Математически начала на натурфилософията: Разлика между версии

През август [[1684]] г. Халей пристига в Кембридж и разказва на Нютон, че заедно с [[Кристофър Рен]] и [[Робърт Хук]] са обсъждали как от формулата на закона за привличането да изведат елиптичността на планетните орбити, но така и не са успели да намерят пътя, по който да подходят към решението. Тогава Нютон му събщавасъобщава, че вече е извел такова доказателство, и скоро го изпраща на Халей. Халей веднага оценява значението на резултата и на метода и отново посещава Нютон, като този път успява да го убеди да публикува откритията си.

Работата над ''Opus Magnum'' протича през 1684 – 1686 г. Първоначално се планира публикацията за се финансира от [[Британско кралско научно дружество|Кралското научно дружество]], но поради липса на средства Халей заявява, че ще поеме разходите по изданието. Трудът, по аналогия с „Начала на философията“ на [[Рене Декарт]], получава название „Математически начала на натурофилософията“натурфилософията“, или на съвременен език, „Математически основи на физиката“.

През [[1686]] г. В [[Британско кралско научно дружество|Кралското научно дружество]] е представен първият том на „Математически начала на натурофилософията“натурфилософията“. Всичките три тома, след известни авторски корекции, излизат през [[1687]] г. и са разпродадени за четири години – твърде кратък срок за онова време.