Световна банка: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м {{цитат уеб/книга/периодика}} премахване на език-икона= / lang-icon=
Ред 40:
* [[Международна асоциация за развитие]] (МАР) – International Development Association (IDA)
 
докато [[Група на Световната банка|Групата на Световната банка]], освен тези две, включва и още три институции <ref name="WBFAQ">{{цитат уеб |заглавие=About The World Bank (FAQs) |издател=[http://www.worldbank.org World Bank] |уеб_адрес=http://go.worldbank.org/1M3PFQQMD0 |достъп_дата=7 октомври 2007|език=en |език-икона=да }}</ref>:
 
* [[Международна финансова корпорация]] (МФК) – International Finance Corporation (IFC)
Ред 70:
 
== Управление ==
Президентът на банката, понастоящем [[Джим Йон Ким]], е отговорен за водене на срещите на Борда на директорите и за цялостен мениджмънт на банката. Традиционно Президентът на СБ е винаги бил с американско гражданство и номиниран от САЩ, който е най-големият акционер в банката. Номинацията се предлага за одобрение от Борда на управителите, и се равнява на петгодишен, обновим, мандат.<ref name='Organization'>{{цитат уеб|уеб_адрес=http://web.worldbank.org/WBSITE/EXTERNAL/EXTABOUTUS/0,,contentMDK:20040580~menuPK:1696997~pagePK:51123644~piPK:329829~theSitePK:29708,00.html |заглавие=Organization|достъп_дата=25 март 2009 |издател=The World Bank Group|език=en|език-икона=да}}</ref>
 
Изпълнителните директори, представляващи страните членки на банката, съставят Борда на директорите, който обикновено се събира два пъти седмично, за да прегледа дейностите, като одобрение на заеми и гаранции, нови политики, административен бюджет, асистиране на стратегии на страни и решения за заемане и финансиране.
Ред 466:
През 1990-те, Световната банка и МВФ изковават [[Вашингтонски консенсус|Вашингтонския консенсус]], политики, които включват [[дерегулация]] и либерализация на пазарите, [[приватизация]] и [[реформа на военната служба в развиващите се страни|редуциране на отбрана и военни сили]]. Макар, че Вашингтонския консенсус е постигнат като политика, която най-добре ще предложи развитие, той е критикуван за игнориране на труда и работните места, и как реформите като приватизация са проведени. Според мнозина Вашингтонския консенсус е наблегнал твърде много на растежа на БВП, и не достатъчно на постоянството в растежа или дали този растеж е в крайна сметка по-добър за стандартите на живот.<ref>{{икона|en}} Stiglitz, Joseph E. ''Making Globalization Work''. New York and London: W.W. Norton & Company, 2006, стр. 17</ref>
 
Някои анализатори показват, че Световната банка увеличава бедността и е била във вреда за [[околна среда|околната среда]], [[здравна система|здравните системи на държави]] и [[културно разнообразие|културното разнообразие]].<ref>{{цитат уеб |заглавие=Criticism of World Trade Organization, World Bank and International Monetary Fund – редакторска статия |издател=[[Икономист]] (оригинал), по-късно препубликувана в [http://www.bnet.com/?tag=header;logo BNET Business Network] |дата=2000 – 09 |уеб_адрес=http://findarticles.com/p/articles/mi_m2465/is_6_30/ai_65653637 |достъп_дата=7 октомври 2007|архив_уеб_адрес=http://archive.is/i5d4|архив_дата=9 юли 2012|език=en |език-икона=да }}</ref> Някои критици твърдят, също така, че Световната банка непрестанно поддържа свой [[неолиберален]] дневен ред, налагайки политики на развиващите се страни, които са били вредни, деструктивни и насочени срещу развитието.<ref>{{икона|en}} Uvin, P. (2002) On High Moral Ground: The Incorporation of Human Rights by the Development Enterprise. В: PRAXIS The Fletcher Journal of Development Studies, том XVII стр. 1 – 11. Medford MA: Tufts University. онлайн: http://fletcher.tufts.edu/praxis/archives/xvii/Uvin.pdf</ref><ref>{{икона|en}} Hertz, N. (2004) ''I.O.U.: The Debt Threat and Why We Must Defuse It''. London: Harper Perennial.</ref>
 
=== Стратегии за намаляване на бедността ===