Икономически и паричен съюз на Европейския съюз: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 19:
}}</ref>, които обхващат 19-те държави от [[Еврозона|еврозоната]], както и държавите от [[Европейски съюз|Европейския съюз]] извън еврозоната.
 
ИПС включва три етапа, като всеки етап се състои от прогресивно нарастваща икономическа интеграция. Едва когато държавата достигне третия етап, на нея и се разрешава да приеме еврото като официална валута. В този смисъл, третият етап на сближаване е до голяма степен синоним на участие в еврозоната. Наборът от изисквания, които трябва да бъдат изпълнени, за да може една страна да се присъедини към еврозоната, се нарича конвергенция„конвергенция на евротоеврото“. ВаженСред елементтях еважно участиетомясто взаема рамкитеизискването надържавата-членка да е участвала минимум две години в Европейския валутен механизъм („ERM &nbsp;ERM II), в коятокойто валутите на страните-кандидатки демонстрират икономическо сближаване, като поддържат отклонение в определени границиотклонението от целевия си [[обменен курс]] спрямо еврото в определени граници.
 
Деветнадесет държави-членки на ЕС, включително последната [[Литва]], са в третия етап и са приели еврото като своя валута. Всички нови държави-членки на ЕС трябва да се ангажират да участват в третия етап в договорите си за присъединяване. Само Дания и Обединеното кралство, чието членство в ЕС предхожда въвеждането на еврото, имат юридически дефинирани опции за [[Право на неучастие в правото на Европейския съюз|право за неучастие]] в Договорите на ЕС, които им предоставят освобождаване от това задължение. Останалите седем държави извън еврозоната са задължени да влязат в третия етап, след като изпълнят всички критерии за конвергенция.