Павликени: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 24:
На 5 километра северозападно от града е разкрит [[Античен керамичен център край Павликени|голям керамичен център]] от I-III век сл. Хр. Гипсовите тавани на помещенията били богато украсени с цветни растителни орнаменти. Разнообразен археологически материал – глинени съдове, лампи, бронзови апликации, накити, повече от 3700 сребърни римски монети, оброчни плочки, земеделски сечива и други находки разкриват бита на обитателите.
Съществуват няколко версии за възникването на населеното място. Според някои историци името на града идва от името на болярина Павликян, които се е заселил на тези земи и е основал чифлик. Според легендата, царят му е дал толкова земя, колкото той е могъл да обиколи с коня си от изгрев до залез слънце. Дадени са ми били земите около Павклиневи, Михалци и други околни села. Научната версия поддържана от известния изследовател на [[павликянство]]то историка Милчо Йовков гласи, че населеното място се е образувало, като на негово място са се заселили [[павликяни]] от района на Пловдив.
Занаятчията Атанас хаджиСлавчев, който се преселва в района след Освобождението на България, полага усилия Павликени да запази статута си на административен център. Първия свещенник в село Павликени е бил Иван Пенчев. Започва изграждането на Православен храм от Уста Генчо от село [[Скорцине]]. Храмът е осветен през [[1882]] година. На [[8 ноември]] [[1899]] г. е официално открита железопътната гара. Сградата на популярната банка е построене през [[1922]]. Построява се и часовникова кула от пловдивчанина Таквор Гарабедин. В града се открива е земеделско опитно поле през [[1925]]. През 1932 – 1933 от [[Бяла Черква]] в Павликени се премества държавното коларо-бъчварско училище. Наред с него е открито и Земеделско училище.
| |||