Джуро Даничич: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
махам твърдения без източник; факт |
||
Ред 21:
'''Джуро Даничич''' е сръбски езиковед и привърженик на т.н. [[вукова реформа]]. Той и [[Вук Караджич]] са двамата сърби, които се подписват под [[Виенски книжовен договор|Виенския книжовен договор]].
{{факт|Джуро Даничич е професор в [[Белград]] във „[[Белградски университет|Великата школа]]“ и секретар на „Дружеството за сръбска словесност“, както и главен редактор на списание „Гласник“ – издание на дружеството. През 1865 г. след спречкване с членове на сръбското правителство и противниците на т.н. вукова реформа е лишен от катедрата във „Великата школа“, но за сметка на това веднага е поканен в [[Загреб]] за член и секретар на новоучредената [[Югославска академия]].|2019|2|26}}
{{факт|Джуро Даничич е привърженик на югославската идея и е за племенно обединение на [[Сърбия]] и [[Хърватия]]. През 1847 г. Даничич излиза с публикацията си „Война за сръбския език и правопис“, противопоставяйки се на противниците на правописната реформа и привърженици на [[славяносръбски език|славяносръбския език]]
{{факт|Джуро Даничич е преводач и на сърбохърватски език на [[стар завет|стария завет]], докато Вук Караджич превежда [[нов завет|новия завет]]. Даничич се заема и с превода с издаването през годините 1860/66 г. на сърбохърватски – на житията на [[Стефан Неманя]] и [[Сава Сръбски]], както и на [[агиография|агиографии]]те на рашките крале и сръбските архиепископи на отделилата се [[сръбска архиепископия]] от [[Охридска архиепископия|Охридската]] през 1219 г. – всички те [[рашка ортография]].|2019|2|26}}▼
▲През 1847 г. Даничич излиза с публикацията си „Война за сръбския език и правопис“, противопоставяйки се на противниците на правописната реформа и привърженици на [[славяносръбски език|славяносръбския език]], {{източник|известен и като ''рашки''|2019|01|31}}.
▲Джуро Даничич е преводач и на сърбохърватски език на [[стар завет|стария завет]], докато Вук Караджич превежда [[нов завет|новия завет]]. Даничич се заема и с превода с издаването през годините 1860/66 г. на сърбохърватски – на житията на [[Стефан Неманя]] и [[Сава Сръбски]], както и на [[агиография|агиографии]]те на рашките крале и сръбските архиепископи на отделилата се [[сръбска архиепископия]] от [[Охридска архиепископия|Охридската]] през 1219 г. – всички те [[рашка ортография]].
Българският учен [[Йордан Иванов]] се отнася резервирано към „чужди“ открития, и в частност сръбски, свързани с предположения, касаещи българската история. Това се отнася най-вече към сръбските преводи на средновековна литература от периода след Виенския книжовен договор. <ref>{{cite book |authorlink= Сборник от статии и изследвания |title= Кюстендил и Кюстендилско, София |year= 1973 |publisher= Издателство на Отечествения фронт, стр. 252}}</ref> Обичаите и обредите в Кюстендилския край са неотделими от общобългарските и в много отношения излизат извън територията на България и се разпростират в [[западни български земи|западните български земи]], което говори, че населението в тези области, освен многовековната обща културно-историческа съдба, има и етнически идентитет с българския народ. <ref>{{cite book |authorlink= Сборник от статии и изследвания |title= Кюстендил и Кюстендилско, София |year= 1973 |publisher= Издателство на Отечествения фронт – Някои черти от духовната култура на Кюстендилския край, стр. 239}}</ref>
| |||