Арабско завоюване на Сирия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал |
мРедакция без резюме |
||
Ред 16:
'''Мюсюлманско-арабското завоюване на Сирия''' се осъществява през първата половина на 7 век и се отнася до региона известен от [[панарабизъм|панарабската]] [[концепция]] като [[Велика Сирия]] (<big>بلاد الشام</big>, Билад аш-Шам).
Арабските мюсюлмански сили се появяват по южните граници на Билад аш-Шам още преди смъртта на ислямския пророк [[Мохамед]] през 632 г. в [[Битка при Мута|битката при Мута]] през 629 г., но истинското нашествие започва през 634 г. при наследниците на пророка [[халиф]]ите [[Абу Бакр]] и [[Умар ибн
Територията на т.нар. Велика Сирия е под римска власт в продължение на седем века преди арабското ѝ мюсюлманско завоевание. Предходно е завладяна от европейска сила още от времето на [[Александър Велики]] и е държана под властта на най-видните [[диадохи]]
[[Сасаниди]]те на няколко пъти по време на 3-ти, 6-ти и 7 век я правят обект на набези в лицето на сасанидските арабски съюзници
По време на римо-византийския период, и особено след [[обсада на Йерусалим (70)|превземане на Ерусалим]] през 70 г., целият юдейски регион ([[Юдея]], [[Самария]] и [[Галилея]]) е преименуван на [[Палестина]], разделен на [[диоцез]]и I и II. [[Византийци]]те преименуват тази територия, включително [[Негев]], [[Синай (полуостров)|Синай]], и западното крайбрежие на Арабския полуостров в ''Palaestina Salutoris'', понякога наричана Palaestina III. Част от този район е управляван от съседната арабска васална държава на [[Хасаниди]]те. През последните [[римско-персийски войни]] започнали през 603 г., [[перси]]те по [[Хозрой II]] успяват да превземат териториите на Сирия, Палестина и Египет за повече от десетилетие, преди да бъдат принудени от победите на [[Ираклий]] да сключат мир през 628 г. Така в навечерието на мюсюлманските завоевания на Велика Сирия, римляните или по-точно византийците са все още в процес на възстановяване на своята власт в тези територии, които в някои части са били загубени за тях в продължение на почти двадесет години.
Ред 26:
Политически, сирийският римо-византийски регион се е състоял от две провинции:
# '''Същинска Сирия''' като правило се е простирала от [[Антиохия]] и [[Халеб]] на север до най-северната точка на [[Мъртво море]] с античния [[Декаполис]].
# На запад и на юг от Мъртво море се е простирала провинция '''[[Палестина]]''', която е включвала [[Светите земи]] и места на трите религии на [[Авраам]]. По принцип още от римско време територията на Палестина е била
Сирия е обхващала отчасти и арабските земи, особено в източните и южните си части. Арабите са били там още в предримската епоха и са прегърнали [[християнство]]то прогласено за [[официална религия]] от [[Константин Велики]] още през 4 век. Арабите обитавали антична Сирия са незначим фактор до голямата миграционна хасанидска вълна заляла от Йемен и Сирия, които след това установяват полуавтономна своя държава начело с цар при римляните.
Хасанидите са царе и над арабите в Йордания и Южна Сирия със столица [[Босра]]. Последният от хасанидските царе управлявал до времето на арабската мюсюлманска инвазия е [[Ябла бин Ал Айам]]. Император Ираклий след повторното завоюване на Сирия от Сасанидите установява нов защитен [[лимес]] от Хасанидите до южния край на [[Мъртво море]]. Тази далечна линия на отбраната е предназначена само за защита на комуникациите от [[Банда (Византия)|банди]], като основната и по-голямата част от византийската защитна линия е съсредоточена в Северна Сирия, пред традиционните врагове
== Източници ==
| |||