Мишна: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Линк към електронната еврейска енциклопедия със шаблон ЕЕЕ |
добавки |
||
Ред 1:
[[Image:KaufmannManuscript.jpg|thumb|250px|Мишна – манускриптът Кауфман.]]
'''Мишна''' ({{lang|he|משנה}}, „повторение“) е първата част на [[Талмуд]]а и един от основните текста на [[Юдаизъм|юдаистичния]] [[Устен закон]].
'''Мишна''' ([[иврит]]: '''משנה''' ''mishnàh'' – „повторение“) произлиза от [[иврит|еврейската]] дума ''sh'' ''n'' ''nah'' – „повтарям“ (от където идва и „уча“, „обучавам“). Мишна (''mishnah'') се отнася до това, което е научено наизуст чрез повторение, и означава неписаните закони и тяхното изучаване (противоположно на ''Mikra'' – Писанието (Тората или Законът) и неговото изучаване).▼
▲
Според късната равинска традиция, седем седмици след излизането на израелския народ от [[Древен Египет]], заедно с писаните закони, [[Господ]] предал на [[Моисей]] на планината [[Синай (планина)|Синай]] и неписаните закони. Този [[устен закон]] или неписан закон се предавал устно от поколение на поколение, докато достоверното му предаване не било застрашено поради преследванията, на които евреите били подложени. Именно в този момент накрая на [[зугот]]а се заражда Мишната – компилация на устната традиция, свързана с [[Талмуд]]а, така както била предадена от [[танаим]]ите (мъдреците), датираща от приблизително 200 г. и съставена от ''Rabbi Yehuda Hanassi'' в [[Галилея]].▼
▲Според късната равинска традиция, седем седмици след излизането на израелския народ от [[Древен Египет]], заедно с писаните закони, [[Господ]] предал на [[Моисей]] на планината [[Синай (планина)|Синай]] и неписаните закони. Този [[устен закон]] или неписан закон се предавал устно от поколение на поколение, докато достоверното му предаване не било застрашено поради преследванията, на които евреите били подложени. Именно в този момент
Традицията е запазила и критериите, на базата на които да се вземат решения, като по този начин се съставя и корпусът ''[[Халаха|Halakha]]'' – практични решения и религиозни закони относно правните, религиозните и ритуалните въпроси, което прави Мишната не само сборник от устно предавани закони, но и официален [[кодекс]] на еврейския начин на живот.▼
▲Традицията е запазила и критериите, на базата на които да се вземат решения, като по този начин се съставя и корпусът ''[[Халаха
Мишна е разделена тематично на на шест книги – седери (''sedarim'' – порядъка, откъслеци) – „Зераим“, „Моед“, „Нашим“, „Незикин“, „Кодашим“ и „Тохорот“<ref>Марковски, Иван, Библейска археология, II, Университетска печатница, С., 1948</ref>, които от своя страна се делят на общо шестдесет ''mesakhot'' (трактата). Шестте седери с обхванатата от тях тематика са:<ref name="уайлен">{{cite book | last = Уайлен | first = Стивън | year = 2007 | title = Евреите по времето на Исус | publisher = Витлеем | location = София | isbn = 978-954-91134-4-0 | pages = 171 – 172}}</ref>
* „Зераим“ („Семена“) – молитви и въпроси, свързани със земеделието
* „Моед“ („Празници“) – религиозни празници и свързани с тях ритуали
* „Нашм“ („Жени“) – семейни отношения
* „Незикин“ („Щети“) – гражданско и наказателно право
* „Кодашим“ („Свети неща“) – жертвоприношения и други подобни ритуали
* „Тохорот“ („Очиствания“) – ритуална чистота
Устните закони, предадени от танаимите, които не влезли в състава на Мишната, се наричат ''Baraita'' (мн.ч. ''Baraitot'') – „външни“. Около 250 г. част от тези закони била събрана в отделен сборник, наречен ''[[Тосефта]]'' („допълнение“).
== Външни препратки ==
| |||