Отваря главното меню

Промени

м
fixlink; козметични промени
Изображения, които се разгръщат последователно пред човешките [[око|очи]], могат да създадат у човек [[илюзия]], че се движат, защото образът не изчезва веднага в [[ретина]]та. Поради това една движеща се главня се превръща в огнена дъга. Ефектът е забелязан още в древността и е проучван, но по-обстойно се занимават с него през XVII и XVIII век. Част от учените, експериментирали с движещите изображения, са [[Исак Нютон]] и рицарят [[Шавалие д'Арси]].
 
Въз основа на изследванията на [[Питър Марк Роджет]], [[Англия|англичанин]] от [[Швейцария|швейцарски]] произход, през [[1830]] г. [[Майкъл Фарадей|Фарадей]] създава ''колелото на Фарадей''. [[Джон Хершел]], който също прави опити със забавната физика, създава първата оптическа играчка, при която се използват рисунки. Най-известният пример за такъв род играчки определено е [[Тауматроп|томатроптоматропът]]ът, създаден през [[1825]] г. от Фитон и д-р Парис.{{hrf|Садул|1959|17}}
 
=== Първият филм ===
[[КартинкаФайл:Sofia movie 1897.jpg|мини|250px|Обява за първата кинопрожекция в София, 21 март 1897 г.]]
 
Първият [[филм]] се нарича „[[Работници напускат фабриката Люмиер в края на работното време]]“ и трае около една минута. Прожектира се за първи път на [[21 март]] [[1895]] г. пред заседанието на дружеството за подпомагане на националната промишленост. През лятото и есента на [[1895]] г. Луи Люмиер успява да заснеме още няколко 17-метрови, почти едноминутни сюжета с единствената цел да онагледи по подходящ начин възможностите на [[изобретение]]то си.
 
=== Професионални оператори ===
[[ImageФайл:Billy Bitzer NYWTS.jpg|thumbмини|200px|leftляво|]]С нарастването на популярността на киното се разширява и тематичния обсег на филмовата продукция. Братя Люмиер не смогват вече сами и им се налага да наемат първите професионални репортери и оператори. Това са Промио и Феликс Месгиш, Дублие, Перито, които кръстосват петте континента със своите камери-сандъци, като създават повече от 1500 сюжета. Операторите се стараят да въртят равномерно ръчката на камерата и да запечатват неповторими изгледи и събития.
 
==== Жорж Мелиес ====
Методът на Зеебер се подема от немската операторска школа, начело с [[Карл Фройнд]]. След Първата световна война чрез немския експресионизъм този метод оказва силно влияние върху творчеството на френските, датските, шведските, руските оператори. В този период се усвояват първите принципи на филмовия монтаж, избистря се и кино езикът със своята нова специфика, зараждат се артистичните английско, френско, италиански кино. Последователно създава първите шедьоври на историческа тема, като във филма „Кабирия“ (реж. Пастроне, оператор Сегундо де Хумон) успяват да използват много умело движението на хората и предметите в кадъра, подсилвайки ефекта на монументалност в масовите сцени. Те използват отлично панорамните движения, а в кадрите от преминаването на [[Алпи]]те за първи път използват специално конструирана фартова количка. Още едно тяхно постижение е използването на макетни снимки, много умело вплетени във фона и предните планове.
 
До Първата световна война операторите набират опит, знания и традиции, черпейки от постиженията на по-старите изобретателни изкуства, а също и от художествената [[фотография]]. Преминаването от фотографска регистрация за заснемането на театрално организираното зрелище към по-високите изисквания при екранизиране на литературни произведения, изисква осмисляне и разработка на нови художествено-изобразителни решения. Съвсем закономерно водещите оператори се насочват към изучаване на наследството на класиците от [[живопис]]та и [[графика (изобразително изкуство)|графикаграфиката]]та. От начало това създава възможност за механично копиране и пренасяне на отделни композиционни и светлинни решения, което сковава операторите в рамките на строгата статика, противопоказно за самата същност на киното.
 
=== Киното в САЩ ===
=== Киното в България ===
{{раздел-мъниче}}
През 1897 г. се е състояла първата кинопрожекция в България, в заведението на Марин Чолаков в Русе. Собственик на кинематографическата машина и организатор на събитието бил Георги Кузмич. Той прожектира филмът [[Пристигането на влака]] на [[Братя Люмиер]], както и филм показващ посрещането на цар Николай в [[Париж]]. Месец по-късно, на [[22 март]], се организира и първата прожекция в [[София]].<ref> [http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=123002] „Движещ се трен виждат русенци на първата кинопрожекция преди 110 години“ </ref><ref>[https://literaturensviat.com/?p=59212 literaturensviat.com]</ref>
 
На [[4 декември]] [[1908]] г. в [[София]] е открит първият [[киносалон]] в [[България]], втори в [[Европа]].<ref>[http://www.fame.bg/bg/calendar/3663.html На тази дата през 1908 г. в София е открит първият [[киносалон]] в България (втори в Европа)]</ref> Първият български филм е „[[Българан е галант]]“ на [[Васил Гендов]], прожектиран за първи път май 1910 г.
== Филмопроизводство ==
{{раздел-мъниче}}
Производството на филми се състои от отделни етапи, сред които: начална идея (история или идея), написване на сценарий, набиране на актьори (кастинг), заснемане, озвучаване, редактиране ([[постпродукция]]) и др. Показването на завършения филм пред публика в днешно време е съпроводено от предварителна [[реклама]] и [[маркетинг]], като често [[Премиера|премиератапремиера]]та е в много [[киносалон]]и едновременно. Филми се произвеждат в много страни по света при най-различни икономически, социални и политически условия и с използване на различни кинематографични техники. В този процес са ангажирани много хора и производството на един филм за търговско разпространение може да отнеме месеци и години. Сред основните професионалисти в киното са [[режисьор]], [[сценарист]], [[оператор]], [[композитор]] на музиката и др.
 
== Техника ==