Асен Христофоров: Разлика между версии

| школа = [[неокласическа икономика|неокласическата икономическа теория]]

| образование = [[Робърт колеж]]. [[Лондонско училище по икономика и политически науки|ЛондонскотоЛондонско училище по икономика]]

След като завършва прогимназия в Пловдив, през 1924 годинаг. Асен Христофоров постъпва в [[Робърт колеж]] в [[Истанбул]], където през 1931 годинаг. получава бакалавърска[[бакалавър]]ска степен по [[литература]]. В Робърт колеж той пише за годишния алманах на колежа и участва в редактирането на училищния вестник „Робърт Колидж Хералд“.{{hrf|Аврамов|2010|9}}

По препоръка на президента на Робърт колеж Кейлъб Гейтс и с негова финансова помощ на 1 август 1931 годинаг. Христофоров заминава за [[Лондон]] и постъпва в [[Лондонско училище по икономика и политически науки|Лондонското училище по икономика]], където учи главно [[финанси]].{{hrf|Аврамов|2010|9}} Там той се сближава със семейството на посланика [[Панчо Хаджимишев]], с чиито деца поддържа приятелски връзки до края на живота си.{{hrf|Аретов|2011|19 – 20}} Оставя интересни спомени от следването си там – „Скици из Лондон“, в които дава подробно описание на академичните традиции и студентския живот в [[Англия]]. По време на престоя си в Лондон пише кореспонденции за пловдивския вестник „Борба“ и за софийския „[[Зора (вестник)|Зора]]“, а една негова статия е публикувана и в списание „[[Звено (списание)|Звено]]“.{{hrf|Аретов|2011|25 – 28}} През юни 1934 годинаг. Христофоров получава бакалавърска степен по икономика.{{hrf|Аретов|2011|36}} По финансови причини не успява да защити докторат в Лондон и в самия край на 1934 годинаг. се връща в Пловдив.{{hrf|Аврамов|2010|9}}

Малко след завръщането си в България Асен Христофоров се премества в [[София]], където през юни 1935 годинаг. е назначен за неплатен стажант в Централното управление на [[Българската народна банка]]. През септември същата година оглавява новосъздадената Конюнктурна служба при ръководената от [[Славчо Загоров]] [[Национален статистически институт|Главна дирекция на статистиката]].{{hrf|Аретов|2011|37 – 38}} От ноември 1937 до февруари 1938 годинаг. е на специализация в [[Женева]] и отново посещава за кратко Лондон.{{hrf|Аретов|2011|38 – 39}}

След завръщането си Христофоров постъпва в ръководения от [[Оскар Андерсон]] [[Статистически институт за стопански проучвания]] към [[Софийски университет|Софийския университет]], където с кратко прекъсване работи до септември 1940 година. През 1939 годинаг. се жени за Люба Атанасова, дъщеря на пловдивския адвокат Трифон Атанасов. По това време става хоноруван преподавател в [[Държавно висше училище за финансови и административни науки|Държавното висше училище за финансови и административни науки (ДВУФАН)]] (сега УНСС). В началото на 1941 годинаг. започва работа в Търговския, а след това – в Информационния отдел на Софийската търговско-индустриална камара. През 1942 година за три месеца работи отново с Андерсон, който е заминал в Института за световно стопанство в [[Кил (град)|Кил]]. Остава на работа в Камарата до 1943 годинаг., когато е назначен за редовен доцент в ДВУФАН (от 1945 годинаг. е извънреден професор).{{hrf|Аретов|2011|39 – 40, 42}}

През този период той пише първия си значим труд, „Развитие на конюнктурния цикъл в България, 1934 – 1939 г.“, който през 1940 година получава наградата на [[Българско икономическо дружество|Българското икономическо дружество]].{{hrf|Аврамов|2010|9}} През 1942 – 1943 годинаг. е редактор на списание „Стопански вести“, което е спряно по лично искане на министър-председателя [[Добри Божилов]].<ref name="аврамов">{{cite book | last = Аврамов | first = Румен | authorlink = Румен Аврамов | year = 2007 | title = Комуналният капитализъм: Т.III | publisher = Фондация Българска наука и култура / Център за либерални стратегии | location = София | pages = 372 – 374 | isbn = 978-954-90758-9-2}}</ref> През този период Христофоров е смятан от властите за свързан с политическия кръг „[[Звено]]“{{hrf|Аретов|2011|48}} и полицията настоява неуспешно за уволнението му от Търговско-индустриалната камара, където работи.<ref name="аврамов"/>.

Близък до „Звено“, а според спомени на съпругата му и официално членуващ в организацията, непосредствено след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] през 1944 годинаг. той участва в създаването на организацията на [[ОтечествениОтечествен фронт|Отечествения фронт]] в Юридическия факултет на Софийския университет. По това време той публикува поредица от текстове във вестник „[[Мир (вестник)|Мир]]“, която е допълнена и издадена в началото на 1945 годинаг. в самостоятелната автобиографична книга „Скици из Лондон“. През февруари става член на ръководството на възстановеното Българо-британско дружество, а малко по-късно е назначен за търговски съветник в посолството в Лондон, но така и не заема поста.{{hrf|Аретов|2011|52 – 55}} През 1946 годинаг. става секретар на [[Българско икономическо дружество|Българското икономическо дружество]] и редактор на неговото списание.{{hrf|Аретов|2011|53}}

ВСлед 10 ноември 1989 г. в едно от първите свободни и незаглушавани в България предавания на Радиорадио [[Би Би Си – Лондон след 10 ноември поканени]] британски анализатори, говорейки за антиномията пазарно – планово стопанство, го споменават катонаричат първия вътрешен критик на възприетия в България[[НРБ]] икономически модел.

Въпреки заетитезаеманите след Деветосептемврийския преврат постове, като привърженик на [[неокласическа икономика|неокласическата икономическа теория]] и противник на [[Марксизъм|марксизма]], Асен Христофоров е смятан за неблагонадежден от установяващия се комунистическикомунистическия режим и е уволнен от университета.<ref name="аврамов"/> Това става на 16 октомври 1947 годинаг., по време на вливането на ДВУФН в новосъздадения Факултет за стопански и социални науки при Софийския университет.

След уволнението си от университета и неуспешнинеуспешните опити отново да получи преподавателско място, Асен Христофоров заминава за самоковското село [[Говедарци]], което посещава редовно през предходните години и където с материалната помощ на тъста си построява малка къща. Апартаментът му на улица „Неофит Рилски“ №55№ 55 е иззет от властите, като семейството успява да си го върне едва през 1969 годинаг. В Говедарци Христофоров започва да събира краеведска информация, включена в по-късните му работи, издържайки се с преводи за различни учреждения, уроци по английски и продажба на семейни ценности. Съпругата му в продължение на година работи в местното лесничейство, след което се връща в София.{{hrf|Аретов|2011|61 – 62}}

На 16 юни 1951 годинаг. Асен Христофоров е арестуван от [[Държавна сигурност]] и е разпитван за контактите си с британското посолство в средата на 401940-те години, за свои критични изказвания за [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]] по същото време и за контактите си с местни антикомунисти в Говедарци. Макар по време на седеммесечното следствие да е принуден да пише признания, че неволно е сътрудничил на британското разузнаване, обвинение не му е повдигнато и в началото на 1952 годинаг. е изпратен в концентрационния лагер [[Белене (концлагер)|Белене]], където остава до освобождаването си на 12 септември същата година.{{hrf|Аретов|2011|64 – 68}}

След като е освободен, Христофоров опитва за известно време да работи в строителството,{{hrf|Аретов|2011|69}} след което през 1953 годинаг. отива да живее в къщата си в Говедарци.<ref name="аврамов"/> Съпругата му остава в София, работейки в туткалената фабрика на [[Гара Искър]].{{hrf|Аретов|2011|68}} През следващите месеци той започва да публикува спорадично под свое име или под псевдоним кратки текстове в периодичния печат – две статии на икономическа тема, приказки в детски издания, пътеписи, краеведски и пропагандни очерци.{{hrf|Аретов|2011|70 – 71}} През 1955 годинаг. за пръв път от десетилетие издава книга – под псевдонима ''Асен Доспейски'' и в съавторство с бившия партизанин [[Станислав Вихров]] – пропагандната повест „Боен път“.{{hrf|Аретов|2011|70}} По това време се занимава и с редактиране на преводи, а според някои данни става и автор на няколко книги, издадени отпод иметочуждо на други писателииме.{{hrf|Аретов|2011|72 – 73}}

От средата на 50-те години ограниченията на режима спрямо Асен Христофоров постепенно намаляват, макар че той продължава да бъде смятан за политически подозрителен. Още през 1954 годинаг. е активен участник в Кабинета на преводача при казионния [[Съюз на българските писатели]] (СБП), от 1957 годинаг. публикува собствени текстове, а през 1959 годинаг. става член на СБП. През 1960 годинаг. делото му в Държавна сигурност е закрито.{{hrf|Аретов|2011|74 – 75}}

ПрезВ тезитози годинипериод Асен Христофоров се отдава на преводи и писателска дейностписане, публикува мемоарни, пътеписни и краеведски книги: ''В дебрите на Рила'' (1957), ''Скици из Рила'' (1957), ''Мацакурци'' (1958, 2 изд. ''Вуцидей''), ''Ангария'' (1960), ''Искровете'' (1962) и други. Превежда от английски ''[[Белия зъб]]'' на [[Джек Лондон]], ''[[Джоузеф Андрюз]]'' на [[Хенри Филдинг]], сборника с разкази „Дъблинчани“ на [[Джеймс Джойс]], ''Трима души в една лодка'' на [[Джером К. Джером]], творби на [[Емили Бронте]] и други.

През 60-те години Христофоров е смятан за достатъчно политически безопасен, за да му разрешат да пътува в чужбина, макар и с бюрократични трудности – първоначално в Съветския съюз, а на два пъти, през 1968 и 1969 година – и в Западна Европа, където се среща с някогашни познати в [[Швейцария]] и Англия. През този период той боледува от [[бюргерова болест]], през 1965 годинаг. влиза в болница, а второто му посещение в Англия е с цел лечение. За известно време е назначен на щат в СБП, за да може да получи пенсия.{{hrf|Аретов|2011|75 – 76, 84}}

== БележкиИзточници ==

* {{cite book | last = Аретов | first = Николай | authorlink = Николай Аретов | year = 2011 | title = Асен Христофоров: От Лондон до Мацакурци през Белене | publisher = Издателство „Кралица Маб“ | location = | isbn = 978-954-533-109-1}}