Елинистическа епоха: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: Форматиране на ISBN; козметични промени
възвръщане - източниците са за конкретни твърдения, не може да се сменя източника
Ред 1:
[[Файл:Pergamonmuseum Pergamonaltar.jpg|мини|300px|[[Пергамски олтар|Пергамският олтар]] на Зевс, днес в Пергамон музей в Берлин]]
'''Елинистическа''' или '''Елинистична епоха''' или само '''елинизъм''' е историческа и културна епоха в земите на Средиземноморието, обхващаща времето от смъртта на [[Александър Македонски]] (разпадането на Александровата държава) до създаването на [[Римската империя]] от [[Октавиан Август]] (323 г. пр.н.е. – 30 г. пр.н.е.){{hrf|БогдановПопов|19922000|4312}}
 
Началото на периода се характеризира с преход от [[полис]]на политическа организация към наследствени елнинстически [[Монархия|монархии]] и с преместване на центровете на културна и икономическа дейност от [[Древна Гърция]] към Африка и Египет.
Ред 27:
[[Файл:Philip V of Macedon.jpg|мини|250px|Монета на [[Филип V]], с негово портретно изображение]]
 
В самата [[елинистична Гърция]] този културен етап се различава силно от класическата [[полис]]на култура на [[Класическа Гърция|класическия период]] вследствие на източното влияние. С увеличаването на границите и контакта с различни култури се изгражда и една по-отворена общност, изградена от „подвижния човек“, който е в противовес на класическата полисна култура, чиито граждани живеят единствено в догмите на тясната общност. Хората вече са свързани с голяма, отворена общност и се усещат [[Космополитизъм|космополити]]{{hrf|БогдановПопов|19922009|13327}}. Там, където малките, незначителни по територия полиси на същинска Гърция попадат под властта на източните монархии, животът в тях също се преобразява. Те са обширни държави с многобройно население, с огромни богатства, източни и по географско положение, и по характер. Ролята на личността, толкова важна в рамките на полиса, намалява и дори се заличава. От гражданин индивидът става поданик на владетеля, обединяващ в личността си всички власти и права. В религията центърът на тежестта също се измества и култът към владетеля става център на боготворене, съвършено чуждо на духовния строй на [[древна Гърция]].
 
В гръко-източните монархии няма сливане на националности. Въпреки разселването на гърци и елинизирани не-гърци в източните страни, не се наблюдава буквално смесване с местното население, а по-скоро едно обособяване на по-висшите класи в градовете – състоящо се от елини и елинизирани не-гърци, както и малка част от местните висши слоеве на населението. А останалите маси от местното население живеят дистанцирано от новозаселените градове. Докато в града обществото живее с културните темпове на един елинизиран свят – говори на гръцки, има общи интереси в сферата на [[Древногръцко изкуство|гръцкото изкуство]], поезия, философия, то масите от останалото население продължават да говорят на своя местен език, да вярват в своите богове и да живеят с традиционните представи за бит и традиции. Гръцката култура не прониква във всички пластове на обществото, а си остава една градска култура. Това от друга страна съхранява гръцкото изкуство, литература и наука. Влияние от Изтока естествено има, но не както би било, ако имаше пълно смесване и взаимно повлияване на културните маси. Източното влияние проличава най-силно в областта на [[Антична религия|религията]].
Ред 73:
 
== Литература ==
* [http://www.bogdanbogdanov.net/pdf/9.pdf Богданов, Б. Литературата на елинизма. София, Анубис, 1992. ISBN 954-426-162-1]
* {{cite book |title= Древна Гърция. История и култура |last= Попов|first=Димитър |authorlink= Димитър Попов (историк)|coauthors= |year=2009 |publisher=ЛИК |location=София |isbn=978-954-607-780-6 |pages=368 |url= |accessdate=}}
* Мишулин, А. В. ''Антична история на Гърция и Рим''. София, 1945
Line 80 ⟶ 79:
 
{{Древна Гърция теми}}
 
[[Категория:Елинизъм|*]]