Учредително събрание: Разлика между версии

Търновската конституция е гласувана и подписана на 16 април 1879 г. (откогато влиза в сила) от депутатите на Учредителното събрание и става правната основа за изграждане на новата българска държава. По всеобщо признание тя е една от най-демократичните и модерни конституции на своето време. Първите български народни избраници създават документ, в който под върховенството на закона се утвърждават демократичните ценности на нашия народ и на съвременния им свят.

 

В детайли дейността на всеки един депутат в Учредителното народно събрание може да се проследи от първоизвора – протоколите (дневниците) на събранието. Те са известни, претърпяват няколко издания, отделни пасажи от тях често се цитират и преразказват. Въпреки погрешно създадена представа за тях, стенограф и стенограми в Учредителното събрание в Търново няма. Нуждата от стенограф обаче е почувствана остро именно тогава и кара [[Григор Начович]] да потърси още през лятото на 1879 г. добър стенограф в чужбина. На поканата му откликва младият словенец [[Антон Безеншек]], който идва в София през есента на 1879 г., основава стенографско бюро към Народното събрание и става основоположник на [[стенография#В България|българската стенография]]. Дневниците на [[I Обикновено народно събрание|Първото обикновено народно събрание]] се стенографират.