Уикипедия

Плевня (дем Просечен)

селище в Гърция
Disambig.svg Тази статия е за селото в Гърция. За селскостопанската постройка вижте Плевня.

Плѐвня или Пля̀вня, Плѐвна, Пля̀вне (изписване до 1945 година: Плѣвня; на гръцки: Πετρούσσα, Πετρούσα, Петруса, до 1927 година Πλεύνα, Плевна[1]) е село в Гърция, дем Просечен на област Източна Македония и Тракия.

Плевня
Πετρούσσα
— село —
Църквата „Света Богородица“
Църквата „Света Богородица“
Гърция
41.1944° с. ш. 24.0158° и. д.
Плевня
Източна Македония и Тракия
41.1944° с. ш. 24.0158° и. д.
Плевня
Драмско
41.1944° с. ш. 24.0158° и. д.
Плевня
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемПросечен
Географска областДрамско поле
Надм. височина270 m
Население1704 души (2011 г.)
Демонимплевнени
Пощенски код661 00
Телефонен код2522
Плевня в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото се намира на 270 m надморска височина,[2] на 15 километра северозападно от град Драма, в подножието на Боздаг, на река Суходолица (Сушица), ляв приток на Панега.[3]

ИсторияРедактиране

ЕтимологияРедактиране

Според Йордан Н. Иванов името произхожда от плевня, паянтова сграда за храна на добитъка, от плява, старобългарското плѣва. Жителското име е пля̀внен, пля̀вненка, пля̀внене.[4]

В Османската империяРедактиране

Църквата „Света Богородица“ в Плевня е построена при владичестването на митрополит Атанасий III Драмски (1842 – 1852).[5]

Александър Синве (Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Плевна (Plevna) живеят 240 гърци.[6]

През 1870 година в селото е открито новобългарско училище с първи учител Стоян Джансъзов.[7] В Плевня от 1876 година работи и гръцко училище.[8] През декември 1879 година вестник „Марица“ публикува дописка от селото, в която се казва, че село Плевня, което се състояло от 320 къщи български през 1868 година било заменило в училището и църквата гръцкия език с български. Тоя пример пробудил и съседните села Волак, Просечен и други. Още преди Руско-турската война Йоаникий Драмски повежда война срещу това българско движение, а неговият наследник Герман III Драмски я продължава. Арестувани са учителят Христо Гергизов Чокалиев и българският доктор Димитър Шопов, който и по време на войната прекарва две години в затвора. Арестуван е и просеченският учител Георги Иванов.[9]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

„ Плевня, на СИ от Просочен 1 час. Разположено е до една суходолица, приток от Панега, при подножията на Боздаг. Околността равно поле, в което расте най-много пшеница и тютюн. От две години насам почнали да сеят и афион. Българска църква „Света Богородица“ и гъркоманска „Св. Атанас“. Девическо и мъжко бълг. училище с 1 учител, 1 учителка и 70 ученика и ученички. Около 400 къщи само българе.[10] “

В 1893 година Атанас Шопов пише за Плевня:

„ Много по-уредено [от Просечен] в църковно-училищно и общинско отношение е селото Плевня, дето гъркоманите са няколко само единици, заинтересовани по един или друг начин от агентите на силогосите да не изповядват открито народността си; българите в това село си имат двоица млади и родолюбиви свещеници, които поддържат духа на простите християни.[11] “
 
Военен паметник в Плевня

В края на XIX век Васил Кънчов пише, че селото има 340 къщи българи с 1800 жители, от които 64 къщи гъркомани.[12] Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Плѣвня (Плевна) е село в Драмска каза и брои 2140 жители българи и 12 цигани.[13] Кънчов пише за селото:

„ [Плевня] лежи на каменисто място... Къщята големи двускатни, както пиринските в Неврокопско. В долния кат припаси и добътък, в горния има две стаички и пруст. Отоплява се чрез кумин. Има няколко чешми с малко вода от един стар водопровод, който идва от далечно място. Селото ще е поставено на старо място. Остатки от една стара църква... които показват, че е била нещо повече от обикновена църквица. Мраморни стълбове, хубави основи... Облеклото: сини гащи, елек напред закопчан от памучна аладжа. Горно фермене. Фес. Поминък: селото Плевня доскоро е работило пшеница като главен поминък. Сега тютюнът всяка година се увеличава. По-гладни години [са изкарвали] 12 – 15 х[иляди] оки... Кираджилък. Има само мулета и магарета. Рядко конье. Хранят се много бедно като навсякъде. Главната храта е хлеб и фасул.[12] Борба с бобилечане за гората. Селото стои височко по образованието си. От 1869 г. има българско училище. Отдавна са се отделили 40 – 50 къщи патриаршисти с 1 църква. Живят помежду си мирно и тихо двете партии: гърк[оманите имат] един поп, ек[зархистите] – 3 попа и хубава църквица „Св. Богородица“. Училището е добро – едно широко здание с две малки стаички.[14] “

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Плевня (Plevnia) има 1920 българи екзархисти и 784 българи патриаршисти гъркомани и работят българско училище с 3 учители и 135 ученици и гръцко училище с 2 учители и 50 учевици.[15]

Гръцка статистика от 1906 година показва 418 къщи и 2304 жители, от които 640 „българогласни гърци“, тоест гъркомани патриаршисти, 233 турци и 1431 българи.[16]

На 6 юли 1906 година успоредно с атентати в Драма и Горенци трима терористи на ВМОРО – двама плевналии и Гино Атанасов от Шумен, извършват атентат над гръцкото кафене, седалище на гръцкия комитет в Плевня. Гино Атанасов убива 9 гърци, след което тримата се измъкват невредими от Плевня.[17]

По време на Балканската война 19 души от Плевня се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[18]

В ГърцияРедактиране

 
Църквата „Св. Атанас“ през 2022 година

По време на войната селото е освободено от български части, но след Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Плевня (Πλεύνα) живеят 2121 души.[19]

В 1918 година селото има 600 къщи и 3000 души население, от които 80 гъркомански семейства, а според друг източник 1850 православни българи.[16] След войните част насилствено, а част по силата на спогодбите за обмяна на население, жители на Плевня се изселват в България и са настанени в Неврокоп и района, Пловдив, Кричим, Пазарджик и на други места.[16] Според Тодор Симовски официално са изселени само 4 души.[2] В 20-те години на тяхно място са заселени 77 гърци бежанци.[2] В 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 17 бежански семейства с 65 жители.[20] В 1927 година селото е прекръстено на Петруса.[21]

Населението се занимава с отглеждане на тютюн, жито и други земеделски култури, както и със скотовъдство.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 2121[2] 2210[2] 2760[2] 3636[2] 2569[2] 2697[2] 1802[2] 1819[2] 1822[2] 1900 1704

ЛичностиРедактиране

 
Българските църковни дейци от Плевня: свещеник Партений, Андрей Букурещлиев и Андрей Гяуров[22]
 
Дядо Печо Хаджиоглу
Родени в Плевня
  •   Алекси Чанов, български общественик, борец против гърцизма в Драмско
  •   Ангел Балабанов (Άγγελος Βαλαβάνης, Ангелос Валаванис), гръцки андартски деец, агент от втори ред, отговорник за шпионската мрежа за северната част на Драмско[23]
  •   Ангел Букорещлиев (1870 – 1950), български композитор
  •   Ангел Геников (Άγγελος Γενίκης, Ангелос Геникис), гръцки андартски деец, агент от трети ред, подчинен на Кавалския център[23]
  •   Андрей Делипапазов (1890 – 1922), загинал при Неврокопската акция на ВМРО[24]
  •   Андрей Букурещлиев (1857 – 1925), български офицер
  •   Андрей Гяуров (1854 – 1910), български просветен деец и историк
  •   Анещи Узунов (1914 – 1943), комунистически партизанин
  •   Атанас Арменов, македоно-одрински опълченец, 35-годишен, земеделец, неграмотен, 1 рота на 14 воденска дружина[25]
  •   Атанас Душков (? – 1922), деец на БЗНС[26]
  •   Атанас Тернекчев (Αθανάσιος Τερνεκτσής, Атанасиос Тернекцис), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред, подчинен на Кавалския център[23]
  •   Атанас Тимев (1893 – ?), български революционер
  •   Атанас Ченгелев (1867 – 1938), български просветен деец
  •   Бонча Пекова Серафимова (1883 – след 1943), българска революционерка и просветна деятелка
  •   Георги Лаков, български революционер, четник на Тодор Паница, неврокопски околийски управител
  •   Георги Маринов (Γεώργιος Μαρινίδης, Георгиос Маринидис), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред, убит от българи през 1906[23]
  •   Димитър Волаклиев (Δημήτριος Βολακλής, Димитриос Волаклис), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[23]
  •   Димитър Георгиев Митов (Матев), български военен деец, старши подофицер, загинал през Първата световна война[27]
  •   Димитър Шагаданов (1897 – 1944), български комунист
  •     Живко Ангелушев (1887 – 1979), американски лекар
  •   Живко Добрев (1873 – 1939), български дипломат
  •   Иван Абаджиев (1865 – след 1943), български революционер
  •   Иван Ангелов, македоно-одрински опълченец, 22 (24)-годишен, работник, ІV отделение, Кюстендилска дружина, 1 рота на 7 кумановска дружина[28]
  •   Иван Карлов, български офицер и политик
  •   Иван Тянев, в 1907 година влиза без изпит (тоест вероятно е завършил турска гимназия) в новооткритото Юридическото училище (Хукук мектеби) в Солун[29]
  •   Кръстю Делипапазов, деец на ВМОРО и МФО
  •   Милтиади Калайджиев (Μιλτιάδης Καλαϊτζής, Милтидис Калайдзис), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред между 1903 – 1908 година, убива екзархийския български свещеник поп Иван Попиванов и кмета Бойчо Цанов[23]
  •   Мария Константинова (Костадинова) Добрева, по мъж Левова, завършила в 1888 година Солунската българска девическа гимназия,[30] българска учителка в Македония[31]
  •   Петър Балабанов (Πέτρος Βαλαβάνης, Петрос Валаванис), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред, отговорник за доставките и придвижването на четите за северната част на Драмско[23]
  •   Пеко Серафимов, български революционер, деец на ВМОРО, деец на ВМОРО и четник на Гоце Делчев, убит от гръцките власти в 1913 година, роднина на българския възрожденец Печо Хаджиоглу[32]
  •   Печо Хаджиоглу, български общественик, борец против гърцизма в Драмско
  •   Сава Букурещлиев (? – 1876), български революционер, Ботев четник
  •   Тодор Котев (Θεόδωρος Κότιος, Теодорос Котиос), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред, шпионин за Кавалско[23]
  •   Яне (Ангел) Богатинов (1885 – ?), български революционер, деец на ВМОРО и ВМРО (обединена)
Починали в Плевня
Свързани с Плевня

ЛитератураРедактиране

  • „Песни от Драмско; Думи и форми по говора в село Плевня (Драмско)“, от екзархийския учител и общественик Андрей Гяуров от село Плевня.
  • „Народописни и фолклорни материали от с. Плевня (Драмско)“, публикувано в „Сборник за народни умотворения и народопис“, книга L, София, 1963 година
  • „Етимологически бележки“, публикувано в сп. „Българска сбирка“, год. VI, Книжки 19 – 20, София, 1 – 15 декември 1899 година
  • Видоески, Божидар. Фонолошки опис на говорот на селото Плевна (Серско). Годишен зборник. Филолошки факултет на Универзитетот „Кирил и Методиј". Скопје, 1978, 4, стр. 37 – 46.
  • Видоески, Божидар. Плевна (Общеславянский лингвистический атлас 113а). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora ubuhvačenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1981, стр. 817 – 822.
  • Видоески, Божидар. Говорот на селата Плевна и Горно Броди, Драмско. Прилози: Одделение за лингвистика и литературна наука. Македонска академија на науките и уметностите. Скопје, 1992, XVII, 2, стр. 5 – 89.
  • Френгов, А. Речникови материали от с. Плевня, Драмско. – Език и литература, 1957, № 4, 297 – 298.

БележкиРедактиране

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 187. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 13.
  4. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 174.
  5. ↑ Αποκατάσταση του Ναού ή μετατροπή του σε μουσείο –. // Εργασία. Архив на оригинала от 2014-08-27 в Wayback Machine.
  6. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 45. (на френски)
  7. ↑ „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860 – 1893“. София, 1969, стр. 434, 462.
  8. ↑ Δημοτικό Διαμέρισμα Πετρούσας, архив на оригинала от 23 октомври 2008, https://web.archive.org/web/20081023215612/http://www.prosotsani.gr/indexgr.php?do=petrousa, посетен на 2008-07-11 
  9. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 354 – 355.
  10. ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 34.
  11. ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 71.
  12. ↑ а б Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 28.
  13. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 198.
  14. ↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 29.
  15. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 204 – 205. (на френски)
  16. ↑ а б в Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 14.
  17. ↑ Страшимировъ, Антонъ. Въ южните земи. София, Издава Благотворителния фондъ „Борис князь Търновски“ при щаба на Х п. Бѣломорска дивизия, 1918. с. 194 – 195.
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 870 – 871.
  19. ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)
  20. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  21. ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30 
  22. ↑ Македония в образи – фототипно издание, Анико, София, 2010, стр.134
  23. ↑ а б в г д е ж з Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 27. (на гръцки)
  24. ↑ Тасев, Славчо. Безсмъртните 1922 – 1944. Биография на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Благоевградски окръг. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1971. с. 44.
  25. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 52.
  26. ↑ Тасев, Славчо. Безсмъртните 1922 – 1944. Биография на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Благоевградски окръг. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1971. с. 45.
  27. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 452, л. 1б; а.е. 558, л. 18
  28. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 28.
  29. ↑ Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 267.
  30. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 157.
  31. ↑ Коледаров, Петър. Народописни и фолклорни материали от с. Плевня (Драмско). // Сборник за народни умотворения и народопис L. 1963. с. 88.
  32. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 65.
  33. ↑ Росен Плевналиев в „Нека говорят“ с Росен Петров, bTV, 6.11.2011 г.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Плевня_(дем_Просечен)&oldid=11650005“.