Катерина де Медичи: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{lang-it}} => {{lang|it}} |
мРедакция без резюме |
||
Ред 66:
Катерина и нейните италиански съветници ([[Албер де Гонди]], [[Лудовико Гонзага]], [[Рене Савойски]]) очакват [[хугеноти|хугенотско]] въстание след покушението на Колина, и решават да нанесат първи удар и да унищожат хугенотските лидери, дошли в Париж за сватбата на дъщерята на Катерина – [[Маргарита Валоа|Марго]] с Анри Наварски<ref>Holt, 84]</ref>. Вартоломеевата нощ започва в първите часове на [[24 август]] [[1572]] г.
Кралските гвардейци се втурват в спалнята на Колина, убиват го и изхвърлят тялото през прозореца. Едновременно с това прозвучава и камбаната на църквата, което е условния знак за началото на убийствата на хугенотските лидери, повечето от които умират в леглата си.<ref>Holt, 85</ref>. Новият зет на краля, Анри Наварски, е поставен пред избор между смъртта, пожизнен затвор или преминаване към [[католицизъм|католицизма]]. Той решава да стане католик, след което му предлага да остане в стаята си, за своя собствена безопасност. Всички хугеноти вътре и извън Лувъра са убити, а тези, които успяват да избягат на улицата, са застреляни от чакащите ги там кралски стрелци. Клането в Париж продължава почти седмица, разпростирайки се из много провинции на Франция, където безредните убийства продължават. По думите на историка [[
Хугенотските писатели заклеймяват Катерина като коварна италианка, която следва съвета на [[Макиавели]] „''убий всички врагове с един удар''“<ref>Knecht, Catherine de' Medici, 163 – 64. Трактатът на флорентинския писател Николо Макиавели „Княз“ или по-точно „Господар“ е посветен на Лоренцо де Медичи – бащата на Катерина. Frieda, 325.</ref>. Въпреки обвиненията на съвременниците за планиране на клането, някои историци не са напълно съгласни с това, че убийства са били по-рано планирани<ref>Holt, 85.</ref>. Много от тях разглеждат клането като „хирургически удар“, който излиза извън контрол<ref>Knecht, Catherine de' Medici, 158 – 63.• Pettegree, 159.</ref>. Същевременно факта, че кралицата майка е знаела за готвените убийства е практически неоспорим.
|