Отваря главното меню

Кочо Лютата

български хайдутин и революционер

Кочо Георгиев Лютов, известен като Лютата,[1] е български хайдутин и революционер, участник в национално-освободителното движение.

Кочо Лютата
български хайдутин и революционер
Източник: ДА „Архиви“ фото Иван Карастоянов
Източник: ДА „Архиви“
фото Иван Карастоянов

Роден
Кочо Георгиев Лютов
Починал
Кочо Лютата в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Четата на Кочо Лютата, Дончо Златков и Кочо Муструка (4-ти, 5-ти и 6-ти на втория ред) в 1895 г.
 
Кочо Лютата пред къщата си в Левуново, фотографиран от Любомир Милетич през лятото на 1913 г.

Кочо Георгиев Лютов е роден 1836 г. в мелнишкото село Левуново. Със съпругата си Катерина, имат син Никола и дъщеря Марийка. След убийство на турчин е затворен в затвор в Солун. Успява да избяга, става хайдутин в четата на дядо Ильо войвода и с нея участва в Руско-турската война. Събира собствена харамийска чета и действа в защита на населението в Сярско, Неврокопско и Мелнишко.

С четата си от 12души участва в Кресненско-Разложкото въстание. На 5 октомври 1878 г., заедно с четите на Стоян Карастоилов/Стоян Воевода/от Неврокопско, Стойо Торопинков, Тодор Паласкаря и Коста Кукето(общо около 400 бойци), атакува турския гарнизон, превзема Кресненските ханчета и дава начало на Кресненско-Разложкото въстание. След което участва в освобождаването на селата Влахи, Ощава, Ново село, Морска, , Будилци, Сливница, Брезник.

През 1895 г. в Четническата акция на Македонския комитет Кочо Лютата предвожда Втора въстаническа дружина. Дружината е в състав от 150 души и нейната задача е да подпомогне дружина на поручик Петър Начев в акцията ѝ при превземането на град Струмица. Дружината води бой при село Габрово В отряда влизат и Иван Топчев и Спиро Костов. При него служи и Йордан Божков от Велес, участник в Съединението и харамия от четата на Кочо Лютата.

Хайдушките му години са възпети в песни и до днес се пеят в Македонско, но Лютата остава в историята като най-стария хайдути водил военни действия. При избухването на Балканската война в 1912 година 75-годишният Кочо Лютов се записва доброволец и е най-възрастният боец в Македоно-одринското опълчение. Служи в доброволческа чета №42 на Дончо Златков заедно с още 91 четници.[2]

Умира след кратко боледуване през нощта на 11.06.1918 г. г в гр Дупница.[3] Погребан е на 12 юни 1918 г. в 5 часа след пладне при черквата „Свети Никола“.

Кочо Лютата е възпят във фолклора.[4][5][6] Един от неговите прапраправнуци днес е актьорът Емил Емилов.

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.56
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 410.
  3. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 104.
  4. Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 522 (Статия Кочо Лютов).
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 84 – 85.
  6. Милетичъ, Л. Въ полуразрушения Мелникъ. Пѫтни белѣжки отъ 1914 година). // Македонски Прегледъ I (2). София, 1924. с. 85 - 104.