Велико преселение на народите: Разлика между версии

[[Файл:World 820.png|мини|300п|Карта на света в 820 г.]]]]

'''Великото преселение на народите''' ({{lang|en|Migration Period}}; {{lang|de|Völkerwanderung}}) е мощен [[Миграция|миграционен]] процес на евразийски племена през [[IV]]  – [[VII век]] н.е. на евразийски племена<ref>[http://www.ancient.eu/Migration_Age/ www.ancient.eu]</ref>. Племената са от няколко езикови семейства – [[Индоевропейски езици|индоевропейското]], включващо основно ирански средноазиатски (напр. [[алани]], чиито потомци са днешните [[осетинци]], [[прабългари]] (ако се приеме тезата за индоевропейската им принадлежност) и други (т.н. скитски племена), [[Славянски народи|славянски]] и [[германски племена]], от [[Уралски езици|уралското]] ([[Унгарци|маджари]] или [[унгарци]]), и от [[Алтайски езици|алтайското]] (предполагемо [[авари]], [[хазари]], а в края на [[6 век]] и по-късно – тюркоезични [[печенеги]], [[кумани]] и др.). Често за началотоначало на този процес се приема [[инвазия]]та на [[хуните]] в [[Европа]] – 375/376 г., а за край – създаването на [[Лангобардско кралство|Лангобардското кралство]] в днешна [[Италия]] през 568/569 г., но както повечето исторически процеси, няма абсолютнообщоприети определениточни времеви граници.

Терминът преселение„преселение на народитенародите“ започва да се използва през [[XVIII век]]. Причината за това е, че многобройни племена и народи изминават стотици километри път, за да достигнат нови територии, които да обитават. В българската [[историография]], чак през [[XX век]] започва да се използва и прилагателното „Велико“, вероятно, за да се наблегне на мащабите на преселението.

Съвременниците на събитията от [[Южна Европа]] наричат събитията [[Варвари|варварски]] инвазии.

Миграциите през Великото преселение на народите имат ясно очертана „посока“посока. Народите наот по-северните [[Географска ширина|географски ширини]] се предвижватпридвижват на юг, а източни народи, живеещи на предела между Европа и [[Азия]], се придвижват на запад. Може да се отличат два периода – Първипърви (напр. [[вандали]]) – IV – V век и втори (напр. [[българи]]) – VI – VII век, въпреки че понякога се говори и за трета „вълна“ (напр. [[маджари]]те) от VII – [[IX век]]. През Първияпървия период, голяма част от народите се заселват на територии на Римската империя и служат на [[император]]а, след което се отцепват, или пък от самото начало превземат териториитеримски с мечтеритории. Например през 376 г. има готски бунт край Адрианопол (днес [[Одрин]]) има [[Готи|готски]] бунт. Две години по-късно отново готите, водени от [[Фритигерн]], [[Битка при Адрианопол (378)|водят битка с Рим]]. Побеждават, а на бойното поле пък умира римскияримският император [[Валент (Римска империя)|Валент]].

След поредица лоши владетели от II век, <ref>а според някои учени и защото си подслаждали виното с [[олово]] (оловото се превръщало в оловен [[ацетат]] – силно токсичен и води до промени в мозъка и костите, оглупяване)</ref>, а според други учени заради моралния упадък на римските граждани, империята запада. Отслабената империя не може да държиудържи всичките територии, на които се разпростира и затова позволява на различни варварски групи да населяват гранични територии, но като приемат да са подвластни на Рим. Някои групи живеят близо до големи римски градове, но очевадноочевидно империята ги желае само като дребни земевладелци. В Римската империя е ималосъществувал методиначин, по коитокойто варварин да стане римски гражданин (напр. да станепостъпи част отв римската войска за определен период от време), но те не са приложими при цели племена и народи.

Много от племената изчезват и започва [[Етногенезис|етногенезата]] на бъдещите народи. Създават се държави (като в началото са по-скоро подобия на държави) от няколко обединени племена. Някои съществуващи преди това държави променят своя териториален обхват ([[Готи|готски кралства]]), просто губят територии или просто напълно изчезват. Някои ги наричат „наследници на Рим“, тъй като взематокупират римски територии и в крайна сметка те създават нова Европа.

[[Тъмни векове на Средновековието|Тъмните векове]] – термин, въведен от [[Франческо Петрарка|Петрарка]], са поне частично резултат на великото преселение. Повечето книги, документи и т.н. в Римската империя билиса написани на [[Латински език|латински]] или на [[Гръцки език|гръцки]]. Тъй като варварите не говорят тези езици, знанието запазено в писаниятаписмените паметници остава затворено за тях за дълъг период от време и се пази главно в [[манастир]]ите и [[Църква|църквите]], където [[Монах|монасите]] били учени назнаят латински и ималипритежават понякога доста големи библиотеки от десетки до няколко стотици книги.