Антон Каравелов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Грешки в статичния код: Препратки в препратки редактирано с AWB
Ред 9:
| роден-място = [[Клисура]], [[България]]
}}
'''Антон Паисиев Каравелов''' е [[България|български]] [[архитект]]. Произхожда от възрожденския род на [[Любен Каравелов|Каравелови]]<ref name="Чолов 1996 – 1997 117">{{cite book | last = Чолов | first = Петър | coauthors = колектив | year = 1996 – 1997 | title = Българско възраждане. Идеи – Личности – Събития. Родът на Любен Каравелов, Годишник т. 2 | publisher = Общобългарски комитет „Васил Левски“ – Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ | location = София | pages = 117}}</ref>. Баща на Антон Каравелов е свещеник [[Паисий Каравелов]], най-големият от четиримата братя [[Кирил Каравелов|Кирил]], Трифон и Димитър. Семейството на Парашкева и Паисий Каравелов има шест деца – три момчета и три момичета: Трифон, Атанас, Антон, Стефка, Бистра и Мария.
 
== Образование ==
Началното си [[образование]] получава в гр. [[Сопот]], а [[гимназия]] завършва с отличие в гр. [[Карлово]]. През [[1945]] г. се премества да учи и живее в [[гр. София]] при своя чичо инж. [[Кирил Каравелов]]<ref>{{cite book | last name= "Чолов | first = Петър | coauthors = колектив | year = 1996 – 1997 | title = Българско възраждане. Идеи – Личности – Събития. Родът на Любен Каравелов, Годишник т. 2 | publisher = Общобългарски комитет „Васил Левски“ – Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ | location = София | pages = 117}}<"/ref>. Умеейки да рисува още от детските си години, Антон П. Каравелов се интересува от изкуствата и след проведения конкурс се записва да изучава [[архитектура]] и завършва<ref>{{cite book | coauthors = колектив | year = 1993 | title = Алманах. Първите студенти и преподаватели по архитектура – 1943 | publisher = Висш институт по архитектура и строителство – архитектурен факултет | location = София | pages = 248}}</ref> през [[1949]] г. [[Държавна политехника|Държавната политехника]]. Вродената му енергичност, сръчност и ученолюбие са предразполагащите фактори за да завърши политехниката с отличен успех. По време на обучението си, той се учи от проф. арх. [[Димитър Цолов]] и проф. арх. [[Станчо Белковски]].
 
== Ранни години ==
Ред 22:
В проектантската организация, самостоятелно и в колектив, арх. Каравелов е изработил стотици проекти на обществени, културни, жилищни, спортни [[сгради]] и съоръжения, както и почивни станции за служителите на [[Министерство на отбраната|МНО (МО)]] и [[МВР]]. Малко известен факт за арх. Антон Каравелов е, че е проектирал стадиони в България в зората на своята проектантска дейност.<ref>{{cite book | coauthors = колектив | year = 1988 | title = Енциклопедия – България. Том 6 – „С-Ти“ – стадиони | publisher = Българска академия на науките | location = София | pages = 390}}</ref>
 
[[Христо Ботев (стадион, Пловдив)|„Христо Ботев“]] е проектиран през [[1958]] г. – [[1959]] г., построен през [[1959]] г. – [[1961]] г. и открит на [[14 май]] [[1961]] г. Първоначално е с 35&nbsp; 000 седящи места. Спортният комплекс включва лекоатлетическа писта, сектори, съблекални, [[плувен басейн]], баскетболно и волейболно игрище, тенискорт и административна сграда за нуждите на Армейски спортен клуб Ботев (АСК Ботев) – [[ПФК Ботев (Пловдив)]].
 
[[Българска армия (стадион)|„Народна армия“]] е проектиран през [[1963]] г. – [[1964]] г. при групов ръководител арх. [[Симеон Иванов (архитект)|Симеон Иванов]] и изграден през [[1965]] г. – [[1967]] г. Официалното откриване е на [[5 май]] [[1967]] г. от генерал-полковник [[Здравко Георгиев (генерал-полковник)|Здравко Георгиев]], асистиран от [[Мария Гигова]] и [[Нешка Робева]]. Намира се в центъра на [[гр. София]], в [[Борисовата градина]] и представлява спортен комплекс с тенис кортове, баскетболна зала, лекоатлетическа писта и футболно игрище<ref>вестник „Народен спорт“, бр. 58 (2945) от 18 май 1967 г., „Честит стадион армейци“, автор Ст. Дончев.</ref>.
Ред 47:
== Библиография ==
; Самостоятелно издадени книги по териториално и селищно устройство (ТСУ) и устройство на територията (УТ), проектиране и строителство
* [http://kupikniga.net/index.php?option=add_book&id=63857&title=Бележити%20българи%20Очерци%20в%20седем%20тома%20Том%203%201396-1878 Бележити българи – очерци в седем тома – За [[Колю Фичето]] том ІІІ – 1396 – 1878; [[Военно издателство]], 1969 г. ©];
* [http://catalog.libvar.bg/view/show_short_rec.pl?id=16098&SC=subjectid&RC=78&SRV=false&LANG=&CS=2088&SA=%C3%F0%E0%E4%EE%F3%F1%F2%F0%EE%E9%F1%F2%E2%EE Тълкуване на някои нормативни документи по териториално и селищно устройство, градоустройство и архитектура – „Наш научен и практически опит“; издателство „Строителство и архитектура“ при МСА, 1987 г. ©];
* Двеста двадесет и четири въпроса, с отговори и тълкувание на някои нормативни документи по териториално устройство, градоустройство и архитектура; издателство „Строителство и архитектура“ при МСА 1991 г. ©;
Ред 81:
== Източници ==
<references />
 
{{СОРТКАТ:Каравелов, Антон (архитект)}}
[[Категория:Български архитекти]]