Плевня (дем Просечен)

селище в Гърция
Disambig.svg Тази статия е за селото в Гърция. За селскостопанската постройка вижте Плевня.

Плѐвня или Пля̀вня, Плѐвна, Пля̀вне (изписване до 1945 година: Плѣвня; на гръцки: Πετρούσσα, Πετρούσα, Петруса, до 1927 година Πλεύνα, Плевна[1]) е село в Гърция, дем Просечен на област Източна Македония и Тракия.

Плевня
Πετρούσσα
— село —
Църквата „Света Богородица“
Църквата „Света Богородица
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемПросечен
Географска областДрамско поле
Надм. височина270 m
Население1704 души (2011 г.)
Демонимплевнени
Пощенски код661 00
Телефонен код2522
Плевня в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото се намира на 270 m надморска височина,[2] на 15 километра северозападно от град Драма, в подножието на Боздаг, на река Суходолица (Сушица), ляв приток на Панега.[3]

ИсторияРедактиране

ЕтимологияРедактиране

Според Йордан Н. Иванов името произхожда от плевня, паянтова сграда за храна на добитъка, от плява, старобългарското плѣва. Жителското име е пля̀внен, пля̀вненка, пля̀внене.[4]

В Османската империяРедактиране

Църквата „Света Богородица“ в Плевня е построена при владичестването на митрополит Атанасий III Драмски (1842 – 1852).[5]

Александър Синве (Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Плевна (Plevna) живеят 240 гърци.[6]

През 1870 година в селото е открито новобългарско училище с първи учител Стоян Джансъзов.[7] В Плевня от 1876 година работи и гръцко училище.[8] През декември 1879 година вестник „Марица“ публикува дописка от селото, в която се казва, че село Плевня, което се състояло от 320 къщи български през 1868 година било заменило в училището и църквата гръцкия език с български. Тоя пример пробудил и съседните села Волак, Просечен и други. Още преди Руско-турската война Йоаникий Драмски повежда война срещу това българско движение, а неговият наследник Герман III Драмски я продължава. Арестувани са учителят Христо Гергизов Чокалиев и българският доктор Димитър Шопов, който и по време на войната прекарва две години в затвора. Арестуван е и просеченският учител Георги Иванов.[9]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Плевня, на СИ от Просочен 1 час. Разположено е до една суходолица, приток от Панега, при подножията на Боздаг. Околността равно поле, в което расте най-много пшеница и тютюн. От две години насам почнали да сеят и афион. Българска църква „Света Богородица“ и гъркоманска „Св. Атанас“. Девическо и мъжко бълг. училище с 1 учител, 1 учителка и 70 ученика и ученички. Около 400 къщи само българе.[10]

В 1893 година Атанас Шопов пише за Плевня:

Много по-уредено [от Просечен] в църковно-училищно и общинско отношение е селото Плевня, дето гъркоманите са няколко само единици, заинтересовани по един или друг начин от агентите на силогосите да не изповядват открито народността си; българите в това село си имат двоица млади и родолюбиви свещеници, които поддържат духа на простите християни.[11]
 
Военен паметник в Плевня

В края на XIX век Васил Кънчов пише, че селото има 340 къщи българи с 1800 жители, от които 64 къщи гъркомани.[12] Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Плѣвня (Плевна) е село в Драмска каза и брои 2140 жители българи и 12 цигани.[13] Кънчов пише за селото:

[Плевня] лежи на каменисто място... Къщята големи двускатни, както пиринските в Неврокопско. В долния кат припаси и добътък, в горния има две стаички и пруст. Отоплява се чрез кумин. Има няколко чешми с малко вода от един стар водопровод, който идва от далечно място. Селото ще е поставено на старо място. Остатки от една стара църква... които показват, че е била нещо повече от обикновена църквица. Мраморни стълбове, хубави основи... Облеклото: сини гащи, елек напред закопчан от памучна аладжа. Горно фермене. Фес. Поминък: селото Плевня доскоро е работило пшеница като главен поминък. Сега тютюнът всяка година се увеличава. По-гладни години [са изкарвали] 12 – 15 х[иляди] оки... Кираджилък. Има само мулета и магарета. Рядко конье. Хранят се много бедно като навсякъде. Главната храта е хлеб и фасул.[12] Борба с бобилечане за гората. Селото стои височко по образованието си. От 1869 г. има българско училище. Отдавна са се отделили 40 – 50 къщи патриаршисти с 1 църква. Живят помежду си мирно и тихо двете партии: гърк[оманите имат] един поп, ек[зархистите] – 3 попа и хубава църквица „Св. Богородица“. Училището е добро – едно широко здание с две малки стаички.[14]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Плевня (Plevnia) има 1920 българи екзархисти и 784 българи патриаршисти гъркомани и работят българско училище с 3 учители и 135 ученици и гръцко училище с 2 учители и 50 учевици.[15]

Гръцка статистика от 1906 година показва 418 къщи и 2304 жители, от които 640 „българогласни гърци“, тоест гъркомани патриаршисти, 233 турци и 1431 българи.[16]

На 6 юли 1906 година успоредно с атентати в Драма и Горенци трима терористи на ВМОРО – двама плевналии и Гино Атанасов от Шумен, извършват атентат над гръцкото кафене, седалище на гръцкия комитет в Плевня. Гино Атанасов убива 9 гърци, след което тримата се измъкват невредими от Плевня.[17]

По време на Балканската война 19 души от Плевня се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[18]

В ГърцияРедактиране

 
Църквата „Св. Атанас“ през 2022 година

По време на войната селото е освободено от български части, но след Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Плевня (Πλεύνα) живеят 2121 души.[19]

В 1918 година селото има 600 къщи и 3000 души население, от които 80 гъркомански семейства, а според друг източник 1850 православни българи.[16] След войните част насилствено, а част по силата на спогодбите за обмяна на население, жители на Плевня се изселват в България и са настанени в Неврокоп и района, Пловдив, Кричим, Пазарджик и на други места.[16] Според Тодор Симовски официално са изселени само 4 души.[2] В 20-те години на тяхно място са заселени 77 гърци бежанци.[2] В 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 17 бежански семейства с 65 жители.[20] В 1927 година селото е прекръстено на Петруса.[21]

Населението се занимава с отглеждане на тютюн, жито и други земеделски култури, както и със скотовъдство.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 2121[2] 2210[2] 2760[2] 3636[2] 2569[2] 2697[2] 1802[2] 1819[2] 1822[2] 1900 1704

ЛичностиРедактиране

 
Българските църковни дейци от Плевня: свещеник Партений, Андрей Букурещлиев и Андрей Гяуров[22]
 
Дядо Печо Хаджиоглу
Родени в Плевня
  •   Алекси Чанов, български общественик, борец против гърцизма в Драмско
  •   Ангел Балабанов (Άγγελος Βαλαβάνης, Ангелос Валаванис), гръцки андартски деец, агент от втори ред, отговорник за шпионската мрежа за северната част на Драмско[23]
  •   Ангел Букорещлиев (1870 – 1950), български композитор
  •   Ангел Геников (Άγγελος Γενίκης, Ангелос Геникис), гръцки андартски деец, агент от трети ред, подчинен на Кавалския център[23]
  •   Андрей Делипапазов (1890 – 1922), загинал при Неврокопската акция на ВМРО[24]
  •   Андрей Букурещлиев (1857 – 1925), български офицер
  •   Андрей Гяуров (1854 – 1910), български просветен деец и историк
  •   Анещи Узунов (1914 – 1943), комунистически партизанин
  •   Атанас Арменов, македоно-одрински опълченец, 35-годишен, земеделец, неграмотен, 1 рота на 14 воденска дружина[25]
  •   Атанас Душков (? – 1922), деец на БЗНС[26]
  •   Атанас Тернекчев (Αθανάσιος Τερνεκτσής, Атанасиос Тернекцис), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред, подчинен на Кавалския център[23]
  •   Атанас Тимев (1893 – ?), български революционер
  •   Атанас Ченгелев (1867 – 1938), български просветен деец
  •   Бонча Пекова Серафимова (1883 – след 1943), българска революционерка и просветна деятелка
  •   Георги Лаков, български революционер, четник на Тодор Паница, неврокопски околийски управител
  •   Георги Маринов (Γεώργιος Μαρινίδης, Георгиос Маринидис), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред, убит от българи през 1906[23]
  •   Димитър Волаклиев (Δημήτριος Βολακλής, Димитриос Волаклис), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[23]
  •   Димитър Георгиев Митов (Матев), български военен деец, старши подофицер, загинал през Първата световна война[27]
  •   Димитър Шагаданов (1897 – 1944), български комунист
  •     Живко Ангелушев (1887 – 1979), американски лекар
  •   Живко Добрев (1873 – 1939), български дипломат
  •   Иван Абаджиев (1865 – след 1943), български революционер
  •   Иван Ангелов, македоно-одрински опълченец, 22 (24)-годишен, работник, ІV отделение, Кюстендилска дружина, 1 рота на 7 кумановска дружина[28]
  •   Иван Карлов, български офицер и политик
  •   Иван Тянев, в 1907 година влиза без изпит (тоест вероятно е завършил турска гимназия) в новооткритото Юридическото училище (Хукук мектеби) в Солун[29]
  •   Кръстю Делипапазов, деец на ВМОРО и МФО
  •   Милтиади Калайджиев (Μιλτιάδης Καλαϊτζής, Милтидис Калайдзис), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред между 1903 – 1908 година, убива екзархийския български свещеник поп Иван Попиванов и кмета Бойчо Цанов[23]
  •   Мария Константинова (Костадинова) Добрева, по мъж Левова, завършила в 1888 година Солунската българска девическа гимназия,[30] българска учителка в Македония[31]
  •   Петър Балабанов (Πέτρος Βαλαβάνης, Петрос Валаванис), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред, отговорник за доставките и придвижването на четите за северната част на Драмско[23]
  •   Пеко Серафимов, български революционер, деец на ВМОРО, деец на ВМОРО и четник на Гоце Делчев, убит от гръцките власти в 1913 година, роднина на българския възрожденец Печо Хаджиоглу[32]
  •   Печо Хаджиоглу, български общественик, борец против гърцизма в Драмско
  •   Сава Букурещлиев (? – 1876), български революционер, Ботев четник
  •   Тодор Котев (Θεόδωρος Κότιος, Теодорос Котиос), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред, шпионин за Кавалско[23]
  •   Яне (Ангел) Богатинов (1885 – ?), български революционер, деец на ВМОРО и ВМРО (обединена)
Починали в Плевня
Свързани с Плевня

ЛитератураРедактиране

  • „Песни от Драмско; Думи и форми по говора в село Плевня (Драмско)“, от екзархийския учител и общественик Андрей Гяуров от село Плевня.
  • „Народописни и фолклорни материали от с. Плевня (Драмско)“, публикувано в „Сборник за народни умотворения и народопис“, книга L, София, 1963 година
  • „Етимологически бележки“, публикувано в сп. „Българска сбирка“, год. VI, Книжки 19 – 20, София, 1 – 15 декември 1899 година
  • Видоески, Божидар. Фонолошки опис на говорот на селото Плевна (Серско). Годишен зборник. Филолошки факултет на Универзитетот „Кирил и Методиј". Скопје, 1978, 4, стр. 37 – 46.
  • Видоески, Божидар. Плевна (Общеславянский лингвистический атлас 113а). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora ubuhvačenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1981, стр. 817 – 822.
  • Видоески, Божидар. Говорот на селата Плевна и Горно Броди, Драмско. Прилози: Одделение за лингвистика и литературна наука. Македонска академија на науките и уметностите. Скопје, 1992, XVII, 2, стр. 5 – 89.
  • Френгов, А. Речникови материали от с. Плевня, Драмско. – Език и литература, 1957, № 4, 297 – 298.

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 187. (на македонска литературна норма)
  3. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 13.
  4. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 174.
  5. Αποκατάσταση του Ναού ή μετατροπή του σε μουσείο –. // Εργασία. Архив на оригинала от 2014-08-27 в Wayback Machine.
  6. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 45. (на френски)
  7. „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860 – 1893“. София, 1969, стр. 434, 462.
  8. Δημοτικό Διαμέρισμα Πετρούσας, архив на оригинала от 23 октомври 2008, https://web.archive.org/web/20081023215612/http://www.prosotsani.gr/indexgr.php?do=petrousa, посетен на 2008-07-11 
  9. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 354 – 355.
  10. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 34.
  11. Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 71.
  12. а б Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 28.
  13. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 198.
  14. Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 29.
  15. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 204 – 205. (на френски)
  16. а б в Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 14.
  17. Страшимировъ, Антонъ. Въ южните земи. София, Издава Благотворителния фондъ „Борис князь Търновски“ при щаба на Х п. Бѣломорска дивизия, 1918. с. 194 – 195.
  18. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 870 – 871.
  19. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)
  20. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  21. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30 
  22. Македония в образи – фототипно издание, Анико, София, 2010, стр.134
  23. а б в г д е ж з Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 27. (на гръцки)
  24. Тасев, Славчо. Безсмъртните 1922 – 1944. Биография на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Благоевградски окръг. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1971. с. 44.
  25. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 52.
  26. Тасев, Славчо. Безсмъртните 1922 – 1944. Биография на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Благоевградски окръг. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1971. с. 45.
  27. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 452, л. 1б; а.е. 558, л. 18
  28. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 28.
  29. Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 267.
  30. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 157.
  31. Коледаров, Петър. Народописни и фолклорни материали от с. Плевня (Драмско). // Сборник за народни умотворения и народопис L. 1963. с. 88.
  32. Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 65.
  33. Росен Плевналиев в „Нека говорят“ с Росен Петров, bTV, 6.11.2011 г.