Борис Дрангов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 89:
На 26 май 1917 при френски артилерийски обстрел в околностите на кота 1050, в завоя на река [[Черна (река)|Черна]], подполковник Дрангов е тежко ранен. Шрапнелът от падналия до него снаряд разкъсва крака му, което води до тежка кръвозагуба. По-късно същата вечер умира от раните си. Последните думи на подполковник Борис Дрангов са също толкова вдъхновяващи колкото и делата му приживе „Колко много исках още да служа на България“.
Погребан е в двора на църквата „[[Свети Димитър (Скопие)|Свети Димитър]]“ в Скопие, но по-късно сръбските власти преместват костите му в градското гробище. В негова чест котата се преименува в „Подполковник Дрангов“. За бойни отличия през войната е награден с военен орден „[[За храброст]]“, III степен.<ref>ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 108-109</ref> На 20 юли 1917 г. посмъртно е повишен в чин [[полковник]].<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 52.</ref>
Освен като храбър офицер Дрангов се проявява и като отличен педагог. Съвременната военна наука в България го определя като първия военен теоретик на тактиката.
| |||