Уикипедия

Марин Дринов: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 45:
== Биография ==
=== Ранни години и учителстване в Панагюрище ===
Марин Дринов е роден през 1838 г. в град [[Панагюрище]] в голямо семейство на занаятчията Стоян Дринов. Двама от братята му, Найден и Пейо, са активни организатори и участници в [[Априлско въстание|Априлското въстание]].
 
Учи в едно от първите класни училища в България при [[Атанас Чолаков]] и после [[Йордан Ненов]]. През 1852 г. става помощник-учител. След напускането на Ненов през 1855 г., Дринов и неговият близък другар - – [[Нешо Бончев]], са назначени за временни главни учители. Остават на тази позиция до 1858 г. В този период, по заръка на съгражданина си [[Васил Чолаков]] събират народни песни, които изпращат в [[Москва]]. По-голямата част биват предадени на [[Константин Миладинов]] и влизат в сборника „[[Български народни песни (сборник)|Български народни песни]]“ ([[1861]]).
 
=== Следване и изследователска дейност в Русия и Европа ===
На 1-ви септември 1858, с помощта на копривщенеца [[Найден Геров]] и на панагюрското население, което събира дарения и се задължава да плаща по 3500 гроша за всяка година на тяхното следване, заедно с Нешо Бончев заминават заедно за Русия, за да продължат образованието си. Там учи в [[Киевска духовна семинария|духовната семинария]] в [[Киев]], а впоследствие – в [[Московски държавен университет|Московския университет]], където се дипломира през 1865 г.
 
Между 1865 и 1871 г., като учител на руско княжеско семейство, пътува из цяла Европа. Това му позволява да посети най-важните библиотеки и да се запознае със средновековни български и славянски ръкописи. Рано изпъква като сериозен изследовател, създава си име сред българската интелигенция извън страната.
 
През 1869 г. става един от съучредителите и първи председател на Българското книжовно дружество (днес [[Българска академия на науките|БАН]]). През 1872 г. получава [[доктор]]ска степен и от 1873 г. е [[доцент]] по [[славянска филология]] в [[Харковски университет|Харковския университет]]. В края на 1876 г. е признат за редовен [[професор]].
 
=== Държавническа дейност в България (1877 – 1879) ===
През освободителната [[Руско-турска война (1877 – 1878)]] Марин Дринов е привлечен за съветник в руската главна квартира. Като съветник по българските въпроси подпомага императора [[Александър II (Русия)|Александър Втори]] и висшите среди в Главната квартира да се ориентират, като по този начин допринася съществено за българската кауза.
 
Между 1878 и 1879 година Дринов завежда [[Министерство на културата|отдела за народното просвещение и духовните дела]] в рамките на [[Временно руско управление|Временното руско управление на България]]. В този период участва активно в изграждането на държавното устройство на [[Трета българска държава|Третата българска държава]]. Един от съставителите на [[Търновска конституция|Търновската конституция]]. Негово е предложението [[София]] да е новата столица на възстановената Българска държава.
 
=== Професор в Русия ===
След края на Временното руско управление се връща в Русия, но продължава активно да кореспондира с български политически и научни дейци. Единодушно е смятан в онази епоха за най-образования българин.
 
След 1881 г. живее в [[Харков]] и продължава своята научна и преподавателска дейност до края на живота си. През 1898 г. е избран за член-коренспондент на [[Руска академия на науките|Императорската Санкт-Петербургска Академия на науките]]. Марин Дринов умира в Харков през 1906 г.<ref>[http://ia700301.us.archive.org/1/items/panagiurishtene00manegoog/panagiurishtene00manegoog.pdf Манев, Т. ''Панагюрище, неговото заселвание, битие и възстание''. Пловдив, 1906 г., стр. 23]</ref> след продължително боледуване от [[туберкулоза]].
Ред 77:
* ''Съчинения''. Т. II. Трудове по българска църковна история. Трудове по езикознание, литературна история, етнография и народни умотворения. София, 1911 [[iarchive:schineniia02drin|pdf]]
* ''Съчинения''. Т. III. Публицистични статии. София, 1915 [[iarchive:schineniia03drin|pdf]]
* ''[http://ia700400.us.archive.org/27/items/pogledvrukhproi00dringoog/pogledvrukhproi00dringoog.pdf pdf Поглед върху произхождението на българския народ и началото на българската история.]'',. Пловдив-Русчук-Велес, 1869 [http://ia700400.us.archive.org/27/items/pogledvrukhproi00dringoog/pogledvrukhproi00dringoog.pdf pdf]
* ''Исторически преглед на Българската църква от самото ѝ начало и до днес.'', Виена, 1869 [[iarchive:pogledvrukhproi00dringoog|pdf]]
* ''Заселение Балканскаго полуострова славянами'' (1872)
* ''[http://rapidshare.com/#!download|575l35|175442197|COIDR_1875_3_Harward.pdf Южные славяни и Византия в Х веке.]''. – Чтения в Императорском обществе истории и древностей российских при Московском университете, 1875, № 3, III. Материалы славянские, 1 – 152, [http://rapidshare.com/#!download|575l35|175442197|COIDR_1875_3_Harward.pdf|35468 pdf]
* ''[http://www.runivers.ru/bookreader/book457629/#page/426/mode/1up Новый церковно-славянский памятник с упоминанием о славянских первоучителях.]''. – Журнал Министерства Народного Просвящения, Ч. 238. Санкт-Петербург, 1885 http://www.runivers.ru/bookreader/book457629/#page/426/mode/1up
 
== Бележки ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Марин_Дринов“.