Павзаний: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м - ден днешен |
+раздели |
||
Ред 23:
| сайт =
}}
'''Павзаний''' ([[гръцки език|гръцки]] Παυσανίας) е древногръцки писател и пътешественик, автор на първия „пътеводител“ в историята на човечеството.
== Историческа епоха ==
== Биография и творчество ==▼
Павзаний е роден в епохата, в която властва така наречения Римски мир. Гражданските войни между могъщите мъже и прославени военачалници на Рим за овладяване на гражданската и военна власт отдавна са прекратени. Последното стълкновение при [[Акциум]] ([[2 септември]] [[31 пр.н.е.]]) между [[Октавиан Август|Гай Октавиан]] и [[Марк Антоний]] дава окончателния край на междуособици, довели до множество жертви и разруха, а последните две от тези междуособни сражения се разиграват на елинска земя, която от [[146 пр.н.е]] e част от Римската империя. Победителят при Акциум, Октавиан Август, управлявал като абсолютен монарх чак до смъртта си в [[14]] г., постепенно съсредоточава в ръцете си цялата власт и по този начин формира познатата римска политическа система, начело на която стои човекът, отговорен за всички вътрешни и външни дела на държавата – императорът.
Ред 32:
С тези граници римската завоевателна политика достига своя предел. Оттук насетне целта на римските легиони е да бранят и пазят границите на империята, докато във вътрешността на страната се възцарява мир ([[Пакс Романа]]), който спомага за развитието не само на търговията, но и за разцвета на духовния живот, науките и изкуствата.
В тези щастливи години, когато всеки е бил свободен да пътува до всяко място на империята, където пожелае, живее и Павзаний.
В тези щастливи години, когато всеки е бил свободен да пътува до всяко място на империята, където пожелае, живее и Павзаний. Роден е около [[110]] година сл. Хр., когато на власт е император [[Траян]] (98 – 117), по всяка вероятност в [[Магнезия]], на река [[Хермус]], която тече в северните подножия на Сипилон, планина в [[Лидия]] на Мала Азия. Потеклото на Павзаний не е гръцко. Той произхожда от богатото семейство на консервативни местни велможи, които съхраняват и поддържат добри връзки с областните римски управници. Семейството на Павзаний се грижи сериозно за неговото образование – да научи правилно и изчерпателно атическия диалект и да се запознае в дълбочина с образците на гръцката поезия, философия и история. Като разполага вероятно с една щатна длъжност в Пергамската библиотека и най-вече с икономическата независимост, осигурена му от семейни средства, Павзаний още като младеж предприема множество пътувания в Египет, Сирия, Палестина, в Рим и други части на Италия, а също и в Южна Македония и Тесалия. Южна Елада безспорно той ще посети много пъти, когато го обзема идеята за написването на Периегезиса, където той впряга цялото свое вдъхновение и ентусиазъм, за да опише всички древни места с техните безбройни храмове и уважавани светилища, древните култове и вярвания, историческите паметници и народните предания, към които Павзаний таи голяма слабост.▼
Павзаний обикаля и описва, без да се интересува обаче обстойно от художествената стойност на огромния брой статуи, издигнати на обществени места или в храмовете, без да го запленяват обилно украсените светилища, богати със своята архитектурна украса, нито пък творбите на прославени художници от древността, които той вижда и които са оцелели векове наред до негово време с неизбледнели върху външните стени на стоите бои.▼
▲
▲Павзаний обикаля и описва, без да се интересува обаче обстойно от художествената стойност на огромния брой статуи, издигнати на обществени места или в храмовете, без да го запленяват обилно украсените светилища, богати със своята архитектурна украса, нито пък творбите на прославени художници от древността, които той вижда и които са оцелели векове наред до негово време с неизбледнели бои върху външните стени на [[Стоа|стоите
С тези сведения Павзаний се превръща за следващите поколения както в богат извор на познания по митология, политическа история и народна култура, така и в точен наръчник по антична топография за бъдещите археологически проучвания – особено когато започват разкопките в [[Керамейк]] и [[Дипилон]] ([[1874]] г.), в древна [[Олимпия (Древна Гърция)|Олимпия]] ([[1875]] г.), в акропола на [[Микена]] ([[1876]] г.), в [[Орхомен]] в [[Беотия]] ([[1880]] г.), в [[Асклепейон]]а на [[Епидавър]] ([[1881]] г.), в Елевзина (1882 г.), на [[Атина|Атинския]] [[Акропол]] и [[Тиринт]] ([[1884]] г.), в [[Мантинея]] ([[1887]] г.), в [[Делфи]] ([[1892]] г.) и на много други места.▼
Атина Павзаний вероятно посещава около [[145]] г. сл. Хр. (15 години по-рано градът е посетен за трети път от император [[Адриан (император)|Адриан]], който освещава храма на Зевс Олимпийски, построен с негови лични средства). Той слиза на суша на пристанището на Зеа (днешното Πασαλιμάνι) и започва своята обиколка от Пирея. След като разглежда забележителностите на Фалирон и пристанището около днешния полуостров [[Свети Козма]] (Κωλιάς άκρα), той се отправя към Пирея, откъдето, като върви по пътя за Атина покрай Голямата стена, достига до [[Дипилон]] и оттук продължава към [[Агора]]та. Сведенията му за обществените постройки и храмове са ценен извор за американските археолози, които организират разкопките на цялата тази местност.
Line 46 ⟶ 47:
След тази обиколка Павзаний посещава различни деми в областта Атика, между които [[Маратон (Гърция)|Маратон]], [[Браурон]], [[Рамнунт]] и околностите на град [[Ороп]].
След като посещава Саламин, поема по [[Свещения път]] (Ιερά Οδός) и достига до Елевзина. След като Павзаний дава подробно описание на храмовете и паметниците в [[Мегара]], пътят го завежда към
Павзаний умира през 180 г. или една-две години по-късно. При все това не успява да издаде като едно цяло труда на своя живот – по-вероятно това прави някой от неговото приятелско обкръжение по време на управлението на император [[Комод]] (180
Така наречената книга „Αττικά“ (Атика) Павзаний публикува около 150 година. Обиколката си в [[Арголида]] и [[Коринт]] той осъществява през [[155]] г. и тя малко по-късно прелива в посещението му на [[Лакония]] и [[Месена]]. Вероятно „Κορινθιακά“ (Коринт), „Λακωνικά“ (Лакония) и „Μεσσηνιακά“ (Месена) са завършени преди 173 г., защото самият автор споменава, че през тази година той пише „Ηλιακά“ (в 2 книги), „Αχαϊκά“ (Ахея) и „Αρκαδικά“ (Аркадия) и една трета книга – Βοιωτικά (Беотия) и Φωκικά (Фокида). Последните книги най-вероятно са видели бял свят по време на управлението на [[Марк Аврелий]] (161 – 180 г.).▼
== Творчество ==
▲Павзаний умира през 180 г. или една-две години по-късно. При все това не успява да издаде като едно цяло труда на своя живот – по-вероятно това прави някой от неговото приятелско обкръжение по време на управлението на император [[Комод]] (180 – 193 г.).
▲Така наречената книга „Αττικά“ (Атика) Павзаний публикува около 150 година. Обиколката си в [[Арголида]] и [[Коринт]] той осъществява през [[155]] г. и тя малко по-късно прелива в посещението му на [[Лакония]] и [[Месена]]. Вероятно „Κορινθιακά“ (Коринт), „Λακωνικά“ (Лакония) и „Μεσσηνιακά“ (Месена) са завършени преди 173 г., защото самият автор споменава, че през тази година той пише „Ηλιακά“ (в 2 книги), „Αχαϊκά“ (Ахея) и „Αρκαδικά“ (Аркадия) и една трета книга – Βοιωτικά (Беотия) и Φωκικά (Фокида). Последните книги най-вероятно са видели бял свят по време на управлението на [[Марк Аврелий]] (161 – 180 г.).
▲
▲Макар че „Ελλάδος Περιήγησις“ („Описание на Елада“) няма голяма литературна стойност и стегнатият и изкуствен стил на Павзаний се различава доста от изящността на класическите образци, информацията, събрана в тези десет книги, е един неизчерпаем извор за неизброимото архитектурно богатство на Елада от онова време, ценен извор и за последвалите исторически и археологически проучвания на региона.
== Издания ==
| |||