Георги Тодоров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 10:
}}
'''Георги Стоянов Тодоров''' е опълченец, български [[офицер]], [[генерал от пехотата]], брат на академик [[Александър Теодоров-Балан]]
== Биография ==
Георги Тодоров е роден на 10 август 1858 г. в [[Болград]], [[Бесарабия]].
През 1859 г. семейството му се премества в село Кубой, където завършва началното си образование. В 1870 г. отново се установяват в Болград. Стипендиант е в Болградската гимназия. Той е сред инициаторите за създаването на първото българско ученическо дружество „Съзнание“.<ref name="албум"/>
=== Руско-турска война (1877 – 1878) ===
По време на [[Руско-турската война (1877-1878)]] участва в [[Българското опълчение]] като доброволец. Зачислен е в I-ва рота на VII опълченска дружина. Участва в охранителните операции и в обучението на млади опълченци. През 1878 г. е повишен в подофицерски чин.
След Освобождението завършва в първия випуск на [[Военното училище]] в [[София]] (1879). На 10 май е произведен в първото офицерско звание [[подпоручик]].
На 30 август 1882 г. е повишен в [[поручик]]. През същата година постъпва в [[Николаевска генералщабна академия|Николаевската генералщабна академия]] в [[Санкт Петербург]]. Разпределен е на строеви стаж в Първи лейбгренадирски полк. Не завършва последния курс, защото се завръща в България поради [[Съединение на България|Съединението на Княжество България и Източна Румелия]] (1885). Поема командването на Ловчанската запасна дружина. На 30 август 1885 г. е повишен в звание [[капитан]].<ref name="албум"/>
=== Сръбско-българска война (1885) ===
[[Файл:Georgi Todorov.jpg|мини]]
След войната служи в [[Четвърти пехотен плевенски полк|IV пехотен плевенски полк]], а от март 1886 г. е командир на Първа дружина от [[Първи пехотен софийски полк|I пехотен софийски полк]]. Съдейства на участниците в детронирането на княз [[Александър I Батенберг]], поради което е уволнен от армията през септември 1886 г. По-късно същата година е възстановен. На 13 август 1887 г. е повишен в звание [[майор]]
През 1890 г. завършва Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург. Служи последователно във Военното училище като инспектор на класовете, началник на гарнизона в [[Севлиево]], а през 1897 г. е назначен за командир на XX-ти пехотен добруджански полк. През 1905 г. е назначен за командир на 1<sup>-ва</sup> бригада [[Шеста пехотна бдинска дивизия|6<sup>-а</sup> пехотна бдинска дивизия]].
=== Балкански войни (1912 – 1913) ===
Line 32 ⟶ 36:
По време на [[Балканската война]] (1912 – 1913) е командир на [[Седма пехотна рилска дивизия]] при нейното настъпление към [[Солун]] (Македонския фронт и Галиополския полуостров). През януари 1913 г. дивизията му отблъсква турците при [[Булаир (Вилает Чанаккале)|Булаир]]. Участва и в отблъсването на [[Шаркьойски десант|турския десант при Шаркьой]].
По време на [[Междусъюзническата война]] (1913) неговата дивизия се сражава при [[Калиманци (Община Виница)|Калиманци]] (4 – 18 юли). След войната се завръща в щаба на дивизията в Дупница. От 5 април 1915 г. става инспектор на II военно-инспекционна област – Пловдив.<ref name="албум"/>
=== Първа световна война (1915 – 1918) ===
На 2 август 1915 година е повишен в звание [[генерал-лейтенант]]. През [[България в Първата световна война|Първата световна война]] е командир на II българска армия (октомври 1915 – декември 1916), която настъпва в [[Македония (област)|Македония]] и попречва на обединяването на дебаркиралите в Солун войски на Съглашението със сръбската армия.
През февруари 1917 година генерал Тодоров поема командването на III българска армия (до декември 1917) на Добруджанския фронт. На 15 август 1917 година е повишен в звание [[генерал от пехотата]]. От края на юни 1918 година генерал Тодоров е помощник-главнокомандващ, а от 8 септември, поради заболяване на генерал-лейтенант [[Никола Жеков]], е главнокомандващ на Действащата армия. След демобилизацията е генерал-адютант на цар Борис III.<ref name="psv_kes">{{Източник ПСВКЕС}}</ref> Като главнокомандващ на Действащата армия е сред военачалниците, отговорни за неуспеха при [[пробив при Добро поле|Добро поле]] и недостатъчно адекватната реакция на българското командване на събитията на фронта от септември 1918 година. За него [[Димитър Азманов]] пише:
Line 43 ⟶ 45:
{{цитат|„''Прекрасен баща командир на своите войници, дисциплиниран войник, извънредно тактичен човек и началник, спокоен, твърд и смел пред лицето на опасностите, не му достигнаха качества, които да го издигнат до върховете на голямото командване, до истинското пълководческо изкуство и воля''“<ref>Азманов, Димитър. Български висши военачалници през Балканската и Първата световна война, София 2000, с. 237</ref>|}}
Генералът от пехотата Георги Тодоров умира на 16 ноември 1934 в София. Опелото е извършено на 18 ноември в църквата „[[Свети Седмочисленици (София)|Свети Седмочисленици]]“ от Софийския митрополит [[Стефан I Български|Стефан]].<ref name="албум"/>
== Обществена дейност ==
В 1916 година генерал Тодоров създава [[Свети Врач (парк)|градския парк]] в [[Свети Врач (град)|Свети Врач]]. Под негово ръководство войници от Втора армия засаждат фиданки от [[бял бор|бял]] и [[черен бор]].<ref>Узунова, Мария. Градски паркове и градини лед Освобждението, Минало, бр. 1, 2013, с. 29 – 31.</ref> Специално са донесени и засадени [[кедър]] и [[японска акация]]. Построени са офицерска баня, открит басейн за гражданите, мраморна чешма в центъра на града и паметник с имената на загиналите от Втора армия. По време на Първата световна война, докато щабът му е в село Левуново (1916), по молба на свещеника е възстановена църквата и са поставени паметни плочи с имената на загиналите от Втора армия. Построена е и чешма паметник.<ref name="албум"/>
Инициатор е за построяването на санаториум за ветераните от войните в [[Овча купел]], [[София]]. Довършва и строителството на Офицерския клуб в Дупница.<ref name="албум"/>
Генерал Георги Тодоров е член на българския народен съюз „Кубрат“. През 1927 г. е посветен в масонската ложа „Светлина“.<ref name="албум"/>
== Памет ==
На 11 април 1915 г. е удостоен със званието Почетен гражданин на Дупница. На негово име е наречена [[гара]] Генерал Тодоров и село [[Генерал Тодоров (село)|Генерал Тодоров]] (край [[Петрич]]), както и улица в Дупница.<ref name="албум"/>▼
През 2009 г. Община Дупница откупува архивни материали на ген. Тодоров и ги предава на [[Исторически музей (Дупница)|Историческия музей]] в града.<ref name="албум"/>
▲На негово име е наречена [[гара]] Генерал Тодоров и село [[Генерал Тодоров (село)|Генерал Тодоров]] (край [[Петрич]]).
== Награди ==
| |||