На 5 километра северозападно от града е разкрит [[Античен керамичен център край Павликени|голям керамичен център]] от I-III век сл. Хр. Гипсовите тавани на помещенията били богато украсени с цветни растителни орнаменти. Разнообразен археологически материал – глинени съдове, лампи, бронзови апликации, накити, повече от 3700 сребърни римски монети, оброчни плочки, земеделски сечива и други находки разкриват бита на обитателите.
Съществуват няколкодве версии за възникването на населеното място. Според някоиедната, историцикоято се основава на недоказана легенда, името на града идва от името на болярина Павликян, коитокойто се е заселил на тези земи и е основал чифлик. Според легендата,другата царят му е дал толкова земяверсия, колкото той е могъл да обиколи с коня си от изгрев до залез слънце. Дадени са ми били земите около Павклиневи, Михалци и други околни села. Научната версия поддържана от известния изследовател на [[павликянство]]то историка Милчо Йовков гласи, че населеното място се е образувало, като на негово място са се заселили [[павликяни]] от района на Пловдив. Селището съществува през 13 - 14 век, а с името Павликян се споменава през 15 век, съгласно Географския речник на България, съставен и редактиран от колектив: Николай Мичев и др.
Занаятчията Атанас хаджиСлавчевХаджиславчев, който се преселва в района след Освобождението на България, полага усилия Павликени да запази статута си на административен център. Първия свещенник в село Павликени е бил Иван Пенчев. Започва изграждането на Православен храм от Уста Генчо от село [[Скорцине]]. Храмът е осветен през [[1882]] година. На [[8 ноември]] [[1899]] г. е официално открита железопътната гара. Сградата на популярната банка е построене през [[1922]]. Построява се и часовникова кула от пловдивчанина Таквор Гарабедин. В града се открива е земеделско опитно поле през [[1925]]. През 1932 – 1933 от [[Бяла Черква]] в Павликени се премества държавното коларо-бъчварско училище. Наред с него е открито и Земеделско училище.
Градът възниква след [[1943]] г. на основата на бившето с. Павликян, чието старо население е изповядвало [[павликянство]]. С името Павликян селото се споменава в османските архиви от XV-XIX в. През 1880 г. то има 580 жители.
