Шрифт: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м дребни |
без повторен шаблон |
||
Ред 1:
{{без конкретни източници}}▼
[[Файл:Charakterset of Optima.jpg|мини|250п|Комплект от печатарски плочки, шрифт Optima]]
Line 17 ⟶ 18:
== Анатомия на шрифта ==
▲{{без конкретни източници}}
[[Файл:Typography Line Terms.svg|мини|410px|Думата ''Sphinx'' („сфинкс“ на английски), изписана в шрифт Adobe Caslon Pro, за илюстрация на някои от концепциите в типографската терминология, като ''baseline'' (базова/начална/редова линия), ''x-height'' (хикс-височина), ''body size'' (големина на буквеното тяло), ''descent'' и ''ascent''.]]
[[Файл:Serif and sans-serif 01.svg|мини|200px|Пример за санссерифен (изписван още и като ''санс серифен'') шрифт.]]
Ред 55:
== Компютърни шрифтове ==
[[Файл:A Specimen by William Caslon.jpg|мини|150px|''A Specimen'' (мостра) на типографски шрифтове на няколко езица, от [[Уилям Каслон]] (William Caslon), леяр на печатарски шрифтове (letter founder); от изданието на ''[[Cyclopaedia]]'' (''Циклопедия'') от 1928 г.]]
Line 65 ⟶ 64:
Професията „графичен дизайнер на шрифтове“, често смятана за синоним на „печатар“ (типограф, {{lang|en|typographer}}), се утвърждава като част от графичния дизайн и уеб дизайна. Отварят врати множество професионални и ентусиастки [[уебсайт]]ове, посветени на типографията – по-специално на дигиталната типография, дизайна на шрифтове, типографската терминология (вкл. технологични спецификации, стандарти и практики), а и на обсъждането и оценяването на съществуващи семейства шрифтове.
===
В последните години на 20 век и началото на 21 век темите „типография“ и „шрифтове“ постепенно проникват по-усилено в масовата култура на България (макар и със закъснение в сравнение с останалата част от света по отношение на утвърдени професионални практики и най-вече терминология), най-вече покрай употребата на цифрови (дигитални) шрифтове при операционните системи на компютрите и развитието на частния бизнес (основно на
Типографията като тема обаче съществува в България още с издаването на първите печатни книги на български език и е особено добре развита като приложение в лицето на печатната практика през 18-ти и 19 век и особено през целия 20 век и първите десетилетия на 21 век.
В българския език терминът „[[полиграфия]]“ (книгопечатане/печатарство) е приблизителен синоним на термина „[[типография]]“, като е възприет за професионалното направление (своеобразна наука-изкуство), занимаващо се с дизайна и цялостното графично (техническо и художествено) оформление на
== Типографски практики, свързани с шрифтове ==
=== Текстове за демонстрация на шрифтове ===
[[Файл:Adobe Garamond Pro Sample.svg|мини|200px|Демонстрация на шрифта Garamond, включваща всички знаци, поддържани от шрифта.]]
| |||