Хелиакален изгрев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ред.(1) |
→Причина и значение: ред |
||
Ред 4:
== Причина и значение ==
[[Файл:Kepler Observatory Linz under the Stars.jpg|мини|270x270пкс|Сириус е настоящата звезда с най-голяма [[Видима звездна величина|видима величина]] (след [[Слънце]]то) и почти непроменлива. [[Плеяди (звезден куп)|Плеядите]], ключова характеристика на съзвездието [[Бик (съзвездие)|Бик]], показани през [[Орион (съзвездие)|Орион]] на една и съща снимка, също търпят годишен период на видимост („изгрев и залез“).]]
Звездното небе представлява видимата през нощта част от небесната сфера. Поради годишното движението на Земята по нейната орбита, границите на тази част се изместват. Изглежда сякаш, че Слънцето се премества на изток по [[еклиптика]]та, със скорост почти един градус на ден. Докато Слънцето се намира близо на запад от някоя звезда, тя е нанаблюдаема, тъй като се появява над хоризонта след неговия изгрев. През следващите дни, двете, сутрин се явяват практически едновременно на източния хоризонт, но скоро идва момент, когато звездата предщества слънцето. Първият ден от годината, когато тя е става видима, е датата на хелиакалния изрев, който още в древността са идентифицирали с точност до един ден. В зависимост от [[Географска ширина|географската ширина]] на наблюдателя много звезди имат свои ежегодни хелиакални изгреви.
== Източници ==
|