Македонска литературна норма: Разлика между версии

Основите на македонската литературна норма са положени на 2 август 1944 година по време на [[Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 – 1944)|българско управление във Вардарска Македония]] (1941 – 1944), когато [[Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония]], взема решение „за въвеждане на македонския език като официален език на македонската държава“. Член № 1 на решението гласи: „В македонската държава като служебен език се въвежда народния македонски език.“.<ref>[http://www.slvesnik.com.mk/Issues/0B06AFA2DCBB4B42B443C52DC94D844E.pdf Служебен весник на федералната единица Македонија во демократската и федеративна Југославија, година I, брой 1, с. 3]</ref>

 

През ноември 1944 г. [[Президиум на АСНОМ|президиумът на АСНОМ]] създава [[Езикови комисии на АСНОМ|комисия за език и правопис]], която трябва да направи предложение за азбука и правопис новата писмена норма. Езиковата комисия заседава от 27 ноември до 4 декември 1944 година, като предлага за основата на „македонския език“ да се вземат българските диалекти от линията [[Велешки говор|Велес]], [[Прилепско-мариовски говор|Прилеп]] и [[Битолски говор|Битоля]], които те наричат „централно наречие“. Комисията прави и конкретно предложение за азбука. <ref>[https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/a3/Rezolucija_za_jazikot.pdf Резолюция]</ref> Предложението за азбуката е отхвърлено и нелегално е свикана втора комисия, която цели да въведе вуковата сръбска азбука. След отхвърлянето на предложението на втората комисия, АСНОМ създава трета такава.<ref name="shklifov">[http://www.promacedonia.org/statii/shklifov_2003.htm проф. дфн Благой Шклифов – За разширението на диалектната основа на българския книжовен език и неговото обновление]</ref> Азбуката за новосъздадената писмена норма, плод на третата комисия е приета на 3 май 1945 г., а месец по-късно, на 7 юни е утвърден и правописа.<ref>[[#Конески 1986|Конески, Б. Историја...]], с. 18</ref>

 

Според един от създателите му, [[Блаже Конески]], македонският книжовен език е изграден на ''народна основа''. В своята „Граматика на македонския книжовен език“ (1952, 1954, 1967) той посочва, че в основата му са залегнали централните македонски говори – в районите на [[Прилеп (град)|Прилеп]], [[Тиквеш]] и [[Велес]]. В същата книга Конески разглежда историческото развитие на македонския език, като търси корените му още в езика на [[Константин-Кирил Философ|Кирил]] и [[Методий]] с твърдението, че той бил изграден на базата на солунски македонски диалект, без да посочва основните му черти (вижте: [[старобългарски език]]). За преписите на Кирило-методиевите преводи, правени в Македония, Конески в своя труд твърди, че са на македонски, като се позовава на известни имена в [[славистика]]та: [[Степан Кулбакин]], [[Ватрослав Ягич]], [[Андре Вайан]] и др., които говорят за стари македонски диалекти и книжовни паметници. Той се позовава преди всичко на една класификация на Кулбакин от 1923 г., в която ''„той отделя македонските текстове преди всичко по замяната ъ>о (сон)“''.

* {{Anchor|Shea 2008}} Shea, J. (2008). ''Macedonia and Greece: The Struggle to Define a New Balkan Nation.'' Jefferson, NC: McFarland & Company, Inc. ISBN 0786437677

* {{Anchor|Конески 1986}} {{cite book | last = Конески | first = Блаже | title = Историја на македонскиот јазик | publisher = Култура | location = Скопје| year = 1986 | url = http://mling.ru/iazik/makedonski/history_makedonski.pdf}}

 

== Външни препратки ==