Отваря главното меню

Промени

Античните писатели дават малко и понякога противоречиви сведения за устройството и историята на древния гръцки театър.
 
Възприето е мнението, че театърът се заражда в края на [[Архаична Гърция|Архаичната епоха]] от ритуалите, посветени на бог [[Дионис]]. Те включват пеещи и танцуващи хорове, както и шествия по време на празниците [[Дионисии]] и [[Ленеи]]. Хоровете изпълняват [[дитирамб]]и в чест на бога, а на весели и шумни процесии честват плодородието и обновяването на природата{{hrf|Попов|2009|225}}<ref name="Шаму">{{Шаму|гл. 6: Обреди и богове}}</ref>. Участниците в дионисовото шествие се преобразявали в легендарните придружители на бога – [[сатир]]ите или козоногите, като обличали специален костюм – брадати, чипоноси маски, с кози кожи около бедрата, с опашка и изкуствен [[фалос]]. Според сведенията на [[Аристотел]] <ref>Аристотел, Поетика, IV, 1449 a</ref> трагедията води началото си от дитирамба („песен на козела“) като названието напомня козел-трагос, животно, посветено на Дионис, а с песни и танци се пресъздава съдбата на бога – неговото постоянно умиране и възраждане<ref name="Шаму"/>. Част от празника са поетическите състезания и драматическите представления за новосъздадени творби. Според [[Пароска хроника|Пароската хроника]] първото драматическо представление в Атина е през [[534 пр.н.е.]] по времето на [[Пизистрат]]. На атическия поет [[Теспис]] се приписва идеята да въведе диалог между един актьор и хора с неговия предводител, внасяйки драматичен елемент в лирическия химн на дитирамба, който бързо се развил<ref name="Шаму"/>. Постепенно трагедиите добиват определена форма, а към 488 – 486 г. пр. Хр. се включват и комедии. Така се ражда театърът като литературен жанр, както го разбираме ние днес.
Възприето е мнението, че театърът се заражда от празниците, посветени на бог [[Дионис]] – Големите Дионисии и [[Ленеи]]те{{hrf|Попов|2009|225}}. Част от празника са поетическите състезания и драматическите представления. Трагедии се поставят още от самото учредяване на празниците – [[534 пр.н.е.]], като под образа на козли с песни и танци се пресъздава съдбата на бога – неговото постоянно умиране и възраждане. Постепенно трагедиите добиват определена форма, а към 488-[[486 пр.н.е.]] се включват и комедии.
 
Оттогава по време на главните Дионисови празници в Атина – Големите Дионисии или Градските Дионисии в края на март и Ленеите в края на декември, както и Селските Дионисии в края на ноември, празнувани по селата на Атика, се дават театрални представления и се устройват състезания. Тези представления запазват ясно изразения си религиозен характер до края на [[Елинистическа епоха|елинистическата епоха]]. Във всяко от светилищата на Дионис има специални съоръжения за тези представления – отначало дървени, а по-късно зидани. Една кръгла площадка, предназначена за хора, обгражда олтара на бога, а почетното място е отредено на [[жрец]]а на Дионис.
В драматическите състезания се включват само нови представления, определени за еднократно изпълнение.
 
== Сграда ==