Михай Витязул: Разлика между версии

'''Михаил войвода Храбрия''' (Михаил Смелия, рум. '''Mihai Viteazul''') (* [[1558]]; † [[9 август]] [[1601]]) е княз на [[Влашко]] ([[1593]] - [[1601]]), [[Трансилвания]] ([[1599]] - [[1600]]) и [[Княжество Молдова]] ([[1600]]). През [[19 век]] румънците го обявяват за национален герой, защото за първи път обединява под властта си трите княжества, смятани от националния румънски канон за румънски. Михаил е бил българин, говорел и пишел на [[среднобългарски език]], което може да се види и от родовия му герб.

Михаил е фаворит за Влашкивлашки и Молдовскимолдовски владетел на сина на [[Михаил Кантакузин Шейтаноглу]] – ''[[Андроник'' Кантакузин]], който и го налага за такъв.

През [[1588]] г. той става ''[[Бан (титла)|бан]]'' на [[Окръг Мехединци|Мехединци]], а малко по-късно през същата година и ''[[столник (титла)|столник]]'' (комисар) в двора на [[Михня ТурчитулII Турчин (Туркитул)|Михня II Турчин]]. През [[1593]] г. получава титлата бан на [[Крайова]]. По това време Влашко се управлява от [[Александру челIII РъуЗлия]] (Александър Злия). През септември [[1593]] г. с подкрепата на [[Османска империя|Османската империя]] Михаил става [[войвода]] на Влашко, като поема длъжността на [[11 октомври]].

През май [[1600]] г. влашки войски, командвани от Михаил, завладяват Молдова и изгонват молдовския войвода Йеремия Мовила. Унгарецът Мозеш Шекели и синът на Михаил управляват Молдова като войводи няколко месеца (май-септември 1600 г.). Михаил се оттегля от Молдова през есента на 1600 г., когато полската армия на Великия хетман [[Ян Замойски]] и неговите влашки и молдовски претенденти завладяват Молдова и Влашко.

През [[1601]] г. останалият без власт и територии Михаил се признава за васал на Рудолф II. и е изпратен на нова военна кампания зад Карпатите. На [[3 август]] 1601 г. побеждава при Горозло войската на княз Сигизмунд Батори. Няколко дена по-късно в [[Турда]] той е убит по заповед на хабсбургския пълководец Георг Баста, който вижда в Михаил силен политически конкурент.