, Йордан. Местните имена между Долна Струма и Долна Места, София, БАН, 1982, стр. 14.</ref>. След войните част насилствено, а част по силата на спогодбите за обмяна на население, повечето жители на Плевня се изселват в България и са настанени в [[Неврокоп]] и района, [[Пловдив]], [[Кричим]], [[Пазарджик]] и на други места.<ref name="Иванов14"/> В 20-те години на тяхно място са заселени гърци бежанци. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 17 бежански семейства с 65 жители.<ref>[http://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928]</ref> В 1927 година селото е прекръстено на Петруса.<ref>[http://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971]</ref>
| |||