Разлика между версии на „Седемте срещу Тива“

+ш, +раздел
м (Добавяне на Категория:Старогръцки пиеси, ползвайки HotCat)
(+ш, +раздел)
 
{{без конкретни източници|09:05, 26 март 2019 (UTC)}}
{{Пиеса
| име = Седемте срещу Тива
| бележки =
}}
'''„Седемте срещу Тива“''' ([[Старогръцки език|старогръцки]] – Ἑπτά έπὶ Θήβας, Ηepta epi Thēbas; [[Латински език|латински]] – Septem contra Thebas) е [[трагедия]] на древногръцкия драматург [[Есхил]], написана през 467 г. пр. Хр. Тя е последната част от трилогията „Едиподея“, създадена на основата на Тивански митове.
 
Трилогията, заедно със [[Сатирна драма|сатирната драма]] „Сфинкс“, печели първа награда на Градските [[Дионисии]] в Атина. В сюжета на трилогията е заложена легендата за проклятието над рода на лабдакидите. Трета част разкрива последствията от това проклятие. Първите две части – ''„Лай“'' и ''„Едип“'' не са запазени. Трагедията разказва за битката между армията на [[Аргос]], водена от [[Полиник]], и армията на [[Тива (полис)|Тива]], водена от [[Етеокъл]] и неговите поддръжници. В старогръцката митология тази битка е позната като Първата война за [[Тива]] и седемте срещу нея.
 
== Предистория ==
[[Пития|Оракулът в Делфи]] предсказва, че [[Едип]] ще убие баща си и ще се ожени за майка си. При търсенето на убиеца на [[Лай]], [[Едип]] разбира, че самият той е убиец и син на жертвата. Също така разбира, че неговата съпруга [[Йокаста (митология)|Йокаста]] е собствената му майка. Шокиран от факта, че предсказанието на Оракула става реалност, той си избожда очите и се оттегля като цар на Тива. Проклина синовете си да делят наследството с кръв. [[Йокаста (митология)|Йокаста]] се самоубива. От брака на [[Едип]] и неговата майка се раждат четири деца – [[Етеокъл]], [[Полиник]], [[Антигона]] и [[Исмена]]. Двамата синове, [[Етеокъл]] и [[Полиник]], превземат Обединеното кралство и в опит да избегнат кръвопролития, се договарят да владеят [[Тива]] последователно. Въпреки това, те не изглеждат заинтересовани от регентството, затова [[Едип]] ги смъмря за тяхната небрежност. Пръв царувал [[Етеокъл]], а [[Полиник]] заминал за [[Аргос]] и се оженил за дъщерята на аргоския цар [[Адраст]]. След една година обаче [[Етеокъл]] нарушил споразумението и не допуснал брат си в града, което станало причина за похода на [[Полиник]]. В него участвали седем героя. Всеки един от нападателите застанал пред една от вратите на крепостта, като срещу всеки от тях се изправил по един защитник, също общо седем. Така започва трагедията на [[Есхил]].
 
== Сюжет ==
 
След едно десетилетие синовете на победените нападнали отново крепостта на [[Тива]] и този път тя била превзета и разрушена.
 
Легендата е пресъздадена в игралния филм „Седмината от Тива“.
 
Заради славата на трагедията на [[Софокъл]] – [[Антигона (Софокъл)|„Антигона“]], краят на „Седемте срещу Тива“ бил пренаписан почти петдесет години след Есхиловата смърт. [[Есхил]] написал края с искрено съжаление за мъртвите братя, но днес този завършек служи за въведение в [[Антигона (Софокъл)|„Антигона“]] – появява се пратеник, който съобщава, че има забрана [[Полиник]] да бъде погребан, сестра му [[Антигона]] обаче заявява намерението си, че ще престъпи тази заповед. [[File:Eteocles and Polynices - Project Gutenberg eText 14994.png|thumbnail|300px|Отнасяне на телата на мъртвите братя [[Етеокъл]] и [[Полиник]], by Alfred Church]]
 
== Въпросът за съдбата и личността на човека в трагедиите на Есхил ==
[[Есхил]] постоянно напомня на атиняните, че дори безсмъртните богове са безсилни пред Съдбата. Трилогията „Едиподея“, поставена в една от щастливите години на атинската държава, напомня на гордите с успехите си атиняни, че нищо не е вечно, че опасности дебнат отвсякъде, че не бива да се предизвиква Съдбата. Вината на героя в старогръцката трагедия винаги е резултат от несъобразяване със Съдбата. Престъпването на предначертаното, нарушаването на наследствения ред е [[хюбрис]], светотатство.
 
„Седемте срещу Тива“ е много по-близо до същността на съвременната трагедия от „Перси“. Централна фигура е [[Етеокъл]] (не хорът). Има повече диалози, по-малко лирика. На преден план изпъкват религиозните и нравствени възгледи на [[Есхил]]. Над света царува необходимостта, на която са подвластни и боговете, и хората – нито един грях не може да остане без изкупление. Никой не може да избегне съдбата си.
== Преводи ==
# Александър Ничев, ДИ „Народна култура“, София, 1967 г., 1982 г.
 
== Други произведения ==
Легендата е пресъздадена в игралния филм „Седмината от Тива“.
 
== Източници ==