Бесарабия: Разлика между версии

'''Бесарабия''' е [[историко-географска област]] в днешна [[Молдова]] и [[Украйна]], разположена между реките [[Прут]] и [[Днестър]].<ref>https://www.britannica.com/place/Bessarabia</ref>

Географски Бесарабия заема територията, ограничена на изток и север от река [[Днестър]], на запад - – от река [[Прут]] и на юг - – от [[Дунав]] и [[Черно море]]. Най-северните, както и южните ѝ части се намират на територията на Украйна, а средният дял - – в Молдова. Площта на Бесарабия е приблизително 45&nbsp;600&nbsp;km². По-голямата част от областта е заета от хълмисти [[равнина (география)|равнини]] и [[степ]]и. Главните градове в Бесарабия са [[Кишинев]] (столицата на Република Молдова), [[Измаил (град)|Измаил]], [[Болград]] и [[Хотин]].

До [[1812]] година под името „Бесарабия“ е известен районът на [[Буджак]]а, контролиран от [[татари|татарски]] и [[ногайци|ногайски]] племена. През [[1812]] година този район, както и източната част на [[Княжество Молдова]] е завладяна от [[Русия]] и названието „Бесарабия“ се разпростира върху цялата територия между Прут и Днестър. Създадена е Бесарабска област, а от [[1873]] година - – губерния с център [[Кишинев]]. До края на 20-те години на XIX век населението на Бесарабия се ползва с редица автономни права, които са свързани с управленските традиции на молдовското княжество. В Буджака, на мястото на изселените ногайци се заселват българи от [[Тракия]] - – от [[Ямбол]] и ямболския край, от [[Карнобат]] и карнобатско, от [[Сливен]] и сливенско, от [[Източна Тракия]], и от Балкана и от други краища на България, немци, руснаци, молдовани, украинци и други преселници.