Учредително събрание: Разлика между версии

== Дейности на депутатите в Учредителното събрание ==

В детайли дейността на всеки един депутат в Учредителното народно събрание може да се проследи от първоизвора – протоколите (дневниците) на събранието. Те са известни, претърпяват няколко издания, отделни пасажи от тях често се цитират и преразказват. Въпреки погрешно създадена представа за тях,

 

А в Учредителното народно събрание протоколите са писани на ръка – на [[кирилица]], с поправки и зачертавания, както се пише [[чернова]]. Воденето на протоколите се извършва от секретари, избрани между депутатите. На тяхната работа се гледа сериозно и тя е строго регламентирана от чл. 35 на приетия ''Правилник за вътрешния порядък на УНС''. За длъжността на секретарите още се казва: ''„...да пазят порядъчно архивите на Събранието, да приемат представляемите от разни места или лица, освен депутатите, прошения..., да държат редовно протоколите и подир одобрението им да ги представят“'' час по-скоро за напечатване<ref>Вж. ''Правилник за вътрешний порядък на Учредителното народно събрание''. // „Дневници на Учредителното събрание от 1879 г.“, Търново, 1879. Типография на... с. 3.</ref>. Изборът на секретари в Учредителното събрание се извършва на 6-тото заседание, на [[25 февруари]] 1879 г., и избраните са: Д-р Константин Стоилов (бъдещ [[министър-председател]]), [[Иван Гюзелев]] (бъдещ математик, философ и [[Министерство на народното просвещение|министър на просвещението]]), [[Петко Генчев]], [[Райчо Каролев]] (бъдещ министър на просвещението и директор на [[Народната библиотека]]), [[Петко Горбанов]] (бъдещ главен секретар в [[Министерство на правосъдието|Министерството на правосъдието]] и заместник-кмет на София), [[Константин Врачански|Архимандрит Константин]]<ref>„Дневници на Учредителното...“, с. 27.</ref>. В първите заседания, преди избирането на секретарите, протоколите са водени от Тодор Икономов и архимандрит Константин. Събранието изрично решава, че секретарите имат право винаги да се включват в обсъжданията, стига да се осигурят техни заместници за това време. Ясно е избраните да водят протоколите са млади, енергични и способни депутати, владеещи чужди езици, в никакъв случай не са просто [[регистратор]]и – някои от тях стават известни политици и общественици през следващите няколко години.

Преди смъртта си през 1916 г. Нестор Жейнов завещава на сина си [[Григор Жейнов]] да предаде документите на ''Българската царска делегация'' в [[Москва]]. Така и става. През 1939 г. материалите са предадени, и чрез [[Министерство на външните работи и изповеданията|Министерството на външните работи и изповеданията]] идват в Народната библиотека в София. С оповестяването на изключително ценните ръкописи лично се заема нейният директор [[Райчо Райчев]]<ref>Р. Райчев. „Дневниците на Учредителното народно събрание“ (една забавна историйка от миналото) // Зора, № 5989, 3 юни 1939 г., с. 10</ref>.

 

 

== Временни правила за избиране на представители за I ОНС ==