Уикипедия

Древногръцка скулптура: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
малко уикифициране
Ред 1:
{{без конкретни източници}}
{{обработка|уикифициранедобавка на уводна част}}
[[Файл:Hermes Pio-Clementino Inv907 n6.jpg|мини|Скулптура на [[Хермес]]]]
'''Древногръцката скулптура''' е един от най-представителните жанрове в художествения живот на [[Древна ЕладаГърция]].
 
== Развитие и характеристики ==
Гърция разполага с богато разнообразие от [[мрамор]]и и други видове обработваеми [[скали]], а {{източник|мекият средиземноморски климат прави голотата на човешкото тяло естествена и необходима за живота|2019|05|10}}. Човешката фигура е била добре познат и разбираем сюжет, изразител на многообразни идеи и с неограничени възможности. Днес са оцелели много творби различни по стил, тематика, материя, техника и размери. Много от статуите са безвъзвратно повредени. Въпреки че в наши дни историята на древноелинската скулптура е ясна в подробности, тя продължава да се изучава от гледна точка на нейната роля като изразител на обществени и религиозни идеи.
 
== Обществена и религиозна роля ==
Всяко едно от произведенията на древноелинската скулптура е създадено с определена цел и е подчинено на религиозен [[култ]]. Целта на скулптора е да даде образ на [[божества]], израсли във въображението; да показва човешки образи – познати или непознати; да изобразява такива образи, събития, подвизи и случки, които заслужават почитта на следващите поколения; да илюстрира [[мит]]овете, които изпълват въображението на млади и стари. Нерелигиозни теми започват да се появяват в скулптурата едва от началото на IV в. пр. Хр. Още през ранната [[Архаична Гърция|архаична епоха]] релефната и триизмерната скулптура се оформят като самостоятелни видове. Най-старите паметници на кръглата скулптура датират от края на VII в. пр. Хр. Те продължават една много стара традиция, представена от дървените култови статуи, наричани [[ксоанон]] (ξόανον). Приблизителна представа за тези първи скулптури дават най-древните каменни произведения, в които още личи техниката на резбата. В изображенията на боговете древните елини въплъщават идеята за самите божества. Строят им [[древногръцки храм|храмове]] – жилища, принасят им [[жертвоприношение|жертви]] и ([[оброк|оброчни]]) дарове.
 
Обикновено скулптурните фигури в Древна Елада са не по-големи от човешки ръст, често са дори по-малки. Най-големите са били хризелефантинните статуи [[Статуя на Зевс Олимпийски|на Зевс]] в [[Олимпия (град)|Олимпия]] и на [[Атина (митология)|Атина]] в [[Партенон]]а на [[Фидий]], а най-малките са дребните теракотени статуетки. Най-често срещани са глинените, бронзовите и мраморните статуетки. По-редки са статуетките от мек варовик, поради нетрайността на материала. Освен главните богове, постоянни теми са въображаемите фантастични същества от митологията, обитаващи пространствата между света на небесните боговете и хората, или [[Хадес|подземния свят]]. Многобройните изображения на същества като [[сфинкс]]ове, [[горгона|горгони]], [[грифон]]и и др., имат за цел да задържат в себе си злата сила. Например, вярва се, че образът на мъртвия върху надгробния паметник задържа тази сила и не ѝ позволява да смущава живите.
 
Голяма част от произведенията на древногръцката пластика са били предназначени за оброчни дарове в [[Древногръцки храм|храмове]] и [[Светилище|светилища]]. Фигуралното пластично изображение на животно, представено в светилището, играе в религиозната практика роля на жертвен принос, на живо животно. [[Антропоморфизъм|Антропоморфизмът]] на древногръцката религия налага човешки образ на божеството, което води до немалко трудности при тълкуване на статуите, особено ако липсват надписи или допълнителни данни. Често те са сходни по материал, техника и поза. Едва в по-късна епоха става практика покрай човешкия образ, представящ божеството, да се изобразява животно или предмет, тясно свързани с култа, както и постоянните атрибути на бога. Например образът на [[Зевс]] често е придружен от [[орел]], а на Атина – от [[кукумявка]].
 
== Тематика ==
== Художествена тематика ==
В скулптурата има няколко постоянни митологични теми: [[Гигантомахия]], [[Амазономахия]], [[Кентавромахия]], [[Троянската война]], [[Херакъл|Херакловите]] подвизи. Те дават безброй сюжети не само за монументална скулптура, но и за хиляди по-малки изображения или дребни предмети на бита, украсявани със скулптурни образи – [[Фибула|фибули]], оръжие, разнообразни домашни предмети, малки плочки и др. От IV в. пр.н.е. насетне религиозните сюжети в скулптурите. намаляват В духовния и художествения живот се появяват нови тенденции, като обожествяването на простосмъртни, култ към личности, съумели да завладеят умовете и сърцата на своите съвременници, или пък прочути владетели. Древноелинското изкуство е съсредоточило внимание върху темата за човека, следователно човекът, изобразяващ божество, е представен идеализиран. Важна отличителна черта на творбите е обобщеността, образите са типични, а не конкретни. Голото тяло заема почетно място в скулптурата на Елада, но то се отнася главно до момчешката голота ([[курос]]), не и за тялото на момичето/жената (кора). В архаичната скулптура женското тяло е почти винаги плътно облечено, в класическата – покрито с диплите на облеклото, а от IV в. насетне се разкрива с блестящата си голота.
 
== Облекло ==
Мъжете и жените в Древна Елада са се обличали със сходни дрехи. Начините обаче, по които са носени частите на това облекло, са се различавали според пола, възрастта и според времето. Жените носят права дълга риза – [[хитон]], която в архаическата епоха стига до земята. Връхната женска дреха се нарича [[пеплос]] и има дълга част, висяща на гърба, която може да се замята на главата като качулка. Мъжкият хитон е значително по-къс от женския. [[Химатион]]ът е горна дреха както за мъже, така и за жени. Представлява парче плат, което се увива около тялото. Мъжете го носят и на голо, а жените – винаги върху хитона. Мъжете употребяват късо наметало – [[Хламида (дреха)|хламида]]. Неизменен атрибут към облеклото са разнообразните накити, особено за жените.
 
== Техника и приложение на скулптурата ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Древногръцка_скулптура“.