История славянобългарска: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 36:
Творбата на [[Света гора|светогорския]] монах Паисий с право е сочена като важен подтик за формирането на [[Възраждане|българското национално самосъзнание]]. В дългите години на османското владичество [[българи]]те загубват чувството си за общност, родината за повечето от тях се е свила до собственото им малко градче или селце. Българите са имали велика история и велики царе, но не са знаели за миналото си.
За целите на администрирането, в Османската империя [[етноним]]и не се употребявали. Източноправославният [[рум миллет]] бил под върховенството на [[фанариоти]]те от [[Цариградска патриаршия]]. Като kur от религиозната общност на този миллет, [[българи]]те започнали, особено в градовете,
Структурно Историята се състои от няколко части – 2 предговора, няколко глави, в които се излагат различни исторически събития, глава за славянските учители, глава за българските светци и послесловие.
Line 54 ⟶ 53:
Това е най-кратката част на Историята и представлява авторски текст, който представя лични данни за Паисий (''„Не съм учил никак нито граматика, нито светски науки...“''), изяснява мотивите, поради които е написал „История славянобългарска“(''„Разяждаше ме постепенно ревност и жалост за моя български род, че няма наедно събрана история за преславните деяния от първите времена на нашия род, светци и царе“.'') и дава сведения за ползваните източници (''„Аз, Паисия, йеромонах и проигумен хилендарски, събрах и написах, от руските прости речи преведох на българските и славянски прости речи... и в немска земя повече с това намерение ходих. Там намерих Маврубировата история за сърбите и българите“'').
== Жанрова
„История славянобългарска“ е сборна творба, която преплита елементи на [[история]], [[автобиография]] и [[публицистика]]. Произведението съчетава [[Средновековие|средновековни]] и [[ренесанс]]ови характеристики. Към средновековните може да се отнесе това, че Паисий разглежда българската история от [[Адам]] и [[Ева]], преписва от други текстове, както и това, че прави аналогии с [[Библия]]та. От друга страна присъстват и ренесансови елементи. Паисий заявява, че е автор и творец, нещо типично ренесансовите автори. Пише на достъпен [[български език]] и налага собствени идеи за необходимостта от национално самосъзнание. Творбата носи силно полемичен характер. Паисий противопоставя българите на гърци и сърби, като изтъква превъзходството на първите, стремейки се да повдигне народностното им самочувствие.
| |||