Подолско възвишение: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{Равнина |
Редакция без резюме |
||
Ред 17:
Изградено е предимно от варовици, мергели, пясъчници и шисти, а в източната част от гранити и гнайси, препокрити с льосови и льосовидни наслаги. Релефът му се характеризира с обширни плоски възвишения и дълбоки, каньоновидни долини между тях. Височината му се понижава от 380 – 320 m на северозапад до 220 – 130 m на югоизток. Максимална височина връх '''Камула 472 m''' {{coord|49|41|12|N|24|20|50|E}}, разположен в северозападната му част, на 2 km югоизточно от село Подгородище, [[Лвовска област]]. Северният край на възвишението в резултат на интензивното ерозионно разчленение има хълмист релеф, като тук са разположени обособени по-малки възвишения: Толтри (Медобори), Гологори, Вороняки, [[Кременецко възвишение]] и др. Южната и югозападната, Приднестровска част на Подолското възвишение представлява стъпалообразна равнина, образувана от обширните надзаливни тераси на река [[Днестър]].<ref name="bse"></ref>
Подолското възвишение се явява вододел на водосборните басейни на реките [[Днестър]] на юг, [[Западен Буг]] на северозапад, [[Южен Буг]] на изток и [[Припят]] на север (десен приток на [[Днепър]]). От него водят вачалото си реките [[Западен Буг]] и [[Южен Буг]], множество леви притоци на [[Днестър]] – [[Серет (приток на Днестър)|Серет]], [[Збруч]], Мурафа и др. и два десни притока на [[Припят]] – [[Стир]] и [[Горин]] с притока си [[Случ]].<ref name="bse"></ref>
Значителна част от територията на възвишението се обработва за целите на земеделието. Има запазени дъбови гори с примеси от габър и липа и обширни ливадни степи. В северните му части се срещат малки букови гори, а в южните са разпространени тревисто-типчаково-коилови степи.<ref name="bse"></ref>
| |||