Луис Бунюел: Разлика между версии

Творчеството на Луис Бунюел се развива на два континента, и три езика и обхваща широк кръг от жанрове, сред които [[експериментален филм]], [[Документален филм|документалистика]], [[мелодрама]], [[Сатиричен филм|сатира]], [[мюзикъл]], [[Еротичен филм|еротика]], [[комедия (филм)|комедия]], [[Романтичен филм|романтичен]] и [[фантастичен филм]], [[исторически филм|историческа драма]], [[криминален филм|криминален]] и [[приключенски филм]] и [[уестърн]]. Въпреки тази голяма разнопосочност, по думите на режисьора [[Джон Хюстън]] филмите на Бунюел, независимо от жанра си, са толкова специфични, че веднага се разпознават,{{hrf|Sinyard|2010|73}} а според [[Ингмар Бергман]] „Бунюел почти винаги правеше Бунюеловски филми“.{{hrf|Berganorama|2009}}

Луис Бунюел е роден на [[22 февруари]] [[1900]] година в [[Каланда]], малък град в [[Арагон]], [[Испания]], в заможното семейство на Леонардо Бунюел и Мария Портолес.{{hrf|Alcalá|1973|16 – 17}} По-късно Бунюел описва родното си място, заявявайки, че в Каланда „Средновековието продължи чак до Първата световна война“.{{hrf|Бунюел|2010|24}} Най-големият в семейство със седем деца, той има двама братя (Алфонсо и Леонардо) и четири сестри (Алисия, Консепсион, Маргарита и Мария).{{hrf|Schwarze|1988|9}}

Още като дете Бунюел показва интерес към представленията – негови приятели разказват как той проектира сенки на екран, използвайки одеяло и [[магически фенер]].{{hrf|Gobierno de Aragon|2012}} Освен това той се занимава с [[бокс]] и свири на [[цигулка]].{{hrf|Kyrou|2012}} В детството си Луис Бунюел е силно религиозен, докато през шестнадесетата си година силно се разочарова от нелогичността на Църквата, съчетана с нейната власт и богатство.{{hrf|Brandon|1999|292}}

През 1927 година Луис Бунюел влиза в конфликт с Епщайн, заради неодобрителното си отношение към [[Абел Ганс]], учител на Епщайн, и симпатиите си към [[Сюрреализъм|сюрреализма]].{{hrf|Taléns|1993|30}}{{hrf|De La Colina|1994|80}} По това време той започва да пише филмови рецензии за „Гасета Литерария“ и „Каие д'Ар“,{{hrf|Taléns|1993|30}} а със Салвадор Дали публикуват в „Гасета де лес Артес“ поредица от есета за киното и театъра, в които обсъждат технически въпроси, като сегментирането, монтажа и „фотогеничността“.{{hrf|Dalí|1998|}} Във връзка със сътрудничеството си с „Гасета Литерария“ Бунюел участва в създаването на първия киноклуб в Мадрид и става негов пръв председател.{{hrf|Gómez Mesa|1978|52 – 58}} Задено с известния писател [[Рамон Гомес де ла Серна]] работи по сценарий за първия си филм с работно заглавие ''„Los caprichos“'', който така и не е заснет.{{hrf|Taléns|1993|30 – 31}}

През 1929 година Бунюел създава заедно със Салвадор Дали първия си филм, 16-минутниятминутния „[[Андалуското куче]]“ (''„Un chien andalou“''). Филмът, финансиран от майката на Бунюел,{{hrf|brain-juice.com|2012}} се състои от поредица шокиращи образи с [[фройд]]истки характер{{hrf|Mansfield|2000|36}} – известната начална сцена показва в близък план разрязването на женско око с бръснач. „Андалуското куче“ е приет с ентусиазъм от зараждащото се по това време движение на [[Сюрреализъм|сюрреалистите]]{{hrf|Richardson|2006|27}} и пордължава да бъде показван често в киноклубовете и в наши дни.{{hrf|Mathijs|2011|}}

Сценарият на „Андалуското куче“ е написан за шест дни в дома на Дали в [[Кадакес]]. В писмо до свой приятел от февруари 1929 година Бунюел описва процеса на написване така: Трябваше„Трябваше да измислим сюжетна линия. Дали ми каза: „Снощи сънувах мравки, пълзящи в дланите ми.“ и аз казах: „Боже, а аз сънувах, че разрязвам нечие око.“ Ето го филма, да започваме и да го направим.“{{hrf|Etherington-Smith|1995|94}} В търсен контраст с подхода на режисьори като Жан Епщайн никога да не оставят нищо в работата си на случайността и да базират всяко естетическо решение на рационална основа,{{hrf|O'Donoghue|2004}} Бунюел и Дали решават да елиминират умишлено всички логични асоциации.{{hrf|Adamowicz|2010|8}} По думите на самия Бунюел: „Сценарият бе написан за по-малко от седмица по едно много просто, единодушно прието от двама ни правило: да отхвърляме всяко хрумване, всеки образ, които биха могли да породят някакво рационално, психологическо или познавателно обяснение. Да отворим всички врати за ирационалното. Да запазваме само образите, които ни стъписват, без да се опитваме да разберем защо.“{{hrf|Бунюел|2010|130}}

Целта на Бунюел е да шокира и предизвика интелектуалната буржоазияинтелигенцията, като по-късно той казва: „В исторически план филмът представлява яростна реакция срещу това, което в онези дни се наричаше „авангард“ и което беше насочено изключително към артистичната чувствителност и разума на публиката.“{{hrf|Buñuel|2006|101 – 102}} Въпреки намеренията му, филмът постига голям успех{{hrf|Koller|2001}} и Бунюел коментира: „Какво мога да направя за хора, които обожават всичко ново, дори когато то е насочено срещу най-дълбоките им убеждения, или за неискрения корумпиран печат и за нелепото стадо, което вижда красота или поезия в нещо, което по същество е не повече от отчаян страстен призив към убийство?“.{{hrf|Buñuel|1929|34 – 37}} След премиерата на филма Бунюел и Дали са официално приети в затворения кръг на сюрреалистите, ръководен от поета [[Андре Бретон]].{{hrf|Hoberman|2012|}}