Отваря главното меню

Павликѐни е град в област Велико Търново, Централна Северна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Павликени. Населението на града към края на 2018 година е 11 131 души.[1][2][3].

Павликени
България
43.2367° с. ш. 25.3092° и. д.
Павликени
Област Велико Търново
43.2367° с. ш. 25.3092° и. д.
Павликени
Павликени
43.2367° с. ш. 25.3092° и. д.
Павликени
Общи данни
Население 10 784 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение11 131 (НСИ)
Землище 42,221 km²
Надм. височина 144±1 m
Пощ. код 5200
Тел. код 0610
МПС код ВТ
ЕКАТТЕ 55052
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   - кмет
Павликени
Емануил Манолов
(БСП)
Адрес на общината
бул. „Руски“ №4
тел.: 0610/ 5-35-11; 5-13-45
файс: 0610/5-26-42
pavlikeni.bg
e-mail: obshtina@pavlikeni.bg
Павликени в Общомедия

ГеографияРедактиране

ИсторияРедактиране

 
Стара картичка с изглед от Павликени, преди 1916
 
Музеят в Павликени

В района на Павликени са открити следи от праисторическия човек.

На 5 километра северозападно от града е разкрит голям керамичен център от I-III век сл. Хр. Гипсовите тавани на помещенията били богато украсени с цветни растителни орнаменти. Разнообразен археологически материал – глинени съдове, лампи, бронзови апликации, накити, повече от 3700 сребърни римски монети, оброчни плочки, земеделски сечива и други находки разкриват бита на обитателите.

Съществуват две версии за възникването на населеното място. Според едната, която се основава на недоказана легенда, името на града идва от името на болярина Павликян, който се е заселил на тези земи и е основал чифлик. Според другата версия, поддържана от известния изследовател на павликянството историка Милчо Йовков, населеното място се е образувало, като на негово място са се заселили павликяни от Тракия.[4]Селището съществува през 13 – 14 век, а с името Павликян се споменава през 15 век.[5] Занаятчията Атанас Хаджиславчев, който се преселва в района след Освобождението на България, полага усилия Павликени да запази статута си на административен център. Първия свещенник в село Павликени е бил Иван Пенчев. Започва изграждането на Православен храм от Уста Генчо от село Скорцине. Храмът е осветен през 1882 година. На 8 ноември 1899 г. е официално открита железопътната гара. Сградата на популярната банка е построене през 1922. Построява се и часовникова кула от пловдивчанина Таквор Гарабедян. В града се открива е земеделско опитно поле през 1925. През 1932 – 1933 от Бяла Черква в Павликени се премества държавното коларо-бъчварско училище. Наред с него е открито и Земеделско училище.

Градът възниква след 1943 г. на основата на бившето с. Павликян, чието старо население е изповядвало павликянство. С името Бавликян и Павликян селото се споменава в османските архиви от XV-XIX в. През 1880 г. то има 580 жители. По време на Освобождението (1878) е малко село.

 
Пазар на дини в Павликени, преди 1930 година

След отказа на земевладелците от Бяла черква павликенецът Атанас Хаджиславчев се съгласява да дари собствени земеделски земи на министерството на железниците, за да се построят жп линията и гара Павликени. Дотогава основната дейност в село Павликени е земеделието.

След прокарването на ж.п. линията София – Варна (1899 г.) селото се развива в търговско и занаятчийско селище. Жп гарата дава в началото на 20 век голям тласък за развитието на селото като икономически и околийски център.

Изграждат се мелница, маслобойна, керамично предприятие, винарска изба, металообработващо предприятие.

Днес град Павликени е важен железопътен възел на централната жп линия СофияВарна с развито машиностроене, лека промишленост, хранително-вкусовата промишленост и други отрасли.

НаселениеРедактиране

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след втората световна война (1946 – 2009):[1][2][3]

Павликени
година 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2007 2009 2015
население 6 383 9 278 11 270 12 228 14 143 13 996 12 879 12 015 11 495 11 151 9 851
Източници: Национален статистически институт[1], „Citypopulation.de“[2] и „Pop-stat.mashke.org“[3]
 
Болницата

УправлениеРедактиране

Павликени е център на община с площ 623 km² и население около 25 200 души (2014). Освен Павликени в нейния състав влизат град Бяла черква и 18 села, като в общинския център живеят около 43% от жителите.

На изборите през 2015 година за кмет на общината е избран за втори мандат кандидатът на Българската социалистическа партия инж. Емануил Александров Манолов (57% от гласовете на балотаж срещу кандидат на ГЕРБ).[6] Местата в общинския съвет са разпределени както следва:[7]

ИкономикаРедактиране

 
Железопътната гара

Тежката индустрия в града е добре развита. Предприятието „Балканкар-Заря“ АД е съсредоточено в производството на стоманени колела и джанти. Компанията „Метарем“ АД е специализирана в производството на части за селскостопанска техника. В Павликени функционира и шивашко предприятие „Елит“ АД както и няколко фирми съсредоточени в хранителната индустрия.

ИнфраструктураРедактиране

Градът е гара по ЖП линията СофияГорна ОряховицаВарна. През града минават няколко важни пътя, които го свързват с градовете Велико Търново, Севлиево, Плевен, Свищов, Полски Тръмбеш и Русе.

  • Професионална гимназия по аграрни технологии „Цанко Церковски“
  • СОУ „Бачо Киро“
  • ОУ „Св. Кл. Охридски“

КултураРедактиране

 
Църковен Храм „Рождество На Пресвета Богородица“
 
Народно читалище „Братство-1884“ Павликени

В град Павликени работи Народно читалище „Братство“ с класове по пиано. Към него функционират библиотека, „Общински младежки съвет“ и Интернет център от 2005 г.

В Павликени се намира единственият в тази част на България зоопарк. Там живеят около 120 животни и птици от 23 вида. Най-интересни за посетителите са щраусите, благородният елен, еленът лопатар, мечката Вера, морските свинчета, язовците, както и патагонската мара.

Известни личностиРедактиране

Родени в Павликени

ДругиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. а б в Население – градове в България – „НСИ“
  2. а б в Население – градове в България – „WorldCityPopulation“
  3. а б в Население – градове в България – „pop-stat.mashke.org“
  4. Йовков, М. Павликяни и павликянски селища в българските земи XV-XVIII в. Университетско издателство "Св. Климент Охридски“, София, 1991, с. 39.
  5. Николай Мичев, Цветко Михайлов, Иван Вапцаров, Светлин Кираджиев. Географски речник на България. Изд. „Наука и изкуство“. София, 1980, с.353.
  6. cik.bg. ЦИК. Посетен на 11 септември 2014.
  7. Общински съвет на община Павликени. // cik.bg. ЦИК, 2013. Посетен на 11 септември 2014.
  8. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Pavlikeni Point.

ЛитератураРедактиране

  • Павликени и Павликенският край. С., 1977.
  • Павликени в миналото. С., 1998.
  • Павлина Владкова. Античен производствен център при Павликени (Долна Мизия). С., ДАР-РХ, 2012.
  • Йовков, М. Павликяни и павликянски селища в българските земи XV-XVIII в. Университетско издателство "Св. Климент Охридски“, София, 1991, с. 39.
  • Николай Мичев, Цветко Михайлов, Иван Вапцаров, Светлин Кираджиев. Географски речник на България. Изд. „Наука и изкуство“. София, 1980, с. 353.

Външни препраткиРедактиране