Население на България: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
факт |
м Форматиране на източник; козметични промени |
||
Ред 118:
Напусналите [[България]] за периода 1990 – 2005 се изчисляват на над 1 000 000 души. {{факт|От тях 100 000 български граждани заминават за [[Турция]] през 1989 г. и остават там, около 300 000 са всичките, които заминават за Турция, но около 200 000 се завръщат в рамките на разрешените 90 дни.|2019|5|20}} След [[Ноемврийски пленум на ЦК на БКП (1989)|политическите промени от 1989 г.]] се развива силна икономическа емиграция, включваща {{факт|значителна|2019|5|20}} част от [[Изтичане на мозъци|висшистите]] в [[България]]. Тази тенденция продължава и до днес{{факт|, но с малко промяна – емиграцията вече е главно от млади хора и главно към [[Запад]]а|2019|5|20}}.
От 1989 г. досега близо 1 000 000 души са напуснали страната, а живеещите в чужбина към 2007 г. са около 750 000 души. Емиграцията е един от главните фактори за намаляване на българското население. Заражда и друг вид миграция – към България от чужбина, [[имиграция]]. {{факт|Основната|2019|5|20}} група имигранти са българи от етническите общности в чужбина, получили българско гражданство на основание български произход. Все повече граждани на ЕС – главно [[Великобритания]], [[Франция]], [[Нидерландия]], [[Италия]], [[Полша]], [[Германия]], [[Испания]], [[Гърция]], [[Белгия]], [[Ирландия]]
Според преброяването на населението на страната през 2011 г.:
Ред 740:
|}
[[Официален език]] на България е [[Български език|българският]], а според преброяването през [[2001]] г. той е [[роден език|роден]] на 84,5 % от населението, останалите обикновено го говорят като втори език. За 9,6 % роден език е [[турски]]ят, за 4,1 % – [[цигански]]ят, а останалите 1,8 % са посочили друг език или не са определили.<ref>[http://www.nsi.bg/Census_e/Census_e.htm www.nsi.bg]</ref> Разпределението на езиците съответства на разпределението по етническата група, с малки изключения.
Според преброяването от 2011 г. за 85,2 % от населението българският език е майчин, за 9,1 % – турският, за 4,2 % – циганският, а за останалите 1,5 % – други езици или не е бил посочен майчин.
Ред 812:
[[Файл:Bulgaria religous map by municipalities.png|мини|350п|Доминиращо вероизповедание според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]], по общини.]]
На преброяването през [[2001]] г. голямото мнозинство – 6 552 751 души (82,6 %) са се определили като [[православие|православни християни]], от тях не е ясно колко са [[Българска старостилна православна църква|старостилни]] и колко [[Българска православна църква|новостилни]]. Като [[мюсюлмани]] са се определили – 966 978 души (12,2 %), мнозинството от тях са [[сунити]], но има и [[шиити]]. Следват [[Католицизъм в България|римокатолиците]] – 43 811 души (0,6 %), [[Протестантство в България|протестантите]] – 42 308 души (0,5 %), [[Арменска апостолическа църква|армено-грегорианците]] – 6 500 души (0,1 %) и др. Броят на изповядващите [[юдаизъм]] е 653 души, а отговор „Не се самоопределям“ са избрали 308 116 души (3,9 %).<ref>[http://www.nsi.bg/Census_e/Census_e.htm www.nsi.bg]</ref>
Според изследването на ''Eurobarometer Poll'' от 2005 г. в България само 40% вярват в Бог, други 40% вярват в „нещо като дух или витална сила“, а 13% не вярват в нито едно от горните. А според изследването „Европейско изследване на ценностите“ на „Българска социологическа асоциация“ през 2009 21,7% от българите заявяват, че не вярват в Бог, а само 67,3% вярват в Бог. Това голямо несъответствие между данните относно броя на атеистите в България може да се обясни с факта, че в анкетната преброителна карта през 2001 г. е нямало възможност за изричен отговор „атеист“ или „невярващ“, а предполагаемите 3,9% атеисти са отчетени като такива само защото са избрали отговор „Не се самоопределя“. Според анкета от 2009 г., базирана на малка част от населението, 67,3% от българските граждани вярват в съществуването на Бог, а 21,7% – не. Същевременно 13,6% от тях посещават религиозни служби поне веднъж месечно и 24,1% декларират, че вярват в задгробния живот.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/2009/02/20/678639_osobenosti_na_bulgarskite_nacionalni_cennosti/ |заглавие=Особености на българските национални ценности |достъп_дата=4 януари 2013 |автор=Ирина Цекова |дата=20 февруари 2009 |издател=capital.bg }}</ref>
| |||