Калиграфия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м {{цитат уеб/книга/периодика}} премахване на език-икона= / lang-icon= |
|||
Ред 113:
Усъвършенства се и оформлението на [[илюстрован ръкопис|ръкописните книги]]. Под влияние на украсата, възприета във [[Византия|византийските]] ръкописи, през XIII—XIV век в славянските книги се налагат заставки (украсени композиции преди началото на блок с текст), инициали (украсена начална буква) и концовки (завършващи орнаментални мотиви в края на текста). Появяват се илюстративни цикли в царските кодекси – като [[Томичов псалтир|Томичовия псалтир]] около 1360 г., [[Лондонско евангелие|Лондонското евангелие]] от 1356 г., [[Манасиевата летопис]] от 1344 – 45 г., Мюнхенския сръбски псалтир от края на XIV век, Киевския псалтир от 1397 г. Първата буква се украсява и оцветява в червен, син или зелен цвят или се изписва със злато.
Най-значимите писарски средища в България през ХV-ХVІІІ в. са манастирите в [[Етрополски манастир|Етрополе]], Карлово, Аджар, [[Кукленски манастир|Куклен]], Котел. Ръкописите, произлезли от Етрополската калиграфска школа, са изписани с шрифт „етрополски калиграфски полуустав“ с изразен орнаментален характер и подчертана геометрична правилност<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.libplovdiv.com/index.php/bg/2014-05-01-05-14-25| заглавие=Калиграфско-художествени школи и писарски средища. Образци от славянската ръкописна колекция на Пловдивската народна библиотека | достъп_дата = 19 август 2016| lang=bg
Ръкописното писмо за ежедневна употреба почти не е изучавано в българските килийни училища. Това последователно свързване на буквите в цяла дума е изучавано допълнително и е наричано „вързано писмо“. Такъв начин на писане са изучавали само по-напредналите ученици и е белег за високо ниво на грамотност<ref>Илчев, Захари и др. Разказ за Михайлово, Издателство ПИК, Велико Търново, 2013, с. 121 ISBN 978-954-736-187-4</ref>. След Освобождението с калиграфско ръкописно изписване на текста са създавани и подписвани държавните документи на Народното събрание, княз [[Александър Батенберг]] и цар [[Фердинанд I|Фердинанд]].
Ред 119:
== Съвременно развитие ==
[[Файл:Westerncalligraphy.jpg|мини|250px|Традиционна западна калиграфия с повлиян от [[готика]]та шрифт, 2004]]
След като книгопечатането става широко разпространено, изготвянето на [[Илюстрован ръкопис|илюстровани ръкописи]] започва да запада, но това не означава край на калиграфията.{{hrf|Zapf|2007|}} В края на XIX век се наблюдава възраждане на интереса към нея, под въздействие на естетиката и философията на [[Уилям Морис]]. В началото на XX век калиграфията в Англия преживява нов разцвет с работата на [[Едуард Джонстън]], който се сочи за баща на съвременната калиграфия.<ref name="ejf">{{икона|en}} {{cite web|url=http://www.ejf.org.uk/|title=The Legacy of Edward Johnston|publisher=The Edward Johnston Foundation}}</ref><ref name = VA>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.vam.ac.uk/content/articles/n/nal-modern-calligraphy/ | заглавие = National Art Library modern calligraphy collection | достъп_дата = 20 юни 2014| издател = [[Музей Виктория и Алберт]] | език = en
Джонстън отделя голямо внимание на естетиката, изучава илюстровани ръкописи в [[Британския музей]] и образци на съвременните му архитекти. Той има интерес към калиграфия с [[писалка]] с широк писец, днес стилът е наричан ''Foundational hand''. Със своята загриженост за ценностите в занаятите и с ентусиазма си към оформлението на буквите той прехвърля мост между движението [[Изкуства и занаяти]] и популярните шрифтове в книгопечатането. Известен е с работата си като преподавател и автор на редица книги – неговата ''Writing & Illuminating, & Lettering'' (1906) оказва голямо влияние върху поколения английски типографи.
Ред 127:
Други известни калиграфи от XX век са Анна Симонс, Рудолф Лариш, Рудолф Кох. Техните работи са свързани не само с калиграфията, но и с изработката на нови [[шрифт]]ове, които продължават да се използват. Шрифтовете, включени във всеки софтуер за [[текстообработка]] или в професионални дизайнерски програми като [[Adobe InDesign]], дължат много на работата на такива дизайнери.{{hrf|Mediaville|1996|}}{{hrf|Zapf|2007|}}{{hrf|Henning|2002|}}
[[Файл:Asemic graffiti.jpg|мини|Асемично писане – абстрактна калиграфия]]
Съвременната западноевропейска калиграфия не спира своето развитие. Следва да се спомене калиграфският препис на Библията, направен от Доналд Джаксън, официален писар на кралица [[Елизабет II]], по поръчка на бенедектинското абатство и Университета Сейнт Джон в [[Минесота]] ({{lang|en|The Saint John's Bible}})<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.saintjohnsbible.org/ | заглавие = The Saint John's Bible | достъп_дата = 14.6.2014| език = en
В началото на 1950-те в калиграфията се появява абстрактно направление. Изписаните в този стил йероглифи практически са загубили конкретното си смислово значение и дават израз на експресивната [[импровизация]]. Абстрактната калиграфия пренася мислите на автора, неговите чувства и настроение по-открито и непосредствено към зрителя, като при това запазва традиционната култура на владеене на четката за туш<ref name=enc/>.
| |||