Пчелен кошер: Разлика между версии

Рамките служат за фиксиране на размера на восъчните пити, които пчелите изграждат в кошера. Целта е всички обработвани пити да са еднакви. В съвременното пчеларство рамките са подвижни, а восъчните пити (восъчни основи) в тях се постават предварително, върху структура от неръждаем тел. Върху восъчната основа пчелите надграждат килийките, в които се отглежда пилото и в които се съхранява мед и така се оформя окончателният вид на пчелната пита в рамката. За първи път предварително изготвена восъчна основа за пита е използвана от Меринг през 1857г. Преди него са използвани празни рамки,, което изключително много е забавяло целия процес на медосбора.<ref>Александр Очеретний "Большая энциклопедия пчеловода" с.19</ref>

Около 1841 г. бразилският пчелар Ханеман е измислил и произвел решетка,чито размери са 4.2мм, през което разстояние не могат да преминават майката и търтеите,но за пчелите това не е проблем. Целта е да се ограничи пространството в кошера, в което майката да снася яйца. Макар да намира широко приложение в съвременното печеларство, особено в кошерите Фарар и Лангстрот-Рут, тази решетка има един голям недостатък - ускорява естествения процес на необратимо повреждане на крилата на пчелите-работнички, които трябва непрекъснато да се провират през нея. Тялото на пчелата няма способност да възстанови крилата, когато те бъдат наранени. Според [[:ru:Кашковский,_Владимир_Георгиевич|Кашковски]], това води до намаляване на средната продължителност на живота на пчелата с около 5-15 дни, което е значително предвид факта, че средно в периода на активния медосбор, пчелите живеят 35-50 дни. Повредите по крилата намаляват тяхната площ. От там нараства физическото усилие, което трябва да положи пчелата, за да се прибере обратно в кошера си, натоварена с нектар и прашец. Увеличеният разход на енергия пчелата компенсира с по-голяма консумация на мед и като цяло медосборът вече не е толкова ефективен, а дължината на полета и се съкращава значително. Тъй като става дума за естествени процеси, които биха настъпили рано или късно дори без използването на решетката, въпросът не се поставя на детайлно изследване в науката и малцина автори изобщо му обръщат внимание.<ref>{{cite book | last = Королев | first = Василий | title = Пчеловодство: первые шаги к прибыльному хозяйству | publisher = Эксмо | location = Москва | year = 2015 | isbn = 978-5-699-59547-1 | page = ?}}</ref>