Военно дело в Древна Гърция: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 21:
=== Родове войски ===
[[File:Hoplites Chigi Vase.PNG|thumb|350п|Фаланга хоплити на вазата Чиги]]
Основна бойна единица е тежковъоръжената пехота, съставена от хоплити, които се бият заедно във военни формации – [[Фаланга (формация)|фаланги]]. Появяват се към края на 8 в. пр.н.е.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.britannica.com/topic/hoplite | заглавие=Hoplite |достъп_дата = |фамилно_име= |първо_име= |дата=23 декември 2015 |труд= |издател=[[Енциклопедия Британика]] |цитат= |език= en}}</ref> и наименованието им произлиза от [[щит]]а, който носят – хоплон (''ст.гр.'': ὅπλον). Най-голяма слава са имали [[спарта]]нските хоплити. Тежките пехотинци трябва сами да си набавят скъпото въоръжение със собствени средства и принадлежат към богатото съсловие. Именно хоплитите са олицетворение на армията на класическа Атина, където се набиратнабирана от десетте фили.
 
Освен тях има леко въоръжена пехота от стрелци с лъкове, къси копия, прашки, камъни и тояги. Те са много по-подвижни и се използват за бързи нападения и засади. Леките пехотинци са много по-малко познати от хоплитите, което се обяснява лесно с техния социален произход – те се набират измежду по-бедните граждани. Те не се нуждаят от защитни оръжия, защото тяхната задача е не да нападат или отблъскват, а да безпокоят и преследват противника.
 
Леката пехота придобива по-голямо значение през IV век пр. Хр. Още през [[Пелопонеската война]] има няколко поучителни опита за ползата от нея. Например атинският пълководец [[Демостен (военачалник)|Демостен]], прочул се в [[Битка при Сфактерия|битката при Сфактерия]], претърпява малко преди това, през 426 г. пр. н. е. тежко поражение в теснините на [[Етолия]] от тамошнитеместните планинци. Те изненадалиизненадват атинския експедиционен корпус в труден терен и му нанесли тежки загуби, като го обсипалиобсипват със стрели и къси копия и го обърналиобръщат в паническо бягство. Тези уроци не били забравени и в началото на IV в. пр. Хр. атинският стратег [[Ификрат]] организира наемнипехотни части от леко въоръжени [[пелтасти]], (леконаричени въоръжени пехотинци),по наричаниимето на носения от тях лек щит от ракитакракита във форма на полумесец, ''пелта'', подобен на щита, който според легендата носелина [[Амазонки|амазонките]] според легендата. Тези части много пъти постигали успехи дори срещу спартанските хоплити<ref name="Шаму">{{Шаму|Пета глава: Полемос}}</ref>.
 
[[Кавалерия|Конницата]] се използва по-рядко, отначало като бойна колесница с два коня, после като [[квадрига]]. Когато бойната колесница изчезва, нейното място заема конницата в същинскияднешния смисъл на думата. В Омировите поеми не се споменава никъде за участие на конници в сраженията и твърде малко се говори за езда. Но от VII в. пр. Хр. започват да се появяват изображения на въоръжени конници по вазите и барелефите. Постепенно значението ѝ нараства, по-специално през Пелопонеската война, когато се използва за тормоз и преследване на пехотата. Важен момент е използването на сиракузки коне срещу атиняните по време на катастрофалната [[Сицилийска експедиция]] от 415 – 413 пр. Хр., определила изхода на войната.
 
=== Организация ===
Ред 36:
Гражданите получават специално военно обучение за целите на опълчението. Това обучение е особено развито в Спарта, където всички усилия са насочени към превръщането на младежа във воин. Но дори атинската демокрация, чиито стремежи са различни, полага особени грижи за бъдещите войници. Атина създава за тази цел [[ефеб]]ията, характерна институция за военните задължения, които имат всички пълноправни граждани. По описанията на Аристотел това е задължителна военна служба за всички атински младежи от 18 до 20 години, които принадлежат към класите с имотен ценз, предоставящи конниците и хоплитите. Тези младежи, групирани по фили, преминават физическа и военна подготовка под ръководството на специални инструктори. Те се хранят заедно за сметка на държавата. През втората година на службата им ги изпращат на гарнизон в погранични крепости като Елевтера, Фила или Рамнунт и провеждат маневри на открито. В края на втората година те се освобождават и се смятат за обучени войници. От двадесет до шестдесет годишната си възраст те подлежат на мобилизиране; всеки набор, означен с името на [[Архонт|архонта-епоним]] на годината, в която той е бил записан в ефебските списъци, е могъл да бъде свикан изцяло или частично по инициатива на [[Стратег|стратезите]]. При това последните десет набора, в които влизат гражданите от 50 до 60–годишна възраст, се мобилизират само за самозащита, без да участват в походи извън Атика. Така атинянинът е военно задължен в продължение на 42 години: две години в ефебията, тридесет години на разположение на действуващата армия и десет години в териториалния запас<ref name="Шаму"/>.
 
Практиката на набиране на опълчение затихва през IV век пр. Хр. и основна военна сила стават [[Наемник|наемните войници]]. Макар наемничество да съществува и в предходни времена, през IV век пр. Хр. то добива широко разпространение<ref name="Попов">{{cite book |title= Древна Гърция. История и култура |last= Попов|first=Димитър |authorlink= Димитър Попов (историк)|coauthors= |year=2009 |publisher=ЛИК |location=София |isbn=978-954-607-780-6 |pages=368 |url= |accessdate=}} </ref>{{rp|253}}. Например [[Ксенофонт]] в [[Анабазис]] описва [[Поход на десетте хиляди гърци|похода на десетте хиляди]] наемници, които се вливат в събраната от принц [[Кир Млади]] армия за да се бият с неговия брат – персийския цар [[Артаксеркс II]].
 
== Въоръжение ==