Владимир Висоцки: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавки по ру: |
добавки по ру: |
||
Ред 49:
След като завършва училище, по настояване на семейството си, Владимир Висоцки кандидатства и е приет в [[Московски държавен строителен университет|Московския инженерно-строителен институт]].{{hrf|Бакин|2010|30 – 31}}{{hrf|Новиков|2013|20 – 21}}{{hrf|Кохановский|2017|22 – 24}} Той не проявява особен ентусиазъм към инженерното образование и през декември 1955 година напуска института с намерението да кандидатства в театрално висше училище.{{hrf|Кохановский|2017|25}}{{hrf|Бакин|2010|31 – 32}}{{hrf|Новиков|2013|19 – 24}} От януари 1956 година отново редовно посещава театралния си кръжок, който по това време подготвя постановки по [[Александър Островски]] и [[Антон Чехов]].{{hrf|Новиков|2013|19 – 24}}
През юни 1956 година Висоцки е приет в класа за актьори на Школата студия на [[Московски художествен академичен театър|Московския художествен академичен театър „Немирович-Данченко“]] (МХАТ),{{hrf|Новиков|2013|19 – 24, 463}} който е ръководен от [[Борис Вершилов]], а след неговата смърт в края на 1957 година – от [[Александър Комисаров]] и [[Павел Масалски]].
По време на следването си Владимир Висоцки участва редовно в сатирични самодейни постановки, организирани от студентите, за които понякога пише пародийни стихотворения и други кратки текстове.{{hrf|Новиков|2013|25}} Негов преподавател по литература е [[Андрей Синявски]], който години по-късно е осъден за „антисъветска пропаганда“, на което Висоцки посвещава стихотворението ''„Вот и кончился процесс“''.{{hrf|Новиков|2013|27 – 29, 83 – 84}} Синявски запознава Висоцки с работата на [[Булат Окуджава]], чийто концерт в школата подтиква Висоцки да поднови заниманията си с китара, сега с помощта на своя състудент Роман Вилдан.
Висоцки получава своята дебютна роля – на войник без реплики – в студентска постановка на пиесата на [[Александър Щейн]] „Хотел „Астория“, подготвяна в продължение на две години и представена през 1958 година. През този период той участва и в други учебни постановки – като Боркин в „Иванов“ на [[Антон Чехов]], Порфирий Петрович в етюд по „[[Престъпление и наказание]]“ на [[Фьодор Достоевски]], колар в спектакъл по разказа „Вещицата“ на Антон Чехов, Евдоким Жигалов в „Сватба“ на Чехов. Участва с епизодична роля във филма „[[Връстнички]]“ (''„Сверстницы“'', 1959). В дипломния спектакъл на курса в школата играе ролята на Бубнов в „[[На дъното]]“ на [[Максим Горки]].{{hrf|Новиков|2013|26 – 27, 30 – 33}}{{hrf|Бакин|2010|38 – 42}}{{hrf|Высоцкая|2005|92 – 93}}
По време на репетициите на „Хотел „Астория“ Висоцки се запознава със своята състудентка [[Изолда Висоцка|Изолда Жукова]]{{hrf|Кохановский|2017|118}} и от есента на 1957 година двамата живеят заедно. През 1958 година Жукова се дипломира и е изпратена на работа в театър в [[Киев]], но Висоцки я посещава почти всяка седмица.{{hrf|Бакин|2010|41}} Двамата се женят официално на 25 април 1960 година, след като тя се развежда с предишния си съпруг.{{hrf|Новиков|2013|31 – 32}}
На 20 юни 1960 година Владимир Висоцки завършва Школата на МХАТ.
=== 60-те години ===
{{раздел-мъниче}}
След дипломирането си Владимир Висоцки е изпратен на работа в Московския драматичен театър „Александър Пушкин“.
* 1961 – 1964 г. – актьор по договори с киностудиите в страната
* 1964 – 1980 г. – актьор в Театъра за драма и комедия на Таганка в Москва
| |||