Военно дело в Древна Гърция: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
[[Файл:Hoplite_grave_relief.jpg|мини|554x554пкс| Древногръцки мраморен [[Релеф (скулптура)|релеф]] ок 330 г. пр. Хр., изобразяващ войник в битка, държащ оръжието си над главата си, докато се готви да удари паднал враг; релефът може би е бил част от официален [[Древна Атина|атински]] държавен мемориал; от колекцията Glyptotek на Ny Carlsberg . ]]
Военни действия се водят през цялата история на [[Древна Гърция]], от [[Ранножелязна епоха (Гърция)|гръцките тъмни векове]] нататък. С края на ранножелязната епоха значителното нарастване на населението позволява да се възстанови и развие урбанизирана култура, което води до възхода на [[
Заедно с възхода на полиса еволюира и нов стил на война: [[хоплит]] [[Фаланга (формация)|фалангата]]. Хоплитите са тежко въоръжени пехотинци с копия и щитове, а фалангата е тяхната бойна формация с припокрити щитове и насочени напред копия. На вазата Чиги, датирана около 650 г. пр. Хр., е най-ранното изображение на хоплити в пълен боен ред. При тази еволюция в стила на войната битките се състоят предимно в сблъсък на хоплитните фаланги от враждуващите полиси. Конницата се използва по-рядко, отначало като бойна колесница с два коня, после като [[квадрига]], но постепенно излиза от употреба<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://istorianasveta.eu/index.php/история/древният-свят/гърция/154-геометричната-цивилизация-или-омирова-епоха.html | заглавие= Полемос|достъп_дата = 27 март 2018 2017|фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= Из „Гръцката цивилизация“, Франсоа Шаму|издател= |цитат= |език= }}</ref>. Тъй като войниците не са професионални, а граждани с други професии, войната има ограничен характер по отношение на разстоянията, сезона и мащаба. Нито една от двете страни не може да си позволи тежки жертви или продължителни кампании, така че конфликтите сякаш са били разрешавани само с една битка.
Ред 8:
Тиванците действат усърдно, за да установят собствена хегемония над Гърция. Въпреки това Тива няма достатъчно човешки и други ресурси и не издържа дълго. След смъртта на Епаминонд и загубата на човешка сила в [[Битка при Мантинея|битката при Мантинея]] тиванската хегемония е прекратена след десет години. Загубите през годините на тиванската хегемония отслабват и разделят всички гръцки полиси. Тези от Южна Гърция са твърде слаби, за да устоят на възхода на [[Древна Македония|македонското]] царство на север. С новаторска тактика крал Филип II успява да подчини голяма част от Гърция под властта си, като проправи пътя за завладяването на „познатия свят“ от сина си [[Александър III Македонски|Александър Велики]]. Възходът на македонското царство се приема като начало на [[Елинистическа епоха|елинистическия период]] и със сигурност отбелязва края на характерните битки на хоплитите в Древна Гърция.
== Особености ==
Войната е неотменна част на гръцкия свят преди всичко поради икономически причини. Тъй като плодородните земи са твърде малко, те предизвикват апетитите на съседи, лишени от земя или имащи твърде голямо население. Например Атина си служи със сила, за да настани извън Атика колонии с военен характер – клерухии. Спарта завладява [[Месения]] по силата на вътрешната логика на политическата и социалната си система. Необходимостта да се поддържа отворен някой важен търговски път също може да доведе до война: в продължение на един век Атина води войни за запази контрола над Протоците, откъдето минават доставките на жито от Южна Русия. Стремежът да се завладеят мините в Тракия води до немалко въоръжени конфликти в района на Тасос и на планината Пангей.
Но за войнолюбивия дух на гърците има и психологически причини, свързани с гръцката концепция за държавата. За онези, които влизали в неговия състав, полисът представлява върховната власт. Негов закон е абсолютната независимост: ако той влиза в някой съюз, това става на равни начала с другите съюзници. Когато няма признат от двете страни арбитър, който да разрешава разногласията, всеки сблъсък или спор лесно се превръща във въоръжен конфликт. Любовта към свободата, вдъхновила толкова пламенни призиви на оратори и поети, предполага, че войната се приема и дори се води с ентусиазъм; само държава, която знае да се бори за свободата си, заслужава да остане свободна. Ето защо първа задача на държавната организация е да подготви гражданите за неизбежната възможност от война. Гражданинът е преди всичко войник и дори държавникът трябва често да се превръща във военачалник.
Кампаниите се провеждат сезонно – от една страна фермерите трябва да се грижат за реколтата, а от друга е добре да се попречи на врага да събере своята. Затова често военните действия се провеждат през лятото. Набезите в полето целят да изкоренят посевите и дърветата и да изгорят домовете на земеделците. Битките са планирани с внимателно разположение на силите и целят окончателна победа. В сравнение с по-късните сражения броят на жертвите е неголям, но сред тях често са лични граждани и военачалници, които се бият в предните редици.
Победите носят придобиване на земи и роби, което подобрява стопанството на полиса и той може да поддържа по-голяма армия. Плячкосването е част от войната и подобрява финансите. Войната стимулира производството на оръжия и брони, а с развитието на морската война строителите на кораби преживяват голям разцвет.
== Военна структура и методи ==
Основна бойна единица е тежковъоръжената пехота, съставена от хоплити, които се бият заедно във военни формации – [[Фаланга (формация)|фаланги]]. Появяват се към края на 8 в. пр.н.е.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.britannica.com/topic/hoplite | заглавие=Hoplite |достъп_дата = |фамилно_име= |първо_име= |дата=23 декември 2015 |труд= |издател=[[Енциклопедия Британика]] |цитат= |език= en}}</ref> и наименованието им произлиза от [[щит]]а, който носят – хоплон (''ст.гр.'': ὅπλον). Най-голяма слава са имали [[спарта]]нските хоплити. Тежките пехотинци трябва сами да си набавят скъпото въоръжение със собствени средства и принадлежат към богатото съсловие.
Освен тях има леко въоръжена пехота от стрелци с лъкове, къси копия, прашки, камъни и тояги. Те са много по-подвижни и се използват за бързи нападения и засади. Леките пехотинци са много по-малко познати от хоплитите, което се обяснява лесно с техния социален произход - те се набират измежду по-бедните граждани. Те не се нуждаят от защитни оръжия, защото тяхната задача е не да нападат или отблъскват, а да безпокоят и преследват противника.
Леката пехота придобива по-голямо значение през IV век пр. Хр. Още през [[Пелопонеската война]] има няколко поучителни опита за ползата от нея. Например атинският пълководец [[Демостен (военачалник)|Демостен]], прочул се в [[Битка при Сфактерия|битката при Сфактерия]], претърпява малко преди това, през 426 г. пр. н. е. тежко поражение в теснините на Етолия от тамошните планинци. Те изненадали атинския експедиционен корпус в труден терен и му нанесли тежки загуби, като го обсипали със стрели и къси копия и го обърнали в паническо бягство. Тези уроци не били забравени и в началото на IV в. пр. Хр. атинският стратег [[Ификрат]] организира наемни части от [[пелтасти]] (леко въоръжени пехотинци), наричани на носения от тях лек щит от ракитак във форма на полумесец, пелта, подобен на щита, който според легендата носели [[Амазонки|амазонките]]. Тези части много пъти постигали успехи дори срещу спартанските хоплити<ref>{{Шаму|Пета глава: Полемос}}</ref>.
Конницата се използва по-рядко, отначало като бойна колесница с два коня, после като [[квадрига]]. Постепенно значението ѝ нараства, по-специално през Пелопонеската война, когато се използва за тормоз и преследване на пехотата. Важен момент е използването на сиракузки коне срещу атиняните по време на катастрофалната [[Сицилийска експедиция]] от 415-413 пр. Хр., определила изхода на войната.
== Източници ==
| |||