Хелиакален изгрев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ред.(1)
Ред 4:
== Причина и значение ==
[[Файл:Kepler Observatory Linz under the Stars.jpg|мини|270x270пкс|Сириус е настоящата звезда с най-голяма [[Видима звездна величина|видима величина]] (след [[Слънце]]то) и почти непроменлива. [[Плеяди (звезден куп)|Плеядите]], ключова характеристика на съзвездието [[Бик (съзвездие)|Бик]], показани през [[Орион (съзвездие)|Орион]] на една и съща снимка, също търпят годишен период на видимост („изгрев и залез“).]]
 
В сравнение с другите звезди, Слънцето изглежда се носи на изток (около ​<sup>1</sup>⁄<sub>365.24219</sub> от земната орбита, следователно почти един градус, за слънчев ден) по път, наречен [[еклиптика]] (конкретно се появява пред 13 съзвездия, считани за [[Зодиак|зодиакалните съзвездия]] от общо [[Списък със съзвездия|88 съвременни съзвездия]]), който по дефиниция е равнината на земната орбита. Докато Слънцето се появява пред (или на юг или на север от) сравнително малка група звезди, те вече не могат да бъдат наблюдавани нито преди зазоряване, нито през деня или след залез Слънце – външността им съвпада с тази на Слънцето над хоризонта. В зависимост от [[Географска ширина|географската ширина]] на наблюдателя много звезди са обект на ежегодни хелиакални изгреви. Изгревът означава, че местната географска ширина на земята се движи по своята орбита така, че [[Звезда|звездата]], [[Звезден куп|звездният куп]] или [[Галактика|галактиката]] се появява за част от годината до няколко месеца, и е видима през цялата нощ, а след това и за ранната част от нощта. Така първата поява на звездата, годишен изгрев, е непосредствено преди зазоряване.
Звездното небе представлява видимата през нощта част от небесната сфера. Поради годишното движението на Земята по нейната орбита, границите на тази част се изместват. Изглежда сякаш, че Слънцето се премества на изток по [[еклиптика]]та, със скорост почти един градус на ден. Докато Слънцето се намира близо на запад от някоя звезда, тя е нанаблюдаема, тъй като се появява над хоризонта след неговия изгрев. През следващите дни, двете, сутрин се явяват практически едновременно на източния хоризонт, но скоро идва момент, когато звездата предщества слънцето. Първият ден от годината, когато тя е става видима, е датата на хелиакалния изрев, който още в древността са идентифицирали с точност до един ден. В зависимост от [[Географска ширина|географската ширина]] на наблюдателя много звезди имат свои ежегодни хелиакални изгреви.
 
== Източници ==