България във войната срещу Третия Райх: Разлика между версии

През ноември [[1944]] г. за участие в по-нататъшните бойни действия срещу Германия правителството изпраща 100-хилядната [[Първа българска армия]] под командването на генерал-лейтенант [[Владимир Стойчев]], която се състои от 8 пехотни дивизии, бронирани части, артилерийски полкове, една моторизирана дружина и други поделения и която взема участие в бойните действия срещу Германия, осъществени в няколко военни операции: [[Сремски фронт|Сремска операция]] през [[януари]] [[1945]] г. на югославска територия, [[Дравска операция]] от 12-[[25 март]] [[1945]] г. на югославска и унгарска територия, [[Мурска операция]] – [[29 март]]-[[14 април]] [[1945]] г. на унгарска територия и [[Чаковецка операция]] от 14 април до 4 май 1945 г. на унгарска и австрийска територия. На 7 май 1945 г. когато българската армия е в с. [[Фьолкермаркт]], [[Австрия]] командващият [[Първа българска армия]] ген.-лейтенант [[Владимир Стойчев]] се среща с командващия Трета английска армия настъпила от [[Италия]], дислоцирана в гр. [[Клагенфурт]]. С постановление на МС на България [[Първа българска армия]] е поздравена за победите си в [[Югославия]], [[Унгария]] и [[Австрия]], както и по решение на съветския Върховен главнокомандващ [[Йосиф Сталин]] в чест на [[Първа българска армия]] са дадени топовни салюти на парада на съветската армия в [[Москва]]. Престоявайки в източна [[Австрия]] до юни [[1945]] г., Първа БА се завръща в Родината същия месец, в чест на което е организиран [[военен парад]] в София.

 

[[Файл:Pehota preminavane.jpg|мини|250п|Български части преминават река Дунав край с. Бездан, Унгария, днес Войводина.]]

Полковник Иван Кирчев (бивш началник-щаб на 2-ра пехотна дивизия), издава през 1946 г. наръчника „По важни грешки и слабости проявени от българската народна войска през Отечествената война“. По разбираеми причини той не говори за проблемите, произлизащи от политически причини, а набляга на чисто военните. Според Кирчев: „Често явление беше по време на атаките да не се съчетава правилно огъня с движението. Особено лошо се използуваше огъня на артилерията за подпомагане изнасянето на пехотата до предударното разстояние. Това водеше до загуби от собствения артилерийски огън. Значителна част от командирите и прислугата на оръдията, минохвъргачките и тежките картечници не бяха подготвени добре технически и тактически. Това се дължеше на чинове, заемащи длъжности на специалисти без да са такива. Масово явление в боевете беше, войниците да проявяват боязън, а понякога и нежелание да вървят напред. Командирите им, за да ги увличат, излизаха да ги водят в най-критичните моменти и ставаха жертва. Затова в тази война процентът на излезлите от строя командири е много голям“.

[[Файл:Drava 1945.jpg|мини|250п|Български войници в атака по време на [[Дравската операция]] в Унгария.]]

[[Файл:May 1945 Hungary-Bulgarians.jpg|мини|250п|Български танк [[Pz.Kpfw.IV]] в Унгария, предаден на Първа бронирана дружина след боевете при Драва, март 1945 г., от трофейните складове на Трети украински фронт и все още с отличителните знаци на РККА.|alt=Български танк Pz.Kpfw.IV в Унгария, предаден на Първа бронирана дружина след боевете при Драва, март 1945 г., от трофейните складове на Трети украински фронт и все още с отличителните знаци на РККА.]]

Взаимоотношенията на Българската армия с [[ЮНОВ|югославските комунистически партизани]] са доста сложни, като дори на подписването на Крайовската спогодба, [[Тито]] се решава едва след съветски натиск. Настъплението на югославските комунисти съвпада с придвижването на българските армии на изток и оттеглянето на германците в същата посока. Навсякъде [[Югославски партизани|югославските партизани]] имат указание да се отнасят към българите резервирано, като към бивши окупационни части, което те демонстративно изпълняват. В радиограма на [[Георги Димитров]] от Москва до [[Трайчо Костов]], изпратена на 20 ноември се казва: „''Помолете маршала ([[Фьодор Толбухин|Толбухин]]) да обърне внимание на противоречивите сведения, които се съдържат в известията на българското командване и на известията на югославското командване за военните действия за завземането на градове от българската армия в Македония. Нека съветското командване въздейства, за да не се отричат или омаловажават военните успехи на българските войски в югославските известия.''“