Кочо Лютата: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: добавен етикет nowiki в статията Визуален редактор
без nowiki
Ред 10:
}}
 
'''Кочо Георгиев Лютов''', известен като '''Лютата'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893- – 1934, Звезди, 1999, стр.56</ref>, е български [[хайдутство|хайдутин]] и [[революционер]], участник в национално-освободителното движение.
 
== Биография ==
[[Файл:Kocho Lyutata Doncho Zlatkov 1895.JPG|ляво|мини|Четата на Кочо Лютата, [[Дончо Златков]] и [[Кочо Муструка]] (4- – 6 поред отзад) в 1895 година.]]
Кочо Георгиев Лютов е роден 1836 г. в мелнишкото село [[Левуново]]. Със съпругата си Катерина, имат син Никола и дъщеря Марийка. След убийство на турчин е затворен в затвор в [[Солун]]. Успява да избяга, става хайдутин в четата на дядо [[Ильо войвода]] и с нея участва в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]]. Събира собствена харамийска чета и действа в защита на населението в Сярско, Неврокопско и Мелнишко.
 
Ред 20:
През 1895 г. в [[Четническа акция на Македонския комитет|Четническата акция]] на [[Върховен македоно-одрински комитет|Македонския комитет]] стария харамия [[Кочо Лютата]] предвожда Втора въстаническа дружина. Дружината е в състав от 150 души и нейната задача е да подпомогне дружина на поручик [[Петър Начев]] в акцията ѝ при превземането на град [[Струмица]]. Дружината води бой при село [[Габрово (Област Благоевград)|Габрово]] В отряда влизат и [[Иван Топчев]][[Четническа акция на Македонския комитет#cite note-4|[4]]] и [[Спиро Костов]].[[Четническа акция на Македонския комитет#cite note-5|[5]]] При него служи и Йордан Божков от [[Велес]] /участник в Съединението и харамия от четата на Кочо Лютата/.
 
Хайдушките му години са възпети в песни и до днес се пеят в Македонско, но Лютата остава в историята като най-стария хайдути водил военни действия. При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 75-годишният Кочо Лютов се записва доброволец и е най-възрастният боец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]]. Служи в доброволческа чета №42 на [[Дончо Златков]] заедно с още 91 четници.<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912–19131912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 410.</ref>
 
Умира след кратко боледуване през нощта на 11.06.1918г1918 г. г в гр Дупница.<ref>Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 104.</ref>Погребан е на 12 юни 1918 г.06.1918г в 5часа5 часа след пладне при черквата ,,Свети„Свети Никола<nowiki>''</nowiki>Никола“. Един от неговите прапраправнуци днес е [[Емил Емилов|актьорът Емил Емилов]].
 
Кочо Лютата е възпят във фолклора.<ref>Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 522 (Статия ''Кочо Лютов'').</ref><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893- – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 84 – 85.</ref><ref>[http://www.mni.bg/2018/04/melnik-putni-belezhki.html www.mni.bg]</ref>
 
== Бележки ==