Стоян Петров-Чомаков: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 1:
{{към пояснение|Стоян Чомаков|Стоян Чомаков (пояснение)|тип=личност}}
{{Личност
| име = Стоян Петров-Чомаков
Line 22 ⟶ 23:
== Биография ==
Роден на 8 май 1888 г. в [[Пловдив]]. Баща му, [[Владимир Петров|Владимир Александрович Петров]] е офицер от руската и българската армия, а майка му [[Мария Петрова-Чомакова]] е дъщеря на д-р [[Стоян Чомаков]]. Завършва [[право]] в [[Париж]] в лицея „Анри ІV“, след което работи в [[Министерство на външните работи и изповеданията|Министерството на външните работи и изповеданията]]. Веднага след това е призован в [[Лейбгвардейски конен полк|Първи царски хусарски полк]] и е изпратен като секретар на Турско-българската погранична комисия през 1911 г. Участва активно като лейтенант в Балканските и капитан в [[Първата световна война]].<ref name="Каблешкова">{{cite book |title= Сто видни копривщенци |last=Каблешкова |first=Райна |authorlink= |coauthors= |year=2018 |publisher= |location=Пловдив |isbn=978-619-7249-29-3 |pages=184 – 188|url= |accessdate= |quote= }}</ref> За участието си във войните е отличен с орден „[[За гражданска заслуга]]“ – І и ІІ степен, „Св. Сава“ – І степен, Военен орден [[за храброст]] – ІV степен, орден „[[Св. Александър (орден)|Св. Александър]]“, възпоменателен медал за участие в Първата световна война (1915 – 1918) и др.<ref name="исда"/>
След края на Първата световна война се връща на работа в Министерството на външните работи и изповеданията. През 1919 г. взима участие като секретар на българската делегация на [[Парижката мирна конференция]] за подписването на [[Ньойски мирен договор|Ньойския мирен договор]]. През 1921 г. е изпратен в Българската царска легация в [[Лондон]] като първи секретар, по искане на [[Димитър Станчов]] – пълномощен министър на [[Царство България]] в Лондон (1920 – 1924), а след това и като съветник на [[Панчо Хаджимишев]] – пълномощен министър на Царство България в Лондон (1924 – 1935). По това време изпълнява и длъжността агент на България в Англо-българския смесен арбитражен съд.<ref name="исда"/>
Line 31 ⟶ 32:
След 1945 г. българската държава му отнема гражданството. Живее заедно със семейството си в [[Швейцария]] (1945 – 1949), [[Аржентина]] (1949 – 1956) и [[Белгия]] (след 1956).<ref name="исда"/>
В Аржентина основава емигрантската организация „Бащино огнище“. Занимава се и с живопис. По време на дипломатическата си служба в Будапеща прави скици на българската църква, по които по-късно е построена. Рисува и в [[Буенос Айрес]]. През 1964 г. прави самостоятелна изложба в [[Брюксел]]. Автор е на книгата „Духът на дипломацията“, която е преведена на [[български език]] посмъртно, през 2002 г.<ref name="Каблешкова"/>
Умира на 26 август 1966 г.<ref name="исда"/>
| |||